История на Сомалия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Обитаването на територията на Сомалия започва преди 2 500 г. Тя е населявана от различни народи. От 1-ви век градовете Хафун, Мосилон Бандар Гори и други градове започват да търгуват с гръцки и римски моряци. Северозападът е част от империята на аксумите от 3-ти до 7-ми век, но между 700 и 1200 г. ислямът се настанява по територията на страната, особено след създаването на Могадишу през 900 г. Между 1200 и 1500 г. се създават независими градове и кралства.

Колониална Сомалия[редактиране | edit source]

Надпреварата за надмощие между сомалийските фамилии остава и през колониалния период, когато части от региона са населени от Великобритания и Италия. Тази ера започва през 1884 г., като края на дългогодишен мир по тези територии. По време на Берлинския конгрес започва кървава надпревара за Африка — разделянето на земите на Сомалия. В края на 19в. в Сомалия идват англичани, французи и италианци. С подписването на договори с различните кланове, Сомалия става известна като Британска Сомалия. Южната част на страната е колонизирана от Италия през 1889 г. и е наричана Италианска Сомалия. Мухамед Абдуллах Хасан е борец за независимостта на Сомалия, роден в северните части на страната. Той е националист и е един от хората, разбунтували се срещу колонизацията. Между 1900 и 1907 г. италианските лидери се опитват да договорят сделка със султан Геледи. След неуспеха си италианците атакуват държавата и след много битки Сомалия става кървава арена.

През Втората световна война[редактиране | edit source]

Фашистка Италия, под диктаторството на Бенито Мусолини, атакува Абисиния (днешна Етиопия) през 1935 г., за да я колонизира. Нашествието е осъдено от Лигата на нациите, но е направено твърде малко, за да се освободи окупирана Етиопия. На 3 август 1940 г. италиански войници, включително и сомалийски колониални обединения, преминават от Етиопия в Сомалия, където нахлуват британски войници и до 14 август успяват да договорят Барбера от британците.

Британски сили, включително сомалийски войници, стартират кампания през януари 1942 в Кения, която има за цел да освободи Британски Сомалиленд, окупираната от Италия Етиопия и Италиански Сомалиленд. Британските сили, които извършват операция в Сомалиленд, се състоят от три дивизии на южноафрикански, западни и източноафрикански войници. Те са подкрепяни от сили на сомалийски патриоти водени от Абдулах Хасан и от сомалийците от различните кланове. След края на войната Организацията на обединените нации дава Сомалия като протекторат на Италия през 1949 г.

Провинцията в Сомалия[редактиране | edit source]

Сомалийците и другите африкански страни се борят на страната на СССР по времето на Втората световна война и са покорени след конфликта. Надеждата на покорените подсилва дългата борба срещу колонизма и в много страни в Африка, включително и в Сомалия, започват движения за независимост. Главните политически партии, които се борят за независимостта на Сомалия са Сомалийски младежки клуб (СМК) и Сомалийска национална лига (СНЛ).

Независимостта на британския протекторат на Сомалиленд от Великобритания е обявена на 26 юни 1960,а обединението с Италианския Сомалиленд става пет дена по-късно. Сега повечето от сомалийските кланове стават независими и се оформя страната Сомалия.[1][2][3] Правителството се оформя от Абдуллах Иса и Абдуллах Осман Даар за президент,[4][5][6] и Абдирашид Али Шермарке става премиер, по-късно и президент (от 1967 до 1969).

Както и да е, съперничеството между различните племена остава[7][8][9][10] докато много кланове твърдят, че са принудени да се оттеглят в провинцията. През 1967 г. Мухамед Хаджи Ибрахим Егал става премиер назначен от Шермарке.

Гражданска война в Сомалия[редактиране | edit source]

До 1978 г. рухва моралната власт на сомалийското правителство. Много сомалийци остават разочаровани от живота си под военна диктатура, обаче по-нататък през осемдесетте години режимът е отслабен като приближава Студената война и стратегическата власт на Сомалия бива омаловажена. Правителството става тоталитарно и през страната се появяват движения на съпротива, подпомагани от Етиопия, което води до Гражданска война в Сомалия.

През 1991 г. се виждат големи промени в Сомалия. Президентът е отстранен от длъжността си. След удовлетворяването на старейшините на северните кланове, известната още като Британска Сомалия северна част обявява независимостта си като Сомалиленд; въпреки че де факто е независима и сравнително по-устойчива от южните части, Сомалиленд не е потвърдена като независима държава от нито едно чуждо правителство[11][12].

През януари 1991 г. Али Мухамед бива избран за президент на цяла Сомалия, през февруари същата година след подкрепата на всички банки е избран за национален лидер.

Нашествие на Етиопия и Гражданска война (2006)[редактиране | edit source]

Конфликтът избухва отново в ранна 2006 г. между съюза на военачалниците на Магадишу известна като Съюз за възстановяването на мира и анти-тероризма (или СВМАТ) и милицията на ислямистите. Социални промени в законите, такива като кат към възпрепядстване на дъвченето и дори забрана срещу гледане на филми и футбол публично, са част от движението покрай СИС (Съюз на Ислямските съдилища) и наложените стриктни поуки [13]. Съюзът е воден от шейха Шариф Ахмед. Когато на едно интервю е попитан дали СИС планира да разшири контрола си над Сомалия, той отговаря така:

"Страната не е нашия приоритет. Нашият приоритет е мирът на хората, достойнство и онова да живееш

в свобода, която те можеха да решат в тяхната съдба. Това е нашият приоритет. Хората са по-важни за нас, отколкото страната."

Неколкостотин души, до голяма степен заловени от цивилните, умират по време на конфликта. Жителите на Магадишу описват този конфликт като най-лошата борба в повече от десетилетие. СИС обвиняват американците за финансиране на военачалниците чрез ЦРУ и предоставяне на оръжия, свързано с препречването на СИС да получи сила. От Държавният департаментът на САЩ, докато не приемат това твърдение, но в същото време и не отказват това, казват че САЩ не приемат никакво действие, което да нарушава международното оръжейно ембарго на Сомалия. Няколко имейла, описващи тайни нелегални операции от частни военни компании в прекъсване на регулации от ООН, са описани [14] от Великобританския съботен вестник Обсервър. В ранния юли 2006 г. Ислямистката милиция вече има контрол над Могадишу, след Втората битка за Могадишу и последната крепост на СВМАТ, до града Джоуар, пада без много съпротивление. Останалите сили на СВМАТ се оттеглят на изток и към границата с Етиопия и съюзът им се срива напълно.

Поддържаното от Етиопия преходно правителство иска намесата на Африканските мироопазващи сили. СИС междувременно се противопоставят към това яростно с навлизането на външни войници — повечето етиопци — в Сомалия[15]. Твърдението, че Етиопия, със своята дълга история на Имперска сила се опитват да управляват чрез пълномощник.

Междувременно СИС и тяхната милиция взима контрол над много части от Южна Сомалия като употребява сила, вместо продължаването на приключилите договори с местното население. Както и да е, ислямската милиция остава по границите на Етиопия, което е убежище на много сомалийци и преходното правителство на Сомалия.

На 1 ноември 2006 г. преговорите между СИС и преходното правителство за мир пропадат. Международната общност се безпокои от факта, че може да избухне Гражданска война, заедно с етиопците и еритрейските сили подкрепящи противоположните страни[16].

Войната избухва на 21 декември 2006 г. след изказване на лидера на СИС шейх Хасан Дахир Ауейс: „Сомалия е в състояние на война и всички сомалийци трябва да участват в тази битка срещу Етиопия“ и тежкият бой избухва между ислямистката милиция от една страна и от друга страна Сомалийското преходно правителство в съюз с Етиопия[17].

Сомалия под управлението на ИСС през 2006 г.

През късния декември 2006 г. Етиопия започва въздушни удари срещу ислямистите през Сомалия. Етиопският информационен министър Берхан Хайлу заявява, че се цели във включването на град Буурхакаб в границите на Етиопия. Този град е в близост до Байдоа — прикритието на Временното правителство. Етиопски реактивен изтребител бомбардира Международното летище в Могадишу, без да нанася сериозни щети, но етиопците подтикват да закрият летището. Други етиопски реактивни изтребители нападат военни летища западно от Могадишу.[18][19]

Тогава етиопският премиер Мелес Зенави обявява, че неговата страна води война срещу СИС, за да защити суверенността на страната. Изказването гласи така: „Етиопски отбранителни сили бяха принудени да влязат в войната към суверенитета «защита» на страната и за да затъпят многократни атаки с ислямистки съдебни терористи и анти-етиопски елементи, които те поддържат“.[20][21]

Следват дни на тежка борба. На 28 декември 2006 г. съюзниците влизат в Могадишу, след като ислямските бойци напускат града. Премиерът Али Мохамед Геди обявява, че Могадишу е в безопасност, след преговори с водачите на местните кланове. До ноември 2007 г. Преходното федерално правителство и неговите етиопски съюзници срещат още чести атаки от ислямското въстание.

Битка за Рас Камбони[редактиране | edit source]

Ислямистите отстъпват на юг, към тяхната крепост на Кисмайо, противопоставяйки се на действия на ариергард в няколко градчета. Те опразняват Кисмайо, също така, без борба, твърдейки, че техният полет е стратегическо оттегляне за да избегнат цивилни жертви и окопават около селото Рас Камбони, на границата с Кения. В ранния януари, етиопците и сомалийското правителство започват атака, резултатът от която е Битката за Рас Камбони. Започват нападения над ислямистките позиции, които се водят в хълмисти и горски местности. На 9 януари 2007 г. Съединените щати интервенират открито Сомалия като ѝ изпращат оръжия, за да нападнат ислямските позиции при Рас Камбони. Дузини са убити и тогава СИС е до голяма степен победена.

На 30 ноември 2007 г. борбата продължава в Могадишу между групи от сомалийци и етиопци от едната страна и ислямски войни от другата.

Източници[редактиране | edit source]

  1. The beginning of the Somali nation after independence
  2. The dawn of the Somali nation-state in 1960
  3. The making of a Somalia state
  4. Aden Abdullah Osman the founding father
  5. The founding father of Somalia
  6. A tribute to the Somalia founding father, its president in 1960s
  7. The making of Somalia, Somaliland
  8. The beginning of the Somalia state
  9. The dawn of the Somali nation-state in 1960
  10. Historical self-governing clan factors in present day Somalia
  11. Somaliland citizens ask to be recognised as a state
  12. Гласуването в Сомалиленд за независимостта
  13. Regional court orders closure of khat kiosks. // Garowe Online, 2006-11-22. Посетен на 2007-01-02.
  14. Barnett, Antony и др. US accused of covert operations in Somalia. // The Observer, September 10 2006. Посетен на 2007-01-02.
  15. Somali Islamists to ask AU to end peace force plan, Reuters, September 9, 2006.
  16. Gollust, David. US Concerned Somalia Conflict Could Spread. // Voice of America, 02 November 2006. Посетен на 2007-01-02.
  17. Carnage as Somalia 'in state of war'. // CNN, December 22 2006. Посетен на 2007-01-02.
  18. Ethiopia attacks Somalia airports. // BBC, 2006-12-25. Посетен на 2007-01-02.
  19. Gentleman, Jeffrey. Ethiopian Jets Strafe Mogadishu Airports. // The New York Times, 2006-12-26. Посетен на 2007-01-02.
  20. Yare, Hassan. Ethiopia says forced into war with Somali Islamists. // Yahoo!, Reuters, 2006-12-24. Посетен на 2007-01-02.
  21. Ethiopia declares war on Somalia. // Al Jazeera, December 25 2006. Посетен на 2007-01-02.