Искър (язовир)
Вижте пояснителната страница за други значения на Искър.
| Язовир Искър | |
 Язовир Искър |
|
| Местоположение | Област София България |
|---|---|
| Координати | |
| Вид | язовир |
| Дължина | 25 км |
| Площ | 30 км2 |
| Воден обем | 673 млн. м3 |
| Надм. височина | 850 м |
Искър е язовир на едноименната река в България. Използва се за водоснабдяване на София, както и за производство на електроенергия.
Съдържание |
[редактиране] История
Според историческия обзор на компания „Софийска вода“[1], нуждата за построяване на язовир на река Искър е определена още 1900-01 г., веднага след построяването на ВЕЦ Панчарево. През 1921 г. темата отново излиза на дневен ред с нарастващите нужди за вода на столицата. Проектът за 55-метрова язовирна стена и язовир с обем 320 милиона м3 не може да се осъществи поради неспособността на общината да компенсира жителите на селата Горни Пасарел, Калково и Шишманово. През 1932-1941 г. са направени топографски снимки, геоложка оценка за стената и наблюдения на количеството вода в Искъра край Пасарел, с цел построяване на язовир „Св. Петър“ (по името на манастира в Долни Пасарел, край който е трябвало да бъде стената).
През юли 1947 г. започват нови геоложки проучвания на четири места между Горни Пасарел и Панчарево за изграждане на язовир. С най-благоприятни геоложки, топографски и водно-стопански условия се оказва мястото около 37-ми км. През 1947-48 г. водите на река Искър се проучват допълнително.
В началото на 1948 г. започва работата по проектите за хидровъзел „Искър“ в новосъздадения Енергохидропроект. Бившият кмет на София, инж. Иван Иванов, осъден на смърт от народния съд, бива помилван на доживотен затвор в замяна за проектирането на язовир Искър. Той проектира язовира под милиционерско наблюдение, преди да бъде изцяло помилван.[2][3] (Схемата и идейният проект са създадени от колектив, ръководен от инж. Моисеев и с участие на съветски специалисти [източник?].) На 26 януари 1949 г. проектът е одобрен от експертен съвет към тогавашното Министерство на електрификацията и мелиорациите и е планирано язовирът да има работен обем 520 млн. м3 и 60 млн. м3 резервен обем.
Подготвителните работи започват през 1949 г., основното строителство - в края на 1950 г., а на 6 септември 1954 г. хидровъзелът е официално открит. За времето си той е най-голямото техническо съоръжение в България.
В язовира живеят различни видове риба като сом, щука, пъстърва, шаран, костур и др.
[редактиране] Технически параметри
Параметри на язовира[1]:
- общ обем: 673 млн. м3
- полезен обем: 580 млн. м3
- площ на водосборната област: 1046 км2
- обща залята площ: 30 км2
- най-високо водно ниво - 817.50 м
- най-високо работно водно ниво - 816.00 м
- най-ниско работно водно ниво - 783.00 м
- дължина на язовира: 13.5 км
- средна надморска височина: 850 м
- вид на стената: бетонно–гравитачна
- дължина на язовирната стена по короната: 204 м
- височина на язовирната стена: 76 м
- кота корона - 817.65 м
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Източници
- ↑ а б Софийска вода - Сигурност на водоснабдяването на София, Историческа справка
- ↑ Филм разказва за живота на най-дълго управлявалия кмет на София, btv.bg, 19 mart 2010, намерена дек 2010.
- ↑ Възкръсва знаменит кмет на София, 24 часа, 31 mart 2010, намерена дек 2010.
|
|||||
