История на Германия през Втората световна война

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
История на Германия
Сградата на Райхстага в края на XX век
Древни времена
Германи
Велико преселение на народите
Франкска империя
Средновековие
Източно франкско кралство
Кралство Германия
Banner of the Holy Roman Emperor (after 1400).svg Свещена Римска империя
Insignia Germany Order Teutonic.svg Германска източна колонизация
Изграждане на нация
Рейнска конфедерация
Wappen Deutscher Bund.svg Германски съюз
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Германска революция 1848/49
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Северногермански съюз
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Обединение на Германия
Германски райх
Flag of the German Empire.svg Германска империя
War Ensign of Germany 1903-1918.svg Първа световна война
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Ваймарска република
Flag of German Reich (1935–1945).svg Нацистка Германия
Flag of German Reich (1935–1945).svg Втора световна война
Следвоенна Германия
Flag of Germany.svg ФРГ + Flag of Germany.svg ГДР + Flag of Germany.svg Зап. Берлин
Flag of Germany.svg Обединение на Германия (1990)
Тематични
Bundeswehr Kreuz.svg Военна история на Германия
Териториални промени на Германия
Хронология на историята на Германия
История на немския език

Историята на Германия през Втората световна война е пряко свързана с Нацистка Германия под водачеството на Адолф Хитлер, който идва на власт в Германия през 1933 г. От този момент нататък Германия превъоръжава армията си и влиза в конфронтации с други страни. По време на Втората Световна война тя окупира по-голямата част от Европа, разгромява Франция, отнема Норвегия, нахлува в Югославия и Гърция и окупира големи части от европейската територии на Съветския съюз. Също така Германия сключва договори и съюзи с Италия, Япония, Унгария, България и Румъния. След загубата в битката при Сталинград през 1942 г. развитието на войната се обръща срещу Германия.[1] В последстие Германия е победена, което довежда до края на Нацистката държава и смъртта на нейният лидер Адолф Хитлер.

Германия по време на Втората световна война (1939-1945)[редактиране | edit source]

В началото на войната (1939)[редактиране | edit source]

На 1 септември 1939 г. официално се дава старт на световната война. В ранната утрин, към в 4 часа и 45 минути, първоначално Луфтвафе нанася удари по летищата, комуникационните възли, унищожава по-голямата част от полските военновъздушни сили и разрушава полската железопътна система. Инвазията дава повод на Великобритания и Франция да обявят война два дни по-късно в съгласие с договора с Полша. Веднага след това Австралия, Канада, Нова Зеландия, Южна Африка и Индия също обявяват война на Германия. На 17 септември Съветският съюз също нахлува в Полша. По това време германското настъпление е навлязло дълбоко в Полша. Инвазията е пряк пример за така наречения „Блицкриг“ (Светкавична война). Полша е разгромена. След края на кампанията започва относително спокойният период на войната, наречен „Странна война“. Тя свършва, когато Германия навлиза в Дания и Норвегия през април 1940 г. (виж Операция Везерюбунг) и в Холандия, Белгия, Люксембург както и Франция през май (виж Битка за Франция).

Всички от нападнатите държави бързо се предават и силите на Великобритания и нейните съюзници изтърпяват унизителна загуба в Норвегия и почти унищожително отстъпление във Франция. Великобритания е заплашена с морско нападение (виж Операция Морски лъв), но по време на битката за Британия Луфтвафе се проваля в опита си да осигури въздушно надмощие и нападението се отлага за неопределено време. Въпреки това малка част от Великобритания, Канарските острови, е завладяна от Германия до края на войната.

Италия и Източна Африка (1940)[редактиране | edit source]

През юни 1940 г. Бенито Мусолини съюзява Италия с Германия и държавата му обявява война на Великобритания и Франция. През август италианските колониални сили вземат надмощие в Италианска Източна Африка и окупират Британска Сомалия.

Югоизточна Европа[редактиране | edit source]

На 7 септември 1940 г. под диктата на СССР и Германия се сключва Крайовската спогодба между България и Румъния. На България се връща територията на Южна Добруджа, загубена след Първата световна война. Извършва се и размяна на население. На 8 октомври същата година немските войски влизат в Румъния. На 20 ноември Унгария се присъединява към Тристранния пакт, последвана от Румъния на 23 ноември и Словакия на 24 ноември.

Италианското нахлуване в Гърция през ноември 1940 г. не е успешно и италианските войски са изтласкани в Албания, окупирана от Италия още от 1939 г. На 1 март 1941 г. България се присъединява към Тристранния пакт и немски войски влизат в София. На 25 март Югославия се присъединява към същия пакт, но два дни по-късно югославското правителство е свалено от власт, чрез организиран от британското разузнаване военен преврат. В резултат на това, в началото на април немските войски нападат през българска, румънска и унгарска територия Югославия, а през българска територия и Гърция. Целта на това германско нашествие е да помогне на съюзниците си и да изгони британските войски от Гърция, предотвратявайки по този начин евентуална заплаха за находищата на нефт в Румъния от страна на вражеските войски. Вермахтът успява за три седмици да наложи властта си на Балканите, отблъсквайки британските подкрепления. На 20 май немски парашутисти завземат остров Крит, а остатъците от разбитата английска армия се оттеглят към Кипър и Египет. Мисията на американските части на острова може да е неуспешна, но отлага с цели шест седмици нахлуването в Русия.

Завоеванията на Германия в Европа по време на Втората световна война

Съветски съюз (1941)[редактиране | edit source]

В съгласие с договора Рибентроп-Молотов между СССР и Германия през 1939 г. и съветските войски нахлуват в Полша. Не се стига до конфликт между държавите съюзнички още две години. Широко е разпространено мнението, че до момента на немското нападение съветското командване не приема никакви сериозни отбранителни мерки. За Германия войната в Западна Европа е само увертюра в сравнение със замислените операции срещу комунистическа Русия. Успешните кампании срещу Полша, Франция и Скандинавия и слабостите показани от Русия по време на Зимната война карат Хитлер да вярва, че има силите да победи Русия.

Акцията срещу комунистическа Русия, операция „Барбароса“, била предвидна да започне по-рано, но не е взето предвид забавянето на германските войски на Балканите и Северна Италия. Пропиляна е голяма част от хубавото лятно време и атаката започва на 22 юни 1941 г. Вермахтът в началото бързо и успешно се справя със съветската съпротива и германските войници завладяват големи територии от западната част на Съветския съюз. Тяхната единствена значителна старатегическа грешка е нападението срещу Москва, което било съпроводено от твърдата съпротива от страна на руснаците. Следващите няколко години на германо-съветски фронт били по-малко успешни за Хитлер.

Германия губи позиции (1942-1943)[редактиране | edit source]

Германия няма резерви за да попълни загубите от една нова скъпо струваща кампания този път срещу СССР. Друг недостатък е неспособността на германците да възстановят двата основни фактора в нападателната си мощ - военновъздушните и бронетанковите сили. Първото значително поражение на Германия е по време на контранастъплението на СССР при Москва през зимата на 1941/42 г.

Германия обявява война на САЩ веднага след атаката на Япония срещу американската военноморска база в Пърл Харбър през декември 1941 г. От този момент цялата боеспособност на американската войска и огромният военно-промишлен потенциал на Съединените щати се насочват срещу Германия и Япония. Първото значително поражение на германците в Северна Африка е във втората битка при Ел Аламейн през 1942 г. Приблизително по това време се влошава ситуацията за силите от оста на Източния фронт. През пролетта и лятото на 1942 г. Вермахтът постига големи успехи срещу Червената армия например в битката при Керч и при обсадата на Севастопол), но в битката при Сталинград (юли 1942 и февруари 1943 г.) търпи тежко поражение.

Защита на Райха и край на войната (1944-1945)[редактиране | edit source]

Капитулация на германски войници

За да може да задържи позициите срещу настъпващите руски войски, Хитлер все повече опразва германо-френския фронт и препраща по-голямата част от оставащите му сили на изток. Така и повечето произведени от германците оръжия, муниции и танкове са изпратени на германо-съветски фронт. През това време съюзниците струпват значителен брой войски в долината на река Райн. Първоначалното настъпление е поверено на генерал Монтгомъри. До края на март 1945 г. той успява да събере 25 дивизии и се готви за масирано настъпление. За да объркат плановете на съюзниците, германците взривяват множество мостове по продължение на по-големите реки. В навечерието на преминаването на Рейн Хитлер издава заповед, която гласи, че битката трябва да се води без да се съобразяваме със собственото си население.[2] На регионалните представители е заповядано да бъдат унищожени всички заводи и главни електроцентрали. Целта е пътят на съюзническите войски да се превърне в пустиня. Министърът на оръжията, боеприпасите и въоръжаването Алберт Шпеер се обявява строго против тази мярка. Смаян от подобно безсърдечие той се среща с ръководителите на армията и промишлеността и без големи затруднения ги убеждава да не се подчиняват на нареждането на Фюрера.

На 30 април Хитлер се самоубива заедно с жена си в развалините на берлинското си убежище. Един милион немски и италиански войници в Италия и Австрия се предават. На 4 май представители на германските въоръжени сили подписват договор за капитулация и прекратяване на всички сражения. На 7 май е подписан още един документ, свързан с капитулацията на всички германски войски. Войната в Европа е прекратена официално в полунощ на 8 май 1945 година.

Използвана литература[редактиране | edit source]

Библиография[редактиране | edit source]

  • (англ.) Calvocoressi, Peter and Guy Wint. Total War New York, New York Penguin press, 2001
  • (англ.) Keegan, John. The Second World War. New York Penguin press, 1990
  • (англ.) Lubbeck, William and David B. Hurt. At Leningrad's Gates: The Story of a Soldier with Army Group North, Philadelphia, PA: Casemate, 2006 (ISBN 1-932033-55-6).

Бележки[редактиране | edit source]

  1. "...among the decisive battles in the long history of war". Editorial The New York Times, 2 February 1943, quoted in Roberts, Geoffrey (2002), Victory at Stalingrad: The Battle that Changed History page 4. London: Pearson. ISBN 0582771854
  2. История на Втората Световна война - от Базил Лидъл Харт стр. 664

Външни препратки[редактиране | edit source]