История на Полша

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Шведски потоп – карта на Жечпосполита, разделен между Русия и Швеция
Полша през 1920 г., война със СССР
Полша през 1939 г., окупирана от Третия Райх и СССР
Териториални промени на Полша от Жечпосполита до днешни дни
Аушвиц – концентрационен лагер в Полша

Земеделски племена са живели в областите, които днес наричаме Полша, преди повече от 7 500 г., славянските племена обитават тези територии над 1 500 г., а историята на Полша като държава на политическата карта на Европа е повече от 1 хилядолетие.

Земите, владени от Полша, претърпяват големи промени през вековете. През късния XVI и началото на XVII век Жечпосполита представлява огромна Полско-литовска държава в Централна Източна Европа с площ от около един милион квадратни километра. Но има и времена, когато Полша като отделна държава въобще не съществува. След дълъг период от около век владичество, Полша получава своята независимост през 1918 г., макар границите ѝ отново да се придвижват динамично след Втората световна война. Полша губи своя разнообразен традиционен мултиетнически характер и приема строя на комунизма. Когато се появява възможност, държавата поема по пътя на демократична парламентарна република през 1989 г.

След своето появяване на картата на Европа през X век полският народ е воден от редица владетели, които го покръстват, създавайки стабилно и силно кралство и интегрирайки Полша в европейската култура. Вътрешно разцепление подронва първоначалната структура през XIII век, но последвалото в началото на другия век обединение поставя основите на ново доминиращо Кралство Полша, което се запазва за в бъдеще.

Започвайки с литовския гранд херцог Владислав II, Ягелонската династия (1385-1569) създава полско-литовския съюз. Това се оказва ползотворно и за двете страни, които си сътрудничат и си помагат взаимно в една от най-мощните държави в Европа през следващите три века. Законът Нихил нови, приет от полския сойм (парламент) през 1505 г., прехвърля по-голямата част от законодателната власт от монарха в ръцете на парламента. Този закон дава началото на нов период, наречен „Златна свобода“, когато държавата е управлявана от „свободната и равноправна“ аристокрация. Люблинската уния от 1569 г. превръща Жечпосполита във влиятелна страна в Европа и значим участник в разпространяването на западната култура на изток.

До XVIII век аристократичната демокрация постепенно се превръща в анархия, преобразявайки Жечпосполита от някога могъщ съюз в уязвима за външни интервенции и неспокойна държава. Следват три успешни отцепвания на големи територии от съюза, преминали към Руската империя, Хабсбургската австрийска империя и Прусия. Жечпосполита вече е значително намален по площ и в крайна сметка престава да съществува през 1795 г. Ала идеята за полска независимост остава жива през XIX век и води до няколко полски бунта и въстания срещу силите, поделили си страната.

Полша възвръща своята независимост през 1918 г., но Втората полска република е унищожена от набиращата сила Нацистка Германия и Съветския съюз при инвазията им над Полша, дала начало на Втората световна война. Въпреки всичко полското правителство, изпратено в изгнание, продължава да работи и чрез многото полски военни формации успява да спомогне за победата на Съюзниците. Нацистките сили са принудени да напуснат полската територия, когато Червената армия настъпва, което води до създаването на Полската народна република. Географското разположение на страната бива променено в посока запад.

Полското реформаторско движение „Солидарност“, появило се през 1980-те год., изиграва съществено важна роля в мирната трансформация на държавното управление от комунистка страна в капиталистическа република.

От 1999 г. Полша е членка на НАТО, а от 1 май 2004 г. – на Европейския съюз.

Външни препратки[редактиране | edit source]