Исакча

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Исакча
Isaccea
— град —
    Герб
Исакча (Румъния)
Red pog.png
Исакча
Страна Флаг на Румъния Румъния
Окръг Тулча
Надм. височина 48 m
Население (2002) 10 037 души
Исакча в Общомедия

Исакча (на румънски: Isaccea) или Облучица[1] (старото българско име на града употребявано до 19 век)[2] , е град в окръг Тулча, Северна Добруджа, днес в Румъния, разположен на десния бряг на Дунава.

История[редактиране | редактиране на кода]

Възникването на града е свързано с контрола върху важният брод на Дунав на това място.[източник? (Поискан преди 4 дни)] В античността на 2 км от днешния град се намира римският граничен град Новиодунум. През септември 369 г. тук става Битката при Новиодунум между Източната Римска империя и вестготите. Най-възможно е именно през този добре познат и най-удобен брод в тази част на великата река българите водени от Аспарух да са минали Дунава[източник? (Поискан преди 4 дни)] покрай непроходимите езера и блата наоколо и да са установили укрепения си лагер само на 6 км от него на възвишенията при близкото днешно с. Никулица (Никулицел), където в долината Челик дере, наречена така поради столетия намираните тук счупени метални оръжия от сблъсъка на многохилядните армии, става историческата битка при Онгъла дала началото на отсамдунавска България.[3][4]

В Средновековието града е българската крепост Облучица [1] издигната не по-късно от IХ век и просъществувала през цялото средновековие. [5]

Езическият български период на крепостта е добре засвидетелстван включително от керамичен съд с характерния прабългарски символ IYI върху него, а слеващия християнски от средновековна кана с български надпис "нашь" и други находки открити в 2,5 м дебелия културен слой при частичните разкопки на румънските археолози в 1953 г.[2] Българската средновековна крепост не е разкопана и проучена, в пласта с керамика от Х век е открита е стена дебела 3.60 м. подобно на тази в Плиска изградена от камъни и тухли на хоросан.[2]

В края на 13 век в българският град и важния брод на Дунава тук е овладян от татарите, те се настаняват в града и започват да го наричат по своему Исакча. Археологическите материали потвърждават, че татарите са се заселили в отдавна съществуващ вече български град.[6] Името му Облучица продължава да се употребява паралулно с татарското. Така той е посочен от Влад Цепеш в писмо до унгарския крал Матиаш Корвин от 11 февруари 1462 г., написано на латиница Oblisitsa.[7] Българското име Облучица фигурира и в географските карти, пътеписите и всякакви документи до края на XVIII в. наред с татаро-турското Исакча, официално прието от османската власт наименование на града по време на турското робство.[2] Най-късният известен ни източник наричащ града с българското му име е руски документ от 1788 г. назоваващ го Облушица,[8] както са наричали града тукашните българи и други християни, които и в XVI в. са основната част от местното население както свидетелствува османския регистър на овцевъдите от 1573 г. където в град Исакча са записани почти само християни.[9] Те очевидно са основното население на града още преди завладяването му от османсците и векове остават такова.[2] В западни източници, като не ce споменава за наличие на съществено влахо-молдовско население, недвусмислено и в 1677 г. за Облучица-Исакча ce посочва:[10]

"Този град е в България, по-голямата част от жителите му са българи, гърци, арменци, евреи и турци”

Крепостта на Облучица-Исаксча се споменава за първи път от османските хронисти при събитията в 1419—1420 г. когато султан Мехмед I си връща някои долнодунавски крепости завзети от власите и съюзени с тях българи и ги поправя, Мустафа Али съобщава, че власите „разрушили трите крепости Исакча, Ени сала и Гюргево. Понеже се намирали на границата… и тъй като възстановяването им било крайно наложително, те били отново построени и доведени в добро състояние“. Шюкрюллах пише, че Мехмед I се насочил срещу власите и възстановил разрушените от тях крепости Исакча, Ново село (дн. Ени сала) и Гюргево.[11][източник? (Поискан преди 4 дни)]

През зимата на 1461-1462г. Влад Цепеш превзема на Дунава града-крепост Облучица и на черноморския бряг крепостта Ново село (посочена и тя с българското си име на латиница - Novazel, дн. Ени сала).[7]

В 1595 г. Молдовският войвода Арон подкрепен от казаци напада Облучица, в донесение на английският консул в Цариград до короната от 5 май 1599г. се съобщава, че влашкият господар Михаил Витяз "ограбил и опустошил един ... голям град... наречен Исакча".

Явно след толкова битки старата крепост "Ески кале" на около 2 км от днешния град е силно пострадала и в XVII век започват строителни работи на укрепленията, които билина дунавския бряг, имали четириъгална форма и една порта, а селището е извън тях и раята била от българи, власи, гърци и арменци пише Евлия Челеби. [12]

През 1620г. Осман II започва от тук похода си срещу Полша и построил въпросната крепост пише Хаджи Калфа.[13][източник? (Поискан преди 4 дни)]

Арсении Суханов минал от тук в 1651 г. пише, без да уточнава от кога е крепостта, че тя е от бели камъни. Всъщност явно осново става дума за голям ремонт на старото укрепление, разчистване на жилищата в него и преизграждане на срутените части от стените му, защото западни пътешественици минали от там не след дълго като италианеца Мани в 1672г. и друг европеец в 1677г.[14] я описват като добър стар кастел с високи стени и кули на дунавския бряг, без никакви къщи вътре, а трети пътешественик - Де ла Мотре в 1711г. специално отбелязва, че градът има "старинен замък".[2] Крепостта продължава да съществува до началото на XIX век и през Руско-турските войни. Руските сведения от тогава я описват, точно както и всички останали преди тях - със здрави и високи каменни стени, четири кули и само единствен вход, не към сушата, а откъм реката. [15] Крепостта неколкократно е превземана и разрушавана от руските войски, докато накрая не е изоставена без да бъде повече подновявана от османците.[2]

В Исакча загива цар Ивайло през 1280 г., защото там се е разположил на стан татарският хан Ногай, при когото Ивайло търси убежище и помощ за връщането си на българския трон, след като болярската върхушка избира за цар Георги Тертер.[източник? (Поискан преди 4 дни)]

При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Исакча са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[16]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Исакча
  • България Димитър Мантов (? - 1921), кмет на Русе
  • България Павел Григоров (1885/1886 - ?), македоно-одрински опълченец, жител на Варна, Серска чета, Нестроева рота на 13 кукушка дружина[17]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Bulgaria. Arkhiven otdel, Nauka i izkustvo, S. 1979, p. 154
  2. а б в г д е ж Кузев Александър, Облучица - Исакча, Български средновековни градове и крепости, Варна 1981. с. 211-216
  3. Иван Димитров, Никулицел - военен лагер на Хан аспарух, ИКИТ БАН, С. 2011.
  4. Йордан Мичев, Забравеният Онгъл, сп. Тема
  5. Кузев Александър, Облучица - Исакча, с. 211-216, Български средновековни градове и крепости, Варна 1981 с.212
  6. П. Мутафчиев, Сборник Добруджа, С.1947г. с. 62
  7. а б I. Bogdan, Vlad Tepesq Bucurestiq 1896. p. 79,81
  8. Румянцев, П. А., Документы III(1775-1796), М. 1959, дк. 172 с.226
  9. Цветково Б., Ценен източник за историята на Добруджа през ХVI век, ИНВМ, VIII (XXIII), 1972., c. 229
  10. Кузев Александър, Облучица - Исакча, с. 211-216, Български средновековни градове и крепости, Варна 1981 с.216
  11. Първото писмено свединие за средновековна Облучица, Български средновековни градове и крепости, резюме в Тrakia.сом fortresses на Кузев Александър, Облучица - Исакча, с. 211-216, Български средновековни градове и крепости, Варна 1981
  12. Evlia Celebi, Siahatnamesi, V, Istanbul 1315 (1899), p. 359-361
  13. прев. Ст. Аргиров, Мустафа бен Абдулах Хаджи Калфа, Румелия и Босна, Арх.ПП, I, 2, 1938, с. 81,84.
  14. N. Iorga, Un calator italian in Turcia si Moldova in timpul razboinulul cu Polonia, Analele Academia Rom.q seria II, XXXIII, 1910/11. Memoriile sectiunii istorice. p.59
  15. Петров А., Война Россий с Турцией и польскими конфедератами с 1769-1774год. III, Санкт Петерсбург 1874, с. 39-43, 166-168.
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 185 и 849.
  17. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 185.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

((ro)) Официален сайт