Испанска инквизиция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Инквизиционен трибунал на Испанската инквизиция

Испанската инквизиция е учредена през XIII век, като ехо от тогавашните събития в Южна Франция - преследване ересите на катари и валденси по време на Албигойския кръстоносен поход.

Същинската Испанска инквизиция се възражда с нова жизненост в края на XV век, получавайки нова организация. Испанската инквизиция представлява най-красноречивия пример за мощта и значението на инквизицията като институция, базирана светски на римското право и религиозно на католицизма.

Исторически предпоставки за възникване и значение[редактиране | edit source]

Избуяването на Испанската инквизиция, превръщайки я държава в държавата (лат. Status in statu), е благоприятствано от историческите събития в Европа и Средиземноморието в края на 14 и 15 век. На изток, въпреки страшния разгром на Баязид I Светкавицата в битката при Ангора, Османската държава постепенно се стабилизира, превръщайки се в заплаха за последните християнски владения на Балканите. След християнската загуба в битката при Варна, става ясно, че Константинопол е сериозно застрашен. Папството е заинтересовано всячески да окаже помощ на източните християни. Стига се и до уния по време вселенския събор във Ферара и Флоренция. Последните двама византийски императори загърбват вековните теологични спорове с папите в името на общохристиянските ценности и идея. Дори и този общохристиянски съюз не успява да предотврати най-значимото събитие през средновековието - превземането на Константинопол от османските турци през 1453 г. На власт в средата на 15 век в Османската империя е един от най-способните и опасни султани - Мехмед II, наричан още и Завоевателя. Същият предприема през 1481 г. неуспешен опит да дебаркира с войски на Апенините - виж отоманска инвазия в Отранто, след което целия тогавашен християнски свят се почувства застрашен (и особено Папството) от османските завоевания в Европа и Северна Африка. Търговията с Ориента е изцяло в османски ръце, което възпрепятства и застрашава посредством търговските интереси на Венеция и Генуа общоевропейската християнска икономика и сигурност. В този исторически период на Пиренейския полуостров текат единствените обратни по посока и сила обществени процеси на тези на Балканите, които вдъхват вяра и увереност на Папството в успеха на предстоящата религиозна и геополитическа битка с османския ислям и експанзионизъм насочен основно към сърцето на континента - Централна Европа. Папството посредством институцията на Католическата църква естествено всячески подкрепя Реконкистата, като я усилва и заздравява внасяйки своя религиозен дан за успеха на едно общоевропейско и общохристиянско дело към Европейската цивилизация - учредяването на Испанската инквизиция, най-мощното оръжие за борба срещу неверниците и ересите, което изиграва съществена роля за успеха за окончателното обединение на Испания и откриването на Америка от генуезеца на испанска служба при монарсите Фердинанд Арагонски и Изабела Кастилска - Христофор Колумб.

Цели[редактиране | edit source]

Главната цел които си поставя Испанската инквизиция е посредством религията и вярата да заздрави държавността, вдъхвайки увереност на онези, които са пораженчески настроени след превземането на Константинопол през 1453 г. (това историческо събитие предизвиква неимоверен отглас в Европа). За целта се намира за необходимо да се обърнат към "истинската вяра" онези неверници на Иберийския полуостров, които представляват опасност за християнските монархии и власт там - маврите, мориските и най-вече евреите (наричани по-сетне вече покръстени презрително марани и нови християни). Торквемада успешно полага основите на Испанската инквизиция, превръщайки я в институция посредством която се изгражда през следващия 16 век първата световна империя след Великите географски открития - Испанската.

Начало[редактиране | edit source]

Началото на организирането на Испанската инквизиция като самостоятелна и независима институция се поставя през 80-те години на 15 век на основата на Доминиканския орден. За целта Торквемада свиква Генерална асамблея на испанските инквизитори, която изработва правната основа с правилата за провеждането на следствията и бъдещите съдебни процеси спрямо онези фиктивни приемници на вярата, които приемат да се покръстят с цел да останат в Испания след превземането на Гранада по една или друга причина и най-вече по користни подбуди с цел да съхранят богатствата си от времената на ислямските завоевания и господство на полуострова (8 - 15 век).

Дейност[редактиране | edit source]

Испанската инквизиция е относително независима институция от светската (краля на Испания) и религиозна власт (Папство) осъществявайки дейността си по свои вътрешни правила и подчинявайки се на свой ръководител, лидер и водач наричан Велик инквизитор - виж списък на Великите инквизитори на Испанската инквизиция. Разбира се, светските и религиозни власти са имали своите възможности да влияат върху инквизицията, но това влияние е било ограничено по редица предимно доктринални причини.[източник? (Поискан преди 53 дни)]

Инквизиционен процес[редактиране | edit source]

Правилата за провеждане на инквизиционния процес под формата на трибунал са базирани на основата на римското право. Наказанията налагани на осъдените и признати за виновни лица са типичните през средновековието, включително и смъртни. Особеното е, че е въведено публичното изгаряне на клада (аутодафето), в съчетание с конфискуване на имуществото на осъдения.[източник? (Поискан преди 53 дни)]

Съдебен състав[редактиране | edit source]

Инквизационният трибунал първоначално се е състоял от Председател, 2-ма адвокати-оценители и 3-ма кралски съветници. Тази съдебна организация се оказва недостатъчна и неефективна, и вместо нея е създадена цяла система от инквизиторски институции начело с Централен инквизиторски съвет (исп. Consejo de la suprema) и 4-ри местни инквизиторски съдилища, чийто брой по-късно е увеличен до 10. Конфискуваното имущество от еретиците, е осребрявано и внасяно в специален фонд, чийто средства са служели за издръжка на инквизиторските съдилища и които, според някои автори и изследователи на Испанската инквизиция, са послужили за обогатяване на Папството и Испанската кралска хазна. През 1484 г. Торквемада на нарочен форум наречен Генерална асамблея на членовете на испанските инквизационни трибунали, проведен в Севиля, прокарва приемането на Инквизационен кодекс (състоящ се първоначално от 28 постановления, като още 11 били добавени по-късно), който регламентира изцяло инквизиционния процес.[източник? (Поискан преди 53 дни)]

Галерия[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]