История на Анатолия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
виж също Света Анатолия

Историята на Анатолия (от гръцки ἀνατολή изгрев, изток или Историята на Анадола (на турски Anadolu - Анатолия) е история на най-западната част - полуостров (Мала Азия) на Азия към Европа, който се ограничава със земите по егейското и средиземноморското крайбрежия, Анатолийското (Анадолското) плато в средата на полуострова, отграничено на изток от Арменските планини и веригата на Тавър откъм Сирия. Най-удачно е за Анадол да се говори след пристигането на турците, понеже това е просто преиначено Анатолия, също както Рум и Румелия е преиначено от Рим и Романия.

Историята на полуострова се дели на древна, антична, средновековна и нова.

Древност[редактиране | edit source]

,
и

Най-ранните артефакти са разкрити в централната и източната част на региона. Въпреки че, произхода на някои от древните народи населявали полуострова е обвита в мистерия, първите писмени останки се отнасят към хетите с тяхното Хетско царство, впоследствие са разкрити и акадски и асирийски следи. Хетите и Хетското царство се явяват правоприемници на древните хати и Хатия.

Като прелюдия към периода на т.нар. класическа древност се счита разселването на т.нар. морски народи и Троянската война.

Античност[редактиране | edit source]

След края на хетската култура възникват с началото на античността държавите Фригия и Лидия които са обвързани с древногръцката цивилизация, която процъфтява. Само заплахата от нарастващото значение и влияние в Азия на далечна Персия още от средата на 6 век ги притеснява. Впоследствие, заедно с Мидия, и цяла Анатолия е привключена към държавата на Ахеменидите. След гръко-персийските войни, Александър Велики изтръгва контрола над целия регион от Персия, реализирайки в няколко последователни битки победи над персийския цар Дарий III. След смъртта на първия покорител на света, завоеванията му са поделени между няколко от неговите доверени генерали наричани диадохи. В периода до римското завоевание, в Анатолия се издигат след галското нашествие няколко могъщи владетели в Пергамон и Понт. На изток властта е в ръцете на сирийските Селевкиди и египетските Птолемеи.

Римското завоевание на Анатолия среща сериозната съпротива на понтийските царе, при които намира последен пристан и прословутия враг на Рим - Анибал.

Средновековие[редактиране | edit source]

След разделянето на Римската империя на Западна и Източна, цяла Анатолия е неизменно в рамките на Византия. След втората половина на 11 век, Източната Римска империя започва да губи постепенно владението на анатолийското плато, под ударите на селджуците и монголите от изток. От 12 век на територията на Анатолия се формират бейлици. Илханатът овладява източните пространства, стеснявайки обхвата на византийското влияние. След като османските турци при султан Мехмед II, превземат Константинопол през 1453 г., до края на века успяват да наложат властта си и над цяла Анатолия.

Ново време[редактиране | edit source]

По време на Гръцко-турската война през 20-те години на 20 век, е оспорено турското господство над цяла Анатолия, но гръцката военна катастрофа от войските на Мустафа Кемал Ататюрк, запазват Анадола за образувалата се на местото на Османската империя - Република Турция.

В края на 20 век, положението в Източен Анадол ескалира поради действията на ПКК в района. Предходно в началото на века, в този район населен с арменци се разгръщат спорни действия от страна на властите назовавани като арменски геноцид.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

  • Богата информация за историята и културата на Древна Анатолия може да се намери в специалния раздел на Библиотеката към сайта Древен Изток.