Историчност на Исус Христос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
виж също и Животът на Исус, Тюбингенска школа и Хайделбергска школа
INRI - Ecce Homo (виж хуманизъм)

Историчността на Исус Христос е въпросът за действителното историческо съществуване на основоположника на християнството Исус Христос. Разрешаването му е свързано с анализа на историческите източници с цел да се установи дали той е съществувал, приблизително къде и кога е живял и дали основни моменти от живота му, например начина на неговата смърт, могат да бъдат потвърдени като исторически събития.[1]

Съдържание

Тези [редактиране]

По въпроса се оформят исторически три основни тези:

  1. Исус Христос е историческа личност;
  2. Исус Христос е митична (митологическа) личност;
  3. Въпросът за личността на Исус Христос не е съществен за разбирането на религията и в частност на християнството.

История на проблематиката с личността Исус [редактиране]

Въпросът за историческата личност на Бог Син в християнството излиза на показ през 16 - 17 век под въздействие на библейската критика. От тогава до наши дни този въпрос не е слизал от сцената на полемиката между политици, религиоведи, философи и т.н. Въпросът е дискусионен между застъпниците на двете водещи тези, които са на противоположни становища и мнения по въпроса.

Исус е историческа личност [редактиране]

Застъпниците на историческата теза или за действителното земно съществуване на Спасителят изтъкват в своя подкрепа следните доводи и аргументи на база историческите факти:

християнски източници:
  1. съществуващите книги от Новия завет, потвърждаващи историзма на личността му;
  2. произведенията на Отците на Църквата, които независимо че са късни и непреки свидетелства, са безспорни поради авторитета на авторите им;
нехристиянски източници:
  1. един абзац от съчинението на Йосиф Флавий "Юдейски древности" говори или по-точно споменава Исус Христос;
  2. едно свидетелство на Корнелий Тацит във връзка с Големия пожар в Рим, в което той говори за християните които носели името на Христос;
  3. Плиний Млади в едно писмо до император Траян споменава за християните във Витиния, които отдават почит на Христос като на Бог;
  4. Светоний свидетелства, че "евреите подтиквани от техния ръководител Христос, непрекъснато предизвикват безредици, но император Клавдий ги прогони от Рим";
  5. няколко свидетелства от римските императорски архиви.

В ново време, Шелинг е един от видните представители на историзма на личността на Спасителя, която той изразява лаконично по следния начин:

„ Да се отрича действителността на Христа, това е историческо безумие! “

[2]

Исус е митична личност [редактиране]

Тази теза е изведена в най-чист и краен вид от Фридрих Енгелс и Карл Кауцки, които въобще не се и съмняват, а изобщо отричат съществуването на каквото и да било земно и тленно от християнския Бог и съответно срутват богоборчески богочовешката конструкция на Новия завет. Опирайки се на "критиката на чистия разум" и на емпиризма, представителите на митологическата школа в религията довеждат до абсурд всички предходни съчинения по темата от средновековието, като подлагат на критика догматиката и схоластиката, индоктринирайки ги от философска гледна точка (виж и "Залезът на боговете или как се философства с чук в ръка").

Представителите на митологическата школа изтъкват, че в образа на Спасителя и другите около него, включително учениците и последователите му, са втъкани много от характерните древноизточни черти на култове и вярвания от зурванизма и особено от митраизма и т.н., изтъквайки в подкрепа на тезата си редица сравнително-религиозни доводи и аргументи. Отделно от това се набляга на факта за късната интерполация в съчинението на Йосиф Флавий за личността на Исус и т.н.

Личността на Исус е вторичен и несъществен въпрос [редактиране]

С развитието на Библеистиката през втората половина на 19 век и под влияние на достиженията на учените от Германската историческа школа се оформило и едно трето (и в известен смисъл различно от контекста на предходния спор) доктринално направление за обяснение личността на Исус. За представителите му, въпросът за личността на Исус не е толкова важен, а за него по-скоро трябва да съдим по делата му. В този смисъл това екзистенциално направление стъпва и в световната литература, където най-яркия му изразител се явява Достоевски. В последната книга-роман от своето "Петокнижие", Достоевски ни прави свидетели на срещата между Великият инквизитор (Бог Отец) и самият Той. Великият инквизитор описва "изкушенията" на които го е подлагал "Велият Дух" в пустинята. Изключително интересната среща, преминала под формата на монолог, завършва с "безвъзвратното" и доброволно оттегляне на Сина в бездиханната и непрогледна севилска нощ от която Той като че ли не се връща повече никога след като Великият инквизитор му заявява, че

„ Петнадесет века се мъчихме с тази свобода, но сега всичко е свършено, и то окончателно. “

, след което и задава основния въпрос преди да свърши с изповедта си

„ Защо си дошъл сега да ни пречиш? И защо мълчаливо и проникновено ме гледаш с кротките си очи? Разсърди се, аз не искам твоята любов, защото аз самият не те обичам. И какво да крия от теб? Или не знам с кого говоря? Всичко, което имам да ти кажа, вече ти е известно, виждам по очите ти. Аз ли ще скрия от тебе нашата тайна? Може би искаш да я чуеш именно от моите уста, слушай тогава: ние не сме с тебе, а с него, това е нашата тайна! Ние отдавна не сме с тебе, а с него, вече осем века. “

[3]

Мисли по темата [редактиране]

„Състрадание“ от Уилям Адолф Бугро
„ Ако Иисус няма нищо общо с Истината и Истината няма нищо общо с Иисус, то аз предпочитам да бъда с Иисус, отколкото да бъда с Истината. “

, заявява Достоевски.

В края на своята своеобразна енциклопедия на антисемитизма "Еврейска Франция", Едуар Дрюмон - блестящ полемист, представя и обобщен образ на своя главен герой:

„ Виждам само един образ и искам да ви представя само него: обижданият, опозореният, разраненият от трънния венец, разпнатият Христос. Нищо не се е променило за 1800 години. Същата лъжа, същата омраза, същият народ. “

[4]

Източници [редактиране]

  1. ↑ ((en)) Evans, Craig A. Jesus and His Contemporaries: Comparative Studies. 2001. ISBN 0391041185. с. 2-5.
  2. ↑ Християнска етика, Иисус Христос - живот и дело. Издателство "Слънце" ISBN 954-742-059-3, 2009, учебно помагало.
  3. ↑ Достоевски, Фьодор. Братя Карамазови, Великият инквизитор. ДИ "Народна култура", 1975, библиотека Световна класика.
  4. ↑ дьо Фонтен, Франсоа. История на антисемитизма, Расисткият антисемитизъм, I.Франция от 1870 до 1940 г., стр. 80-88. Кама, ISBN 954-9890-29-5, 2002.

Вижте също [редактиране]

Външни препратки [редактиране]

Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Историчност_на_Исус_Христос&oldid=5605394“.