История на Науру
За доколониалния период от историята на остров Науру е известно много малко, поради липсата на каквито и да е писмени източници (до появата на мисионерите, науруанския език няма писмена форма) и археологически данни. Колониалният период е тясно свързан с основното природно богатство на Науру — фосфат (или тогава наричан науруит).
Първият европеец, достигнал остров Науру, е британския капитан Джон Фърн, открил острова на 8 ноември 1798 г.[1]. По-късно Науру последователно става подопечна територия на различни колониални държави: от 1888 г. — на Германия, през 1914 г. — на Австралия, от 1942 до 1945 г. — на Япония, а по-късно — отново на Австралия.[2] През 1968 г. островът придобива независимост, а от 1999 г. Република Науру е пълноправен член на ООН.[2]
Бележки [редактиране]
