История на Англия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
История на Англия
Знаме на Англия
Праисторическа Британия (до 43 г.сл.Хр.)
Vexilloid of the Roman Empire.svg Римска Британия (43-410)
Sutton.Hoo.Helmet.RobRoy.jpg Англо-саксонска Англия (410-1066)
Royal Arms of England (1154-1189).svg Англо-норманска Англия (1066-1154)
Royal Arms of England (1198-1340).svg Династия Плантагенет (1154-1485)
Lancashire rose.svg Династия Ланкастър (1399-1417)
Yorkshire rose.svg Династия Йорк (1461-1485)
Tudor Rose.svg Династия Тюдор (1485-1603)
Royal Arms of England (1603-1707).svg Династия Стюарт (1603-1649)
Coat of Arms of the Commonwealth of England.svg Английска република(1649-1660)
Coat of Arms of the Protectorate (1653–1659).svg Протекторатът (1653-1659)
Charles II of England.jpeg Реставрацията (1660-1688)
The Seven Bishops committed to the Tower in 1688 from NPG.jpg Славната революция (1688-1707)
UK Arms 1714.svg Кралство Великобритания (1707-1837)
Royal Coat of Arms of the United Kingdom.svg Викторианска епоха (1837-1922)
Blason Elizabeth Alexandra Mary du Royaume-Uni.svg Обединено кралство (1922-)

Историята на Англия започва през праисторията. Тогава там са изградени мегалитни монументи като Стоунхендж. Продължава през периода на римско владичество от нашествието на Юлий Цезар през 54 - 55 година пр. н. е. (или започването на римската инвазия през 43) до 410, когато римляните напускат английските земи. След това до 495 настъпва криза, която се преодолява при нашествието на англо-саксонците в края на 5 век и началото на 6 век. Към това време се отнася управлението на легендарния крал Артур. През 1066 норманите нахлуват в Англия, разбиват местните при Хейстингс, и поставят началото на Англо-нормандския период. През 1154 Плантагенетската династия измества норманските управници и започва епохата на английските династии. През 1337 започва т. н. Стогодишна война, за освобождаване на английските територии във Франция. След като извоюват тотални победи при Креси и Поатие, англичаните губят при Формини и така започва поредица от загуби, прекъсната единствено от битката при Азенкур, в която победата е за Англия. След края на династията Стюарт, управлявала векове наред Шотландия и поела управлението над Англия между 1603 и 1642, през 1649, се създава Английската република, съществувала между 1649 и 1653 и отново между 1659 и 1660. Между 1653 и 1659 в Англия е установен протекторат начело с лорд-протектор. За целия период на протектората има двама лорд-протектори - Оливър Кромуел (1653 - 1658) и Ричард Кромуел (1658 - 1659). Не след дълго монархията е възстановена с Реставрацията през 1660 г. В началото на 18 век Англия окончателно завладява Шотландия и заедно с присъединения през 16 век Уелс се превръща в кралство Великобритания, която след това с присъединяването на Ирландия прераства в Обединено кралство Великобритания и Ирландия. Обединеното кралство съществува и до днес като Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, като изменението в името се дължи на откъсването на Ирландската република в началото на 20 век.

Праисторическа Британия[редактиране | edit source]

Стоунхендж, датиран от 2500 - 2000 г. пр. н. е.

Археологията свидетелства, че Южна Британия е била колонизирана от хората преди другите британски острови поради по-здравословния климат между и през ледниковите епохи.

Първото писмено свидетелство за тези земи е ръкописа Massaliote Periplus, написан от търговци-моряци около 6 век пр. н. е. Но културните и търговски връзки на Британия с Европа съществували хилядолетия преди това. Питей описва своето търговско пътешествие до острова през 325 г. пр. н. е.

Свидетелства съществуват и в творби на по-късни писатели, като Плиний Стари и Диодор Сицилийски, които наблягат на темата за търговията на калай в Южна Британия, но почти не дават сведения за местното население.

Римска Британия[редактиране | edit source]

Юлий Цезар нахлува в Британия през 55 - 54 г. пр. н. е. и написва Записки за галската война, където споменава, че населението на Южна Британия е много голямо и има връзки с белгите от Ниските земи.

Кралство Англия[редактиране | edit source]

Норманско нашествие[редактиране | edit source]

Норманското нашествие започва с инвазията на Англия от Уилям Завоевателя (William the Conqueror) през 1066 г. и успеха на Битката при Хейстингс, завършила с норманско владичество над Англия. Норманското нашествие е преломно събитие за английската история поради редица причини. Нашествието свързва Англия с континентална Европа чрез въвеждането на норманска аристокрация, в резултат на което се намалява скандинавското влияние. То създава една от най-могъщите монархии в Европа и поражда усъвършенствана система на управление. Нашествието променя английския език и култура и поставя началото на съперничеството с Франция, което продължава с прекъсвания до XIX век. То изиграва иронична роля за националната идентичност на англичаните като последното успешно военно завладяване на Англия.

Война на розите[редактиране | edit source]

Епохата на Тюдорите[редактиране | edit source]

Елизабетинска епоха[редактиране | edit source]

Англия при династията на Стюартите[редактиране | edit source]

Английска революция[редактиране | edit source]

Английската революция (наричана още Английска гражданска война или Английска буржоазна революция) е поредица от политически конфликти и въоръжени сблъсъци между привържениците на крал Чарлз I и Парламента, които продължават от 1642 до 1651 г. Революцията завършва с успех на парламентаристите, като в хода на войната крал Чарлз I е екзекутиран, а синът му Чарлз II е изпратен в изгнание. Установява се Английската република (Английска общност) (1649-1653), а след това Протекторатът (1653-1659) - диктатура на Оливър Кромуел.

Славната революция[редактиране | edit source]

Кралство Великобритания[редактиране | edit source]

Кралство Великобритания е създадено на 1 май 1707 като политически съюз между Кралство Шотландия и Кралство Англия (което включва Уелс). Договорът за съюз от 1706 на английски: Treaty of Union (ратифициран с Акт за уния през 1707 г.), постановява единно, обединено кралство, обхващащо целия остров Великобритания и заобикалящите го малки острови. Той не включва Ирландия, която остава извън съюза, но е подчинена на новосъздадената британска корона. Новото кралство се подчинява на един парламент и едно правителство, разположени в Уестминстър. Съставните кралства преди това вече имат един и същ монарх (лична уния) от управлението на Джеймс I който през 1603 г. след смъртта на кралица Елизабет I, става едновременно крал на Шотландия и Англия.

На 1 януари 1801 г. кралство Великобритания и кралство Ирландия се обединяват в Обединено кралство Великобритания и Ирландия. По-голямата част от Ирландия напуска съюза през 1922 г. и образува Ирландска свободна държава водейки през 1927 до преименуването Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, което е името и на днешната държава.

Източници[редактиране | edit source]