Искрица
| Искрица | |
  Искрица  Искрица | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 150 души[1] (15 март 2024 г.) 9,58 души/km² |
| Землище | 15,667 km² |
| Надм. височина | 136 m |
| Пощ. код | 6293 |
| Тел. код | 04158 |
| МПС код | СТ |
| ЕКАТТЕ | 32857 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Стара Загора |
| Община – кмет | Гълъбово Николай Колев (БСДП, ДПС; 2003) |
Ѝскрица е село в Южна България. То се намира в община Гълъбово, област Стара Загора.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото има борова гора, а до него минава река Соколица, наречена още Дувандере.
Селото е близо до ТЕЦ „Марица изток“-3. Покрай него минават ленти, които носят пръст.
История[редактиране | редактиране на кода]
Селото е на около 450 години. В миналото селото е имало други имена като Коджилар, Колчуларе, Кунчелари, Стражари. Преди 50 години то е с население около 600 души, а сега се обитава от 251 души.
В средновековното селище край селото от палеоорнитолога проф. Златозар Боев по костни останки са установени 7 вида диви и домашни птици – сива гъска (Anser anser), яребица (Perdix perdix), колхидски фазан (Phasianus colchicus colchicus), голяма дропла (Otis tarda), скален гълъб (Columba livia), кукумявка (Athene noctua) и домашна кокошка (Gallus gallus f. omestica). От археозоолога доц. Георги Рибаров са намерени останки от тур (Bos primigenius), благороден елен (Cervus elaphus), кафява мечка (Ursus arctos) и още 10 вида бозайници.[2]
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Селото има особени забележителности, една стара мелница на повече от 100 години и много тракийски могили в землището. В югозападния край на селото, в местността Асаря, се намират останките на средновековна крепост от XI-XII век, на която са запазени масивните каменни зидове. Преди изграждането на крепостта е имало средновековно селище от IX-X век, което датира от намерените монети от времето на имп. Василий I, имп. Константин VII и имп. Лъв I.
През март (на Сирни заговезни) се хвърлят стрели в центъра и се запалва огън, който се прескача за здраве. На Коледа из селото минават коледари.
Има малък фолклорен състав от възрастни жени, които организират често представления.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Боев, З., 2004. Средно- и къснохолоценски птици от находища в източната част на Горнотракийската низина (Южна България). – Historia naturalis bulgarica, 16: 123-132.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Панайотов И., Александров С. 1995. Могилен некропол от ранната бронзова епоха в землищата на селата Медникарово и Искрица // Марица-Изток 3, 87—113
| ||||||||