Ислямски нашествия в Индия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Ислямските нашествия в Индия се осъществяват в периода 13 - 16 век (по времето на Илханата) и предшестват колониалните империи в региона, и в частност завоюването на "перлата" в британската корона по времето на "голямата игра" - Индия.

Въпреки някои ислямски успехи, планинските държавици в района на Непал, Бутан, Сиким в Хималаите остават незасегнати от тази политико-религиозната експанзия към Индийския субконтинент.

Западното влияние, в частност персийското, върху Индия има дълга предистория. Още Александър Велики достига до Индия, налагайки в завладените от него земи и един нов културен модел. В този смисъл, мюсюлманските нашествия от 10 век насетне не са по-различни от по-ранните в историята на Централна Азия от 1 до 6 век от новата ера.

Ислямската експанзия в Индия обаче има своя специфика. Предходните нашествия запазват преобладаващата социална кастова система, докато мюсюлманските завоеватели запазвайки своята ислямска идентичност създават нови правни и административни системи, които конкурират и заместват предходните съществуващи арийски системи за социално поведение и етика. Ислямът също така въвежда нови културни нрави, които в някои отношения са много по-различни от съществуващата културна идентичност. Този процес провокира и е източник който води след себе до редица търкания и конфликти понеже индийската действителност е много особенна и се базира върху кастовото разделение на чието дъно е дравидското население и циганите. Въпреки това, редица мюсюлмански владетели, особено Акбар, взаимстват и усвояват предходните светски практики унаследявайки местните традиции.

Първото нахлуване на ислямски завоеватели към Индия датира от 664 г., след арабското завоюване на Персия. То е насочено към района на южен Пенджаб, в днешен Пакистан. Това проникване не е насочено към завладяване на района а има за цел грабеж и вземане на военнопленници. Крайната граница на експанзията съвпада с тази на културния ареал на Голям Иран. Последният арабски поход в региона датира от края на Омаядите и е под предводителството на Мохамед бин Касим, след което арабите са победени в битката за Раджистан в 738 г. и мюсюлманските набези към региона са прекратени са сметка на напредването им в североизточно направление към Централна Азия.

Проникването на исляма в Южна Азия до Индонезия в периода 13 - 16 век е тема на интензивни научни дебати, но като цяло се свързва със суфитската илханатска традиция, като има и се опира и на своята предходна арабско-ислямска предистория.

Източници и литература[редактиране | edit source]

  • Al-Biladhuri: Kitãb Futûh Al-Buldãn, translated into English by F.C. Murgotte, New York, 1924.
  • See Goel's Hindu Temples for a list of 80 Muslim historians writing on the invasions.
  • Sita Ram Goel: Hindu Temples: What Happened to Them 2 vols. ISBN 81-85990-49-2 Vol.1; Vol.2
  • Sita Ram Goel: The Story of Islamic Imperialism in India
  • Will Durant. The Story of Civilization, Vol. I, Our Oriental Heritage, New York, 1972.
  • Elliot and Dowson: The History of India, as Told by Its Own Historians. The Muhammadan Period, New Delhi reprint, 1990.
  • Koenraad Elst: Negationism in India - Concealing the record of Islam [2], [3]
  • François Gautier: Rewriting Indian History Chapter 4, Chapter 5, doc-format
  • K.S. Lal: The Legacy of Muslim Rule in India
  • K.S. Lal. Indian Muslims - Who are they
  • K.S. Lal: The Growth of Muslim Population in India, Voice of India, New Delhi
  • Majumdar, R. C. (ed.), The History and Culture of the Indian People, Volume VI, The Delhi
  • Sultanate, Bombay, 1960; Volume VII, The Mughal Empire, Bombay, 1973.
  • Misra, Ram Gopal, Indian Resistance to Early Muslim Invaders up to AD 1206, Meerut City, 1983.
  • Arun Shourie: Eminent Historians: Their Technology, Their Line, Their Fraud. New Delhi, 1998.

Вижте също[редактиране | edit source]