История на Сирия

Границите на днешна Сирия се очертават след края на Първата световна война, когато Османската империя се разпада. През 1920 френски и английски дипломати си разпределят зоните на влияние в териториите на бившата империя.

Упражняването на мандата на французите в Сирия не се оказва лесна работа. След много мъки, през 1946 сирийците получават своята независимост. В следващите 25 години сирийците имат много неспокоен политически живот и са свидетели на серия военни преврати. Те се противопоставят и на привържениците на Арабската социалистическа партия Баас.

През 1958 се провъзгласява обединяването на Сирия и Египет в рамките на една Обединена арабска република под президентството на Насър. В края на следващата година търканията между сирийци и египтяни стават нетърпими и се стига до скъсване на отношенията между двете страни. А идването на власт в Ирак на Саддам Хюсеин през 1979 води още повече задълбочава конфликта.

Сирийските политици активно се намесват и в политиката на Ливан. Започналата през 1975 г. гражданска война в страната продължава цели 15 г.

През октомври 1989 г., уморени от войната, западняците приемат признатото от арабските страни сирийско влияние в Ливан. Едва тогава сирийците могат да преминат към изпълнението на проекта за Велика Сирия. Според него териториите между Средиземно море, Персийския залив и Червено море трябва да са неделими. След 1920 г. обаче те са раздробени и са създадени Сирия, Йордания, Арабия, Ирак.

Сирийската икономика се характеризира със силна намеса на държавата в стопанския живот. Едва през 2001 са позволени частните банкови операции, а две години по-късно се появяват и три недържавни банкови институции.

В последните 7 г. БВП на Сирия нараства средно с 2,3%. Безработицата е висока – 20%. Инфлацията към 2004 е 2,1%.