Исак Абрабанел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Исак бен Йехуда Абрабанел
сефарадски водач
Исак бен Йехуда Абрабанел 
Роден: 1437
Лисабон, Кралство Португалия
Починал: 1508
Венеция, Венецианска република
Фердинандо и Исабела

Дон Исак бен Йехуда Абрабанел, срещан в превод от иврит и като Абраванел (на иврит: דון יצחק בן יהודה אַבְּרַבַנְאֵל) е един от двамата водачи на сефарадската общност на Пиренейския полуостров заедно с Абрахам Сеньор[1] който се опитва да спаси от експулсиране еврейската иберийска общност. Абрабанел е иберийски държавен деятел и своеобразен екзиларх на Иберия.

Значима фигура в историята на сефарадите и юдаизма.

Биография[редактиране | edit source]

Първоначално е главен бирник на португалския крал Алфонсо V. След смъртта му, при неговия наследник Жоао II изпада в немилост и бяга при арагонския крал Фердинанд който е в лична уния и управлява и Кастилия заедно с Исабела Кастилска. От 1484 г. е министър на финансите на Фердинанд, но испанската инквизиция е по следите му. Остава на този пост до изгонването на евреите от Испания, като активно съдейства това да не се случи, но е безсилен и обезоръжен с аргументи пред кралската двойка от първия велик инквизитор Томас де Торквемада.

Напускайки Испания се установява в Неапол, но след превземането на града от френския крал Шарл VIII в 1495 г., заедно с детронирания крал Алфонсо II, бяга в Месина. След смъртта на Алфонсо през същата година Абрабанел се установява за постоянно на остров Корфу, а в 1496 г. - в малкия град Монополи провинция Апулия, където в тиха изолация се посвещава на работа по създаването на своите многобройни трудове.

През 1503 г. е призован от Венецианската република да разреши като арбитър спор между Венеция и Португалия. Абрабанел умира във Венецианското гето през 1508 г.

Абрабанел пише на еврейски език многобройните си книги на теологична тематика и с философско съдържание, включително и с коментари на всичките книги от Стария Завет, Мишна, трактатът Авот, философската книга на Маймонид «Море-Невухим» ("Ръководство за недоумение"). Много от коментарите и писанията на Абрабанел са преведени на латински.

Абрабанел има трима сина, Йехуда, Йосиф и Самуил. От тях, най-известен е Йехуда, наричан от италианците заради медицинската си професия Леон Медиго Хебрео. От съчиненията му с най-голяма популярност се ползвала книгата Dialoghi di amore, написана в духа на философията на Платон. Тя е издадена в Рим през 1535 г. и преведена на няколко езика.

Източници[редактиране | edit source]

Времеви показател на Исак Абрабанел в историята на юдаизма