Исидора Секулич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Исидора Секулич
Паметник на Исидора Секулич пред Педагогическия факултет в Сомбор
Паметник на Исидора Секулич пред Педагогическия факултет в Сомбор
Родена16 февруари 1877 г.
Починала5 април 1958 г. (81 г.)
Националност Сърбия
Жанрразказ, пътепис, роман, есе
Уебсайт
Исидора Секулич в Общомедия

Исидора Секулич (на сръбски: Исидора Секулић) е сръбска писателка, есеистка и художествена критичка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 16 февруари 1877 г. в Мошорин, Бачка в днешната сръбска област Войводина. Секулич изучава литература, а освен това получава добра подготовка и в естествените науки и философията. Завършва педагогическата школа в Будапеща през 1892 година и получава докторска степен през 1922 г. в Германия. Владее няколко класически и девет съвременни езика.

Отдава се на пътешествия с продължителни престои в Англия, Франция и Норвегия. Пътуванията ѝ от Осло през Берген до Финмарк са събрани в съзерцателния пътепис от 1914 г. „Писма от Норвегия“ (Pisma iz Norveške). Сборникът „Спътници“ (Saputnici) съдържа кратки разкази, които представляват необичайно подробен и проникновен самоанализ и смел стилистичен експеримент.

Исидора Секулич пише и критически текстове в областта на музиката, театъра, изкуството, архитектурата, литературата и философията. Автор е на сериозни изследвания на югославската, руската, английската, немската, френската, италианската, норвежката и други национални литератури.

Пенсионира се през 1931 г. Избрана е за дописен член на Сръбската академия на науките и изкуствата на 16 февруари 1939 г., а за редовен член – на 14 ноември 1950 г., като първата жена академик.

Умира на 5 април 1958 г. в Белград.

Посмъртно признание[редактиране | редактиране на кода]

Пощенска марка от 1996 г. с образа на Исидора Секулич

През 1967 г. на нейно име е създадена литературна награда.

През 1986 година в Белград излиза книга, посветена на литературните ѝ възгледи.[1]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Лиричните, съзерцателни, интроспективни и аналитични текстове на Секулич се появяват в зората на сръбската проза. Секулич се занимава със състоянието на човека в неговата нова, изцяло модерна чувствителност. Основният ѝ роман, „Хрониката на едно малко градско гробище“ (Кроника паланачког гробља), е написан в противоречие с обичайния хронологически развой на събитията. Вместо това всяка част от книгата започва в гробището, и най-накрая се завръща към времената на кипящия живот с всичките му радости и скърби. Герои като Госпожа Нола са сред първите силни женски характери в сръбската литература, обрисувани детайлно в своята смелост, гордост и непоколебимост.

Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Сапутници (1913) – дневник
  • Писма из Норвешке (1914) – пътепис
  • Из прошлости (1919)
  • Ђакон Богородичине цркве (1919) – роман
  • Кроника паланачког гробља (1940) – разкази
  • Записи (1941)
  • Аналитички тренуци и теме, т. 1-3 (1941) – есета
  • Записи о моме народу (1948)
  • Његошу књига дубоке оданости (1951)
  • Говор и језик, културна смотра народа (1956)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Isidora Sekulić, Književni pogledi Isidore Sekulić, Belgrade, Prosveta, 1986.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Jugoslovenski Književni Leksikon, Matica Srpska, Novi Sad, 1984.
  • Jovan Skerlić, Istorija Nove Srpske Književnosti (Belgrade, 1921) page 476.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Isidora Sekulić в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​