Ирокези

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ирокези
Haudenosaunee
Flag of the Iroquois Confederacy.svgЗнаме на Ирокезката конфедерация
Общ брой 75 000 [1]
Значителен
брой в
Флаг на Канада Канада[1]: 45 000
Флаг на САЩ САЩ[1]: 30 000
Език английски, френски, мохокски, сенекски, онондагски, каюгски, онеидски, тускарорски
Религия Религия на Дългия дом, християнство
Сродни етно групи хурони, чероки, ленапи, шоуни и др.
Садящият царевица

Ирокезите (от френски Iroquois) са група от индиански племена, населяващи района на Великите езера в Северна Америка, и обединени в политически съюз, известен под множество имена като „Ирокезка конфедерация“, „Петте нации“, „Шестте нации“, „Народът от Дългия дом“, „Лига на ирокезите“ и др. Тяхното самоназвание е „ходиношони“ (Haudenosaunee, Rotinonsionni на мокохски език, Akunęhsyę̀niˀ[2] на тускарорски), в буквален превод — „Народ от разширяващия се дом“.

Първоначално Лигата на ирокезите е изградена от пет народа: мохок (Mohawk), онейда (Oneida), онондага (Onondaga), каюга (Cayuga) и сенека (Seneca). По-късно (1721 г.) към нея се включва шести народ: тускарора (Tuscarora).

История[редактиране | edit source]

Карта на Петте Нации, 1650

Ирокезката лига е сформирана преди около 1000 години от пророка Миротвореца (Skennenrahawi) и Правещия реки (по-известен като „Хаяуата“, Hiawatha), които обединяват под т. нар. „Велик закон на мира“ (на английски: Great Law of Peace) 5 от ирокезките племена.

Вследствие на военната си сила, както и на асимилационната си политика, в рамките на няколко столетия съюзът се превръща в доминираща сила в региона на Североизточните гори. По-късно, в периода на контакти с европейските заселници, ирокезите се сближават с английските колонизатори и застават на тяхна страна във войната им срещу Франция, което се оказва един от решаващите фактори за победата на Англия.

След обявяването независимостта на САЩ, ирокезите, подобно на останалите индиански племена, са силно репресирани чрез изземването на техните земи. Започва да се шири алкохолизъм, материален и духовен упадък.

В края на 18 век се появява учението на пророка Прекрасното езеро (Ganioda’yo, Handsome Lake). Ирокезката духовност получава нов тласък и по този начин Народът от Дългия дом успява да стъпи на крака и да се предпази от загубата на идентичност.

Днес ирокезите населяват няколко резервата в САЩ (щатите Ню Йорк, Уисконсин, Оклахома) и Канада (южните части на провинциите Квебек и Онтарио).

Конституция[редактиране | edit source]

Коланът на Хаяуата (снимка на оригинала или негово ранно копие) — символизира единството на Петте нации и служи като модел при изготвянето на съвременния ирокезки флаг

При учредяването на Ирокезката конфедерация, нейните основатели изготвят законника гаянашагоуа (Gayanashagowa, в превод – „Великият закон, който ни свързва“ или „Великия закон на мира“). В днешно време се е наложил и терминът „ирокезка конституция“.

Конституцията урежда взаимоотношенията на племената в рамките на Лигата, тяхната равнопоставеност, общата им външна и вътрешна политика.[3] Включват се и някои практики от ирокезкото обичайно право.

Според мнозина историци, демократичните идеали на гаянашагоуа (като цяло чужди за феодалните европейски традиции) са вдъхновили Бенджамин Франклин, Джеймс Мадисън и други при изготвянето на Американската конституция. През 1988 г. Конгресът на САЩ приема съвместна резолюция, с която изрично признава влиянието на ирокезкия Велик закон на мира върху Американската конституция и Закона за правата (на английски: Bill of Rights).[4]

Военна и асимилационна политика[редактиране | edit source]

Характерни за ирокезите от предколониалния и колониалния период са организираните бойни походи. Бойните отряди често са съставени от по няколкостотин души, което обикновено гарантира безусловния успех на бойния поход. Френските йезуити описват как дори новината настъпващ отряд на мохок можела да накара цели села да изпаднат в паника и населението им да избяга. Характерна особеност в ирокезката дипломация е, че преди обяваването на война посланици на ирокезите отиват при вражеското племе и му предлагали да се присъедини към Великия закон на мира. Едва след като получат отказ, ирокезите изпращат бойните си отряди. Войната продължава докато племето приеме Великия закон на мира или до неговото пълно унищожение.

Спрямо военнопленниците си ирокезите проявяват следната политика. След като ги откарат в селото, роднините, загубили свой близък, имат правото да осиновят някой от пленените воини. За да заслужи живота си и правото да бъде осиновен, воинът е длъжен да докаже своята издръжливост, чрез т.нар. „ирокезка пътека“. Тя представлява наредени в две редици с лица един към друг жени и деца, държащи тояги. Търпейки силни удари, пленникът трябва да достигне по тази пътека бъдещия си дом. Който успее да стигне жив, според обичайното ирокезко право, придобива статута на свободен гражданин и заема мястото на загиналия син, баща, брат или съпруг — помагайки в семейните и племенните задължения като лова, земеделието и дори войната.

Тези, които не успяват да преминат през ирокезката пътека, както и онези, които никой не желае да осинови, биват екзекутирани. Екзекуциите обикновено са съпроводени с различни мъчения. По начина, по който плененият воин реагира на мъченията, ирокезите, както и множество други индиански племена, съдят за смелостта на вражеския народ. Колкото по-безстрашно се държи воинът, толкова повече се издига в очите на своите мъчители.

Храбростта е високо ценена. Описани са случаи, когато пленен враг, проявил се с изключителна храброст в битка, впоследствие да бъде пуснат с подаръци да се върне при своя народ.

Практиката на осиновяване на пленените воини помага на ирокезите да избегнат демографски кризи вследствие на непрекъснатите войни.

Освен примирие, народите приемащи Великия закон на мира, получават протекцията на Лигата, както и известна автономност. Могат да обработват земя, да имат собствени селища и да ловуват, но нямали право да воюват, без съгласието на ирокезите.

След своето осиновяване, народът на делауерите си позволява да нападне чуждо племе, без да се допита до ирокезите. Това довежда като ответна мярка до забраната на делауерите да носят оръжие, което за тогавашните разбирания означава крайно унижение за мъжете.

Към 1627 година следните племена са изтласкани, унищожени или асимилирани от ирокезите[5]:

Съществен фактор за военните успехи на ирокезите е установеният по-рано от тях контрол върху търговията с кожи — основния източник на европейски стоки (главно огнестрелни оръжия). По този начин ирокезите придобиват преимущество над околните племена с притежанието си на повече пушки.

Общество[редактиране | edit source]

Матрилинейност[редактиране | edit source]

Ирокезкото общество е разделено на матрилинейни кланове. Матриленейността при ирокезите (понякога неправилно определяна като матриархат) се изразява в следното:

Всички деца принадлежат към клана на своята майка. След като се оженят, мъжът и жената живеят заедно в клана на жената. Техните деца наричат братя и сестри първите си братовчеди по майчина линия, а към онези по бащина линия се обръщат като братовчеди.

Матрони[редактиране | edit source]

Начело на всеки клан, в рамките на едно племе (в днешни времена в рамките на резервата), стои най-уважаваната (обикновено и най-старата) жена от този клан. В антропологията за тази роля се е наложил терминът „майка на клана“ (от англ. clan mother), както и „матрона“ (англ. matron), по-рядко „матриарх“ (англ. matriarch).

Всички важни решения, свързани с клана се взимат от матроната:

  • Матроната одобрява браковете в рамките на клана, което в стари времена се е изразява и в намирането на подходящ партньор за девойката или младежа.
  • Матроната дава име на новороденото. Според ирокезката традиция всеки клан притежава набор от конкретни имена, които неговите членове могат да носят. Името, което матроната дава на новороденото задължително е сред списъка от имена за съответния клан. Матроната трябва да подбере името така, че сакралната му същност според представите на ирокезите да отговаря на характера и нуждите на детето. Освен това избраното име не бива да се дава на друг човек, докато притежателят му е жив.
  • Матроните избират сахемите (ирокезките „сенатори“, описани по-долу) на своя клан и единствено те имат правото да отнемат тази титла, в случай на тежки провинения от страна на сахема.
  • Матроните не участват директно в съветите на сахемите, но оказват силно влияние върху своите избраници.
  • По време на важни обсъждания ирокезките майки на клановете правят алтернативен съвет и взетото от тях решение или становище се излага пред съвета на сахемите.

Кланове[редактиране | edit source]

Всяко ирокезко племе (мохок, онейда, онондага, каюга, сенека и тускарора) е разделено на няколко клана. Броят на клановете варира според племето. Така например мохок и онейда имат само три клана (мечка, вълк и костенурка), докато при сенека те са осем (вълк, мечка, костенурка, чапла, бекас, елен, бобър и ястреб). При тускарора клановете са седем, при онондага — осем. Мнозина антрополози предполагат, че клановете са били първоначалната форма на разделение на ирокезките народи, които по-късно са се разделили и прегрупирали под формата на отделни племена. Традиционно се счита, че двама представители на един и същи клан, макар и от различни племена са по-близки роднини, отколкото двама представители на едно и също племе, но от различни кланове.

Както много други народи, ирокезите използват татуировки. Татуираните изображения често бележат принадлежност към определен клан.

Фратрии[редактиране | edit source]

Клановете се групират в т.нар. фратрии (братства). Фратриите при ирокезите са две — „малки братя“ (вълк, мечка, бобър, костенурка) и „големи братя“ (чапла, бекас, елен, ястреб). Традиционно се смята, че клановете във фратрията на големите братя са се появили преди клановете от фратрията на малките братя.

Разпределението на кланове във фратрии е от съществено значение в традиционния живот на ирокезите. Така например при много от церемониите, когато изпълнението на песни бива извършвано от двама певци — по един представител на всяка фратрия. Понякога изпълнителите са повече — например четирима, но правилото за представяне и на двете фратрии се спазва.

В миналото не е било възможно мъж и жена от един същи клан (та дори и от различни племена) да се оженят, тъй като те се смятат за близки роднини и на подобен акт се гледало като на кръвосмешение. В по-стари времена ограничението е било още по-строго: бъдещите младоженци да бъдат не само от различни кланове, но и от различни фратрии. В днешни времена тези правила като цяло не се спазва

Сахеми[редактиране | edit source]

Думата „сахем“ идва от алгонкинските езици и се използва в антропологията като термин за специфична за Лигата политическа длъжност. На ирокезките езици тази дума е „хояне“ (hoyane, royaner).

Отличителен белег в церемониалното облекло на сахемите са специалните шапки с еленови рога.

Сахемът е пожизнена длъжност на делегат в Съвета на Шестте нации, на който се обсъждат въпроси и проблеми, касаещи Конфедерацията: войни, мирни договори, външна политика и др. В миналото (до резервационния период) този съвет бивал свикван веднъж годишно, а при извънредни обстоятелства — и по-често. Провеждат се в земите на онондага, като делегатите често биват придружавани от техните семейства и семействата на роднини и приятели.

Всеки сахем е излъчен от матроната на клана. Длъжността на сахема като цяло се предава по наследство, по майчина линия, но матроната е онази, която определя кой точно да стане сахем.

Всяка от нациите бива представена от няколко сахема — един или повече за всеки от клановете в даденото племе. Точната бройка на представителите за всяко племе и клан е определена от Великия закон на мира, като общият брой на сахемите е 50 (колкото са и вождовете, участвали в основаването на Лигата). Всеки от тях при издигането си в сахем получава и ново име (титла) — името на вожда, съосновател на Лигата, чието място новоизбраният сахем поема. Председателят на съвета носи името (титлата) Тадодахо.

Според легендата, Тадодахо (Атотархо) бил митичен магьосник и вожд на онондага, обладан от зли сили, който всячески се опитвал да провали учредяването на Лигата. Великият миротворец и Хаяуата, с помощта на останалите вождове, успели да принудят злите сили да напуснат Тадодахо. Така Великият миротворец положил основите на Великия закон на мира, а в знак на уважение на Тадодахо му било предложено почетното място.

Решенията на съвета на сахемите трябва да се взимат с единодушие. Така например, ако се обсъжда обяваването на война на даден народ, дори един сахем да не бъде съгласен, война няма да бъде обявена. Като цяло тези решения се вземат на конфедеративно ниво, което не ограничава отделни групи да организират и извършат боен поход.

Разпределение на сахемите по племена и кланове[редактиране | edit source]

Точната бройка и разпределение на сахемите по племена и кланове е дефинирана още с Великия закон на мира и се спазва твърде стриктно. Това се явява и една от основните причини новоприетите народи да нямат право да излъчват сахем. Тези народи биват представлявани от сахемите на онова ирокезко племе, което ги е осиновило. Това правило важи дори и за тускарора, които са ирокезоезични и са равноправни членове на Лигата[6]:

  • мохок — 9 сахеми (3 от клана на костенурката, 3 от вълчия клан, 3 от мечия клан)
  • онейда — 9 сахеми (3 от клана на костенурката, 3 от вълчия клан, 3 от мечия клан)
  • онондага — 14 сахеми (4 от клана на костенурката, 1 от вълчия клан, 4 от мечия клан, 1 от клана на бекаса, 3 от еленовия клан, 1 от неопределен клан)
  • каюга — 10 сахеми (2 от клана на костенурката, 2 от мечия клан, 2 от клана на бекаса, 2 от клана на чаплата, 1 от еленовия клан, 1 от неопределен клан)
  • сенека — 8 сахеми (2 от клана на костенурката, 1 от вълчия клан, 1 от мечия клан, 3 от клана на бекаса, 1 от ястребовия клан)
  • тускарора — не излъчват сахеми.

Пазители на вярата[редактиране | edit source]

Пазител на вярата е обществена роля, заемана от хора (най-често възрастни мъже), ползващи се с добро име в обществото. В рамките на едно село може да има повече от един Пазител на вярата. Обикновено Пазител на вярата е този, който открива и ръководи дадено празненство или церемония, казва първата благодарствена молитва, отправя благословия към участниците и др. Пазителите на вярата съблюдават стриктното спазване на церемониите, песните, правилното разказване на легенди и т.н Ролята на Пазителите на вярата е сходна с ролята на старейшините при много от прерийните племена.

Военни структури[редактиране | edit source]

При ирокезите не са известни воински общества, така характерни за индианците от равнините и индианците от платата. По правило само мъже участват във военни действия, но в случай на вражеско нападение над селото, жените могат умело да си служат с оръжие.

Когато някой иска да организира боен поход, той отива в центъра на селото. Там пее и танцува, повдигайки по този начин духа на младите мъже в селото. В следствие на общия ентусиазъм, част от мъжете се включват в танца, което е заявка за участие в бойния поход. Междувременно жените в селото приготвят провизии за воините. Групата започва своя поход или отива до съседни села, за да събере още подкрепления.

Бит[редактиране | edit source]

Ирокезки дълъг дом

Селища[редактиране | edit source]

Жилища[редактиране | edit source]

Поминък[редактиране | edit source]

Облекло, украшения и амулети[редактиране | edit source]

Оръжие[редактиране | edit source]

Предмети от бита[редактиране | edit source]

Култура и изкуство[редактиране | edit source]

Музика и танци[редактиране | edit source]

Игри[редактиране | edit source]

Празненства[редактиране | edit source]

Поу Уоу[редактиране | edit source]

Вярвания и обичаи[редактиране | edit source]

Космогония[редактиране | edit source]

Тайни общества[редактиране | edit source]

Християнство[редактиране | edit source]

Учение на Прекрасното езеро[редактиране | edit source]

Погребални обичаи[редактиране | edit source]

Език[редактиране | edit source]

Разпределение на ирокезките езици преди колонизацията

В рамките на Шестте нации се говорят следните ирокезки езици:

Посочените данни за активно говорещите съответния език са приблизителни и се отнасят към 2003 година.[7]

Освен представителите на ирокезкото езиково семейство, в рамките на лигата има осиновени племена като делауерите, шоуните и други, които говорят предимно алгонкиски езици.

През първата половина на 20 век настъпват тежки времена за ирокезките (както и за останалите индиански) езици. Още от края на 19 век американското правителство започва мащабна кампания за образоване на индианците и интеграцията им в бялото общество. Това е свързано с насилственото изпращане на индианските деца в училища и пансиони (често на разстояние от няколко стотин километра от родните им места). Децата биват подстригвани късо и обличани в „цивилизовани“ дрехи, употребата на индиански езици се забранява, като наказанията при неспазване на това правило са миене на устата със сапун, бой с пръчка и др.

Това, наред с нежеланието на родителите да учат децата си на родния език (смятали, че така ще ги предпазят от бъдещи неприятности), довежда до драстичен спад в броя на свободно говорещите ирокезки езици. Едва в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век в училищата по резерватите започва официално да се изучава съответният език. Това дава своите резултати и в началото на новото хилядолетие повечето ирокезки езици са спасени от изчезване. Не така стои въпросът с езиците тускарора и минго (диалект, производен на сенека и каюга), чието оцеляване е под въпрос.

Личности[редактиране | edit source]

Червената куртка

С неирокезки произход, но свързани с ирокезите са:

Литература[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в ((en)) Doug George-Kanentiio. Iroquois Population in 1995. // Akwesasne Notes, брой 1 #3 & 4, 1995. с. 61. Посетен на 2009-05-19.
  2. Rudes, B. Tuscarora English Dictionary Toronto: University of Toronto Press, 1999
  3. ((en)) Gerald Murphy. THE CONSTITUTION of the IROQUOIS NATIONS. // Cybercasting Services Division of the National Public Telecomputing Network (NPTN). Посетен на 2009-05-10.
  4. ((en))  H. Con. Res. 331, October 21, 1988 (PDF). // United States Senate. Посетен на 2009-05-10.
  5. ((en)) Lee Sultzman. Iroquois History. // Посетен на 2009-05-19.
  6. ((en)) Люис Морган. Houses and House-Life of the American Aborigines. // Project Gutenberg. Посетен на 2009-05-10. Table of sachemships of the Iroquois.
  7. ((en))  Iroquoian Languages. // Посетен на 2009-05-10.