Истинска гнездовка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Истинска гнездовка
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Едносемеделни (monocots)
разред:Зайчесянкоцветни (Asparagales)
семейство:Орхидеи (Orchidaceae)
триб:Neottieae
род:Neottia
вид:Истинска гнездовка (N. nidus-avis)
Научно наименование
Rich., 1818
Синоними
Истинска гнездовка в Общомедия
[ редактиране ]

Истинската гнездовка (Neottia nidus-avis) е многогодишно растение от семейство Орхидеи, земна орхидея, безхлорофилна, сапрофитно растение. През 1586 г. е описана от френския ботаник и лекар Жак Делешамп, който сравнява коренището и с птиче гнездо, откъдето идва името гнездовка.

Морфологично описание[редактиране | редактиране на кода]

На височина достига от 15 до 40 cm. Истинската гнездовка е восъчно-жълтеникаво-кафява на цвят. Съцветията са гроздовидни, цветчетата са със звънчевидна форма и са подредени спираловидно. Околоцветните листчета са кафяви и еднакви, а устната е раздвоена на върха. Листата на тази дива орхидея също са кафяви. Върху изсъхналото стебло след прецъфтяване остават празните семенни капсули до следващата година. Ризомата (достига до 10 – 12 cm.) е хоризонтално разположена, от нея излизат същинските корени с дебелина до 5 mm и дължина до 10 cm.

Истинската гнездовка цъфти от май до края на юни в зависимост от климатичните особености на района. Цъфтежът може да бъде подземен. Опрашва се от насекоми, може и да се самоопрашва чрез полени при опадане на цветовете и от цветния прашец, отложен върху стеблото като налеп.

Биологично описание[редактиране | редактиране на кода]

Истинската гнездовка много често е разглеждана като паразитно растение тъй като е безхлорофилна и не фотосинтезира. Като повечето орхидеи, истинската гнездовка има по-бавна обмяна на веществата, подсигурена от добре разработени механизми на пестене на хранителен ресурс. Потребностите от вода и азот са значително занижени поради липсата на хлорофил, който е основен техен консуматор. Симбиозна е с микоризи – гъбички на семейството Sebacinaceae. Гъбните хифи подпомагат корените на растението да извличат необходимите му хранителни вещества. Всъщност не се приемат като сапрофити в тесния смисъл на термина, а по-скоро са хетеротрофити, тъй като имат несамостойно хранене. През 1899 г. Ноел Бернар отбелязва, че при истинската гнездовка, наблюдавана в гората на Фотенбло, хифите играят решаваща роля за покълването и поникването на растението. По-късно е отбелязано, че това е общо явление, присъщо на всички орхидеи. Хифите служат като псевдокорени, от които корените на орхидеята получават хранителни вещества. Симбиозата между корените на растенията и гъбите е крехка, поддържа се чрез механизъм на секретиране на orchinol hircynol, който предотвратява навлизането на хифните нишки в самия корен на растението. Neottia, Limodorum, Corallorhiza и Monotropa Epipogium са единствените сапрофити в умерения климатичен пояс.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Почва – предпочита неутрално pH, основно листовка, вирее в сенчести дъбови, букови, габърови гори. Тези диви орхидеи са разпостранени из горите (до 1500 м надморска височина) на почти цяла България, Европа, Азиатската част на Турция и Африка – в Алжир.

Синоними[редактиране | редактиране на кода]

  • Ophrys nidus-avis L. (1753) – Basionyme
  • Epipactis nidus-avis (L.) Crantz (1769)
  • Listera nidus-avis (L.) Curtis (1778)
  • Helleborine nidus-avis (L.) F.W. Schmidt (1793)
  • Helleborine succulenta F.W.Schmidt (1793)
  • Malaxis nidus-avis (L.) Bernh. (1800)
  • Serapias nidus-avis (L.) Steud. (1821)
  • Neottidium nidus-avis (L.) Schltdl. (1823)
  • Distomaea nidus-avis (L.) Spenn. (1825)
  • Neottia abortiva Gray (1821)
  • Neottia macrostelis Peterm. (1844)
  • Neottia squamosa Dulac (1867)
  • Neottia orobanchoidea St.-Lag. (1880)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Neottia nidus-avis (Rich., 1818). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)