История на Прага

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Църквата на Божията майка в Прага
Лъвът на гроба на легендарния създател на Голем на старото еврейско гробище в Прага
Мерцедесът на Райнхард Хайдрих днес е в градския музей на Прага

Историята на Прага датира от неолита, а средновековната и съвременна история на чешката столица я нарежда, по всеобщо признание, сред най-интересните и изпълнени със значими събития в Европа, а и въобще в света.

Най-ранните артефакти в района на Прага датират от около 4000 г. пр.н.е. В периода 550-520 г. пр.н.е. тук се заселва келтското племе бои, чието име някои съвременни трактовки свързват с името на областта – Бохемия. В началото на новата ера в района се заселват маркоманите начело с Марбод.

В началото на Средновековието, около 600 г., в района се появяват поселения на западнославянски племена. През 7-9 век възвишенията по поречията на Вълтава са традиционно място за събори на племената наоколо, които формират ядрото на бъдещата чешка народност. През първата половина на 9 век, тъй наречения баварски географ споменава за първи път за съществуването на укрепено място/земя на славянско племе, наречена на латински Fraganeo (отъждествявяно с Прага).

Средновековна история[редактиране | edit source]

Историята на града като такъв, а не като място/местност, започва от 9 век, като в 885 г. в пражкото градче е построена първата църква, посветена на Дева Мария.

Около 950 г. на скала над Вълтава е построена крепостта Вишеград, която до 1085 г. е център на чешките земи. През 965 г. пътешественикът Ибрахим бен Якуб описва Прага като град от камъни и вар, най-богатото тържище, известно със своите коне, желязо и олово, в което живеят кротко голямо множество евреи. През 973 г. Прага става епископска резиденция, а в 993 г. е основан и първия в чешките земи мъжки бенедиктински манастир.

В 1003 г. кралят на Полша Болеслав I Храбри завладява Прага, а от 1085 г. тя е столица на Чешкото кралство, каквато е и до днес.

В 1230-1232 г. е извършено първото укрепяване на Старо место, като данни от него издават, че населението му е около 4 000 жители. В 1257 г. кралят на Бохемия Отокор II дава право в района на Мала Страна да се заселят немски колонисти, а евреите са насилствено струпани в северния срай на Старо Место, оформяйки свой квартал-гето. През 1270 г. е издигната Старата синагога — първият култов юдаистки религиозен център в Европа извън Пиренейския полуостров (виж също картагенски владения в Испания). През 1344 г. пражката епископия е издигната в сан архиепископия, през 1347 г. папа Климент VI издава була за основаването на висше училище — днес Карлов университет, а през 1350 г. Прага става първата столица на Свещената Римска империя.

От края на 14 век датират бурните времена в пражката история, продължили до днес. През 1389 г. в Прага избухва първият антиеврейски погром. През 1400 г. Ян Хус започва Реформацията с проповеди на чешки език първо в църквата „Св. Михаил“, после и в Витлеемската капела, а в началото на 15 век тук бушуват Хусистки войни.

Към края на 16 век — през 1574 г., император Рудолф II пренася столицата на империята от Виена в Прага и градът разцъфтява, превръщайки се в световен център на изкуствата и науката, а градът наброява повече от 60 хил. жители по онова време. През 1653 г. йезуитите основават свое висше училище (колегиум) в Прага, наречено Климентинум, което се превръща в бастион на Контрареформацията срещу попълзновенията на Реформацията, тръгнали оттук.

През 1719 г. започва издаването на първия чешки вестник в Прага, а през 1738 г. е основан първият чешки театър в Прага. През 1741-1742 г. френски и саксонски войски окупират Прага по време на войната за австрийското наследство. През 1744 г. градът е окупиран от прусаците на Фридрих Велики, а през 1757 г. пражани отново са обсадени от прусаците по време на Седемгодишната война.

Нова история[редактиране | edit source]

В 1784 г. с указ на император Йосиф II четирите исторически района на съвременна Прага са обединени в единен градски център под това име. В годината на избухването на Френската революция, преброяване отчита, че жителите на града наброяват 79 хил., а в 1791 г. по случай коронацията на Леополд II за император на Свещената римска империя на пражката сцена е представена оперната постановка на Моцарт — "Милосърдието на Тит".

През юли-август 1813 г., непосредствено преди битката на народите, в Прага се провеждат преговори между Русия и Прусия, от една страна, и Франция, от друга, с посредничеството на Австрия и при участието като наблюдатели на Англия и Швеция. През 1830 г. Прага достига 100 хил. жители. През 1836 г. в Прага е коронован император Фердинанд I за крал на Чехия под името Фердинанд V.

През 1846 г. по пражките улици е поставено улично осветление от газови фенери. След две години в града е учреден Славянския съюз. През 1850 г. еврейският квартал на Прага получава името „Йосифов“ в чест на императора на Свещената римска империя, дал равноправие след еврейската еманципация. Същата година е подписан Виенският книжовен договор, засягащ южните славяни, разделени като поданици между Австрийската и Османската империи.

През 1899 г. в Прага е учреден Чешкият олимпийски комитет, а през 1900 г. Прага достига 200 хил. жители.

На 28 октомври 1918 г. Прага е провъзгласена за столица на възникналата по силата на Версайската система от договори независима Чехословашка република. На 15 май 1939 г. в Прага влизат сили на Вермахта. Територията около съвременната чешка столица е обособена в протекторат Бохемия и Моравия, като в Прага е осъществен на 27 май 1942 г. атентатът срещу Хайдрих.

На 14 февруари 1945 г., Прага е бомбардирана от ВВС на САЩ. На 9 май 1945 г. в Прага капитулират последните части на Вермахта ведно с силите на руския генерал Андрей Власов — окончателна победа за Съюзниците, а денят 9 май е обявен за ден на Европа.

По времето на Студената война чехословашката столица Прага се превръща в бунтовен център срещу „съветската заплаха“ за Запада. Градът става известен със своята Пражка пролет. След падането на Берлинската стена тук е обявена т.нар. пражка декларация в подкрепа на либерализма и демокрацията в Евразия.

Литература[редактиране | edit source]

  • Ctibor Rybár. Praha: Průvodce-Informace-Fakta. — Praha: «Olympia», 1975 — 376 с.
  • Vladimír Kupka. Pevnost Praha. — Dvůr Kralové nad Labém: FORTprint, 2. opr. vydání, 1998 — 92 с. — ISBN 80-86011-00-3.

Вижте също[редактиране | edit source]