Исторически музей (Казанлък)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Исторически музей „Искра“
Вход на музея
МестоположениеКазанлък, България
Тематикаархеология, Българско възраждане, Средновековие, нова история и Етнография
Основан1901 г.
Работно време
Лятно работно времевсеки ден от: 09:00 – 18:30 ч.
(почивни дни: няма)
Зимно работно времевсеки ден от: 09:00 – 18:30 ч.
(почивни дни: няма)
Допълнителна информация
ДиректорМомчил Маринов
Адресул. „П.Р. Славейков“8
Казанлък 6100
Телефон0431 / 29 98
0886/ 6 27 55
СайтОфициален сайт
42.6211° с. ш. 25.3947° и. д.
Местоположение в Казанлък

Историческият музей „Искра“ в Казанлък е сред най-старите, най-богатите и известни регионални музеи в България.

История[редактиране | редактиране на кода]

Исторически музей „Искра“ в Казанлък е създаден през 1901 г. от родолюбивия казанлъчанин Петър Топузов.

Експозиция[редактиране | редактиране на кода]

В музея се съхраняват над 50 000 оригинални експоната, отразяващи богатата материална и духовна култура на Казанлъшкия край, в постоянните експозиции на отделите „Археология“` „Възраждане“, „Нова история“, „Етнография“ и „Най-нова история“. Интерес за туристите представляват колекциите от костени сърпове (най-голямата в Югоизточна Европа), средновековна керамика, хладно и огнестрелно оръжие, накити и носии. В трезорната зала са изложени най-новите златни, сребърни и бронзови находки от тракийски гробници и светилища в региона. Те включват уникалния златен венец на Севт III, неговите шлем и наколенници, цялостна златна и сребърна конска амуниция, а също така и рядка колекция от монети и други предмети от тракийската епоха.

Музеят опазва, изследва и популяризира цялото историческо наследство на Казанлъшкия регион, в това число и всички тракийски гробници от Долината на тракийските владетели.

Археологическа[редактиране | редактиране на кода]

Включва каменни и костни оръдия на труда, керамични съдове, изработени на ръка, накити от мъниста, пръстени, гривни и различни висулки от неолита (Новокаменна епоха), халколита (каменно-медна епоха)и ранната бронзова епоха. Наред с тях са представени тракийски гробници и светилища – Казанлъшката гробница, открита на 19 април 1944 г., град Севтополис (проучен 1948 – 1956 г. при строежа на язовир Копринка) и множество предмети, намерени в могилите край Казанлък (като Голямата Косматка, Мъглижката гробница и др.). Тук могат да се видят и находки от Римската епоха, а Средновековието е представено с предметите, открити от селището и средновековния некропол при гр. Крън, Казанлъшко.[1]

Възраждане[редактиране | редактиране на кода]

Представя бита и поминъка на местното българско население в периода XVIII – XIX в. Етнографската колекция включва накити и носии от бита на казанлъчани в миналото.[1]

Нова история[редактиране | редактиране на кода]

В раздела „Нова история“ интерес представляват снимките, документите, медалите и ордените, свързани с войните от ХХ в., партитурата на първата българска опера „Сиромахкиня“ от композитора Емануил Манолов (1858 г. – 1902 г.), чиято премиера е била в Казанлък през 1900 г., както и партитурите на друг голям български композитор – акад. Петко Стайнов (композитор) (1896 г. – 1977 г.). Този раздел обхваща историята на града и региона в периода 1889 г. – 1944 г.[1]

Най-нова история[редактиране | редактиране на кода]

Експозицията „Най-нова история“ е посветена на участието на 23-ти пехотен Шипченски полк във Втората световна война. Тук може да се види и снимков материал от строежа на язовир „Копринка“, намиращ се на 7 км от Казанлък.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Исторически музей Казанлък // Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Архивиран от оригинала на 2014-05-27. Посетен на 2014-05-26.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]