Историческа периодизация

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Историческата периодизация е методология в историографията, посредством която изучаването на всеобщата история се разделя хронологично на няколко обобщителни времеви периода въз основа на характерни различия, особености и отграничителни репири в развитието на човечеството с културата.

Универсално и евроцентрично[1], но не само, класическата периодизация в историята разграничава следните епохи:

  1. Праистория в каменната ера с преходен халколит;
  2. Древност с овладяване на писмеността през бронзовата епоха;
  3. Античност, предшествана от бронзов колапс, с последвал период на т.нар. осево време и нова ера;
  4. Средновековие
  5. Ново време
  6. Съвременна епоха

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Означава, че се осъществява от гледна точка на европейската цивилизация. Например, в класическия смисъл Средновековие няма в Китай и Япония, но този период при разглеждането на историята им също се означава като Средновековие и в него се вместват събитията, случили се в Китай и Япония.