История на Украйна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Територията на днешна Украйна е важен център на източнославянската култура през Средновековието, преди да бъде поделена между различни държави. Краткият период на независимост (1917-1921) след Руската революция приключва с присъединяването на Украйна към Съветския съюз. Украйна отново става независима след разпадането на Съветския съюз през 1991.

Кратка хронология[редактиране | edit source]

Древност и Средновековие[редактиране | edit source]

Ранна история[редактиране | edit source]

Първите идентифицирани групи, населявали територията на днешна Украйна, са халколитните трипилианска култура на запад и средностожка култура на изток. През 3 хилядолетие пр.н.е. те са заменени от културите на бронзовата епоха - ямната култура в степите и културата на погребалните камери на север.

През желязната епоха в степите живеят кимерийци, скити и сармати. През 6 век пр.н.е. по крайбрежието се появяват гръцки колонии, като Тирас, Олбия, Хермонаса. Те продължават да съществуват като римски и византийски градове до 6 век.

През 3 век на територията на Украйна се заселват готите, свързвани с черняховската култура. Северно от тях от 2 век до 5 век се развива киевската култура. В края на 4 век и двете области са подчинени от хуните. След техния разгром в средата на 5 век остготите се преселват в Панония и мястото им в степните райони е заето от прабългарите. В същото време от северозапад започват да се разселват славянски племена.

Киевска Рус[редактиране | edit source]

Предполагаемо разширение на владенията на Асколд и Дир през 9 век
Карта на Киевска Рус през 11 век

През 9 век Киев, плащал дотогава данък на Хазарския хаганат, е завладян от варягите Асколд и Дир, изместени малко по-късно от регента на Новгород Олег. По това време на територията на днешна Украйна живеят славянските племена поляни, древляни, северяни, уличи, тиверци и дулеби, както и етническата група рус, чийто произход е спорен. Киев се намира в земите на рус, заобиколени от тези на поляните, и се превръща в център на държавата Киевска Рус.

През 11 век Киевска Рус е държавата с най-голяма територия в Европа. На запад тя е наричана Рутения, име, което се запазва по-късно за западните области на страната. През този период се появява наименованието Украйна, с което се означава областта Рус около градовете Киев, Чернигов и Переяслав. Велика Рус се използва за всички владения на държавата, включително отдалечените области на североизток, които са населени с фино-угри и по-късно стават ядрото на Русия. Други регионални наименования са Бяла Рус, Черна Рус и Червена Рус.

Християнството започва да прониква в Киевска Рус през 9 век, като е прието за държавна религия през 988 от великия княз Владимир Велики и за неговите нужди са изпратени свещеници и книги от България. Така Киевска Рус става втората славянска държава, в която намира добър прием и се утвърждава глаголицата, а след това и кирилицата. Началото на украинската правна традиция е поставено от неговия наследник Ярослав Мъдри, който издава кодекса Руска правда, използван до завладяването на страната от Литва през 14 век.

Въпреки успешното управление на Владимир Мономах, конфликтите между отделните князе на Киевска Рус довеждат до упадък в началото на 12 век. Киев е опустошен от Андрей Боголюбски и столицата на великите князе е преместена във Владимир, на североизток, където се образува руската държава. Самият Киев е завладян от князете на Галич и Волиния. На северозапад около Полоцк се формира бъдещата Беларус. През 13 век почти всички руски княжества попадат под властта на Монголската империя. Тежките условия предизвикват значителна емиграция от Украйна към северните руски области, както и към Полша и Унгария.

13-14 век[редактиране | edit source]

Наследник на Киевска Рус в западната част на днешна Украйна са княжествата Галич и Волиния, които през продължителни периоди са обединени. Те са основани от великия княз Владимир Велики в земите на племената дулеби, тиверци и бели хървати и през по-голямата част от своята история са управлявани от наследници на Ярослав Мъдри и Владимир Мономах.

Князете на Галич и Волиния се ползват с относителна автономия и в различни периоди воюват с Полша и Литва, както и с князете на Чернигов. След опустошаването на Киев от Андрей Боголюбски през 1169 Галич-Волиния става доминиращата сила в днешна Украйна. През 13 век главен град на княжеството става Лвов, а князете стават васали на Монголската империя.

През 14 век Полша и Литва водят продължителни войни срещу монголите и с времето голяма част от Украйна попада под тяхно управление. Карпатска Рутения влиза в границите на Унгария. Волиния и северните области, включително Киев, са включени в Литва, като великите князе на Литва започват да се наричат владетели на Рус. Полша завладява Галиция, а след създаването на Полско-литовския съюз през 1386 владенията на двете страни на територията на днешна Украйна преминават към Полша.

Ново време[редактиране | edit source]

Жечпосполита[редактиране | edit source]

Граници на Жечпосполита и нейните основни подразделения през 1619, наложени върху днешните държавни граници

След Люблинската уния от 1569 и образуването на Жечпосполита, Украйна става част от Короната на Полското кралство. Следващите десетилетия са свързани с подем на колонизацията и усвояването на нови земи. Основани са множество градове и села, а новите училища разпространяват идеите на Ренесанса. Новозаселващите се полски селяни се рутенизират, докато в същото време местната аристокрация се полонизира. Множеството украински селяни, мигриращи към южните степни области, за да не попаднат под крепостна зависимост, се вливат в състава на казаците.

Казашката епоха[редактиране | edit source]

Казаците в южните части на днешна Украйна водят постоянни войни с трите си силни съседа - Жечпосполита, Московското княжество и Кримското ханство, васално на Османската империя. Кралете на Жечпосполита полагат усилия да привлекат казаците на своя страна и от началото на 16 век казаците от днешна Украйна са до голяма степен интегрирани в сложната система на Полско-литовската държава. Напрежението между казаци и поляци нараства през първата половина на 17 век, когато на казаците е отказано да получат статута на шляхтата, като в същото време се правят опити те да бъдат закрепостявани. Това довежда до голямото въстание на Богдан Хмелницки, започнало през 1648.

След въстанието казаците се опитват да запазят автономията си, като се сближат с Русия, и през 1654 сключват Переяславския договор с нея. Правителството на Жечпосполита се опитва да постигне компромис с казашката държава и през 1658 двете страни подписват Хадиачкия договор, но споразумението е отменено с полско-руския Андрусовски договор от 1667, който поделя територията на Украйна между двете страни. Под руско управление казаците първоначално запазват формална автономия в Хетманата. За известно време те запазват и полунезависима република в Запорожието, както и колония на руската граница в Слобода Украйна.

Руско и австрийско управление[редактиране | edit source]

През следващите десетилетия украинската автономия в управляваните от Русия области напълно изчезва. След трите Подялби на Полша в края на 18 век Галиция е присъединена към Австрийската империя, а останалата част от Украйна - към Русия. В хода на Руско-турските войни Русия завладява и южните части на страната.

През 19 век украинската интелигенция, вдъхновена от националистическите движения в Европа, прави опити да възроди украинските културни традиции. Руското правителство се отнася отрицателно към тези настроения, като дори забранява използването и изучаването на украински език. В същото време много украинци се интегрират успешно в руското общество. Много руски писатели, композитори, художници и архитекти от този период са с украински произход.

В районите под австрийско управление администрацията оказва натиск срещу идентификацията на местните жители с Русия. Драстичен пример е концентрационният лагер в Талерхоф близо до Грац, където загиват няколко хиляди души.

20 и 21 век[редактиране | edit source]

Първата световна война и времето след нея[редактиране | edit source]

Когато Първата световна война и Руската революция от 1917 разтърсват Австрия и Русия, украинците се оказват между двете разпадащи се империи. През 1917 и 1918 възникват няколко отделни украински държави - Украинска народна република, Хетманат, Западноукраинска народна република, Украинска съветска република.

Украйна претърпява поражение в Полско-украинската война. Не успяват и съвместните усилия на Юзеф Пилсудски и Симон Петлюра да спрат настъплението на съветските войски от изток. В края на Полско-съветската война Рижкия договор от март 1921 включва западните части на Украйна в Полша, а основната част е присъединена към Съветския съюз.

Между двете световни войни[редактиране | edit source]

Знаме на Съветска Украйна

В началото на 20-те години украинската национална идея се възражда и дори се разпространява в обширна територия с традиционно смесено население на изток и юг в Украинската Съветска Социалистическа Република. Сред членовете на Украинската комунистическа партия (болшевики), основана през 1918 в Москва, първоначално има едва 7% етнически украинци. След присъединяването към нея на комунистическата партия на боротбистите през 1920 и обявяването на политиката на коренизация, до средата на 20-те години техният дял надхвърля 50%.

Предприета е широка кампания на украинизация. Новосъздадената широка образователна система, базирана на украинския език, довежда до ограмотяването на предимно украинскиговорещото селско население. Експлозивно нарастват публикациите на украински и се усеща подем в целия културен живот. В същото време урбанизацията украинизира градските центрове.

В средата на 20-те години съветското правителство започва да се стреми към отнемане на относителната автономия на Украйна. През 1925 начело на комунистическата партия е поставен Лазар Каганович, който отстранява от управлението най-видните привърженици на украинизацията, като Микола Хвилови и Олександер Шумски. През 1929 е предприета кампания срещу „националистите“ в партията, като чистките продължават до 1934. Сред жертвите на масовите арести са и много представители на Украинската автокефална православна църква, която е унищожена през 1930. През 1931 официално е отменена политиката на украинизация и започва масова русификация в образованието, културния живот и управлението. През следващите десет години приблизително четири пети от украинския културен елит, интелектуалци, писатели, хора на изкуството, духовници, са избити или изпратени в затвора.

През 1928 съветското правителство обявява първия петилетен план, поставящ си за цел индустриализацията на страната. Украйна е сред най-засегнатите райони, като през следващите години градското население нараства от 19% на 34%. Индустриализацията е съпътствана с масова колективизация. От есента на 1929 до пролетта на 1930 делът на колективизираните стопанства нараства от 9% на 65%, като през 1935 достига 90%. Колективизацията предизвиква масова съпротива сред селското население - бунтове, избиване на добитък, унищожаване на оборудване. Правителството започва кампания срещу кулаците, неясно определени по-заможни селяни, които са обявени за врагове на държавата. Десетки хиляди са избити и около 100 хиляди семейства са депортирани в Сибир и Казахстан.

Насилствената колективизация има опустошителен ефект върху производителността в земеделието. Въпреки това, през 1932 съветското правителство увеличава квотите за доставки на храни от Украйна с 44%. Според съветското законодателство членовете на колхозите не получават никакво зърно, преди да са изпълнени задължителните доставки към държавата, което в много случаи е невъзможно и предизвиква масов глад. Според различни оценки жертвите на бедствието, наричано Голодомор (буквално преведено "Гладомор"), са между 4 и 7 милиона души. До 80-те години официалните съветски източници говорят само за временни затруднения, предизвикани от саботаж на кулаците и лошо време. Някои историци смятат глада от 1932-1933 за неизбежно следствие от колективизацията и провала на съветската система на планиране, а според други това е умишлен акт на геноцид.

Периодът 1936-1938 е свързан с нови чистки в апарата на комунистическата партия, като приблизително половината от членовете на партията са изключени. На много от ръководните постове са назначени кадри, преместени от Русия.

Втората световна война[редактиране | edit source]

След сключването на пакта Рибентроп-Молотов, през септември 1939 Германия и Съветския съюз си поделят територията на Полша, включително Галиция с нейното значително украинско население. Малко по-късно, след капитулацията на Франция, Румъния отстъпва Бесарабия и Северна Буковина след ултиматум от съветска страна. Към Украинската съветска социалистическа република са присъединени най-северните и най-южните части на Бесарабия, Северна Буковина, както и областта Херца, а в замяна на това някои области са предадени на новосъздадената Молдавска Съветска Социалистическа Република. Всички тези териториални промени са признати от Парижките мирни договори от 1947.

Когато силите на Оста навлизат в Съветския съюз през лятото на 1941, много украинци, особено в западните области, които са под съветска власт само от две години, посрещат германците като освободители, като някои се надяват да бъде създадена автономна украинска държава. Политиката на германците първоначално дава известни надежди за това. Те дават мъгляви обещания за създаване на суверенна Велика Украйна, опитвайки се да се възползват от антисъветските, антиполските и антиеврейските настроения в някои среди.

Въпреки това, след началния период на известна толерантност, политиката на германците рязко се променя и украинското национално движение е смазано. Германската администрация не прави сериозни опити да експлоатира потенциалното недоволство от съветската система, като колхозите и принудителните доставки на храни са запазени. Както в цяла Европа, и тук се провежда системен геноцид срещу евреите, а много украинци са депортирани за принудителен труд в Германия.

Украинските националисти сформират Украинска въстаническа армия, която воюва едновременно със съветските и германските сили. Освен това тя организира прогонването и избиването на много поляци и евреи в западните области, най-вече във Волиния. В някои области Украинската въстаническа армия оцелява и след войната и продължава съпротивата срещу съветските власти до 50-те години, като в хода на военните действия и двете страни избиват много цивилни.

В голяма част от страната са организирани и просъветски партизански групи. Украинци съставляват и значителна част от Червената армия, както и от нейното командване. С настъплението на съветските войски през 1944 остатъците от полското население в страната е прогонено.

Общият брой на цивилните жертви в Украйна по време на войната се оценява на 7 милиона души, включително над 1 милион евреи, избити от германците и украинските националисти. Много цивилни стават жертва на принудителен труд и дори избиване на цели села за отмъщение за нападения срещу германски части. Освен това в Украйна се провеждат някои от най-активните военни действия в хода на цялата война - от Киевското обкръжение, където са пленени над 660 хиляди съветски войници, и отбраната на Одеса до пресичането на Днепър от съветските войски.

Следвоенна Украйна[редактиране | edit source]

През следващите десетилетия в Украйна се концентрират голямо количество съветски военни бази, оборудвани със съвременно въоръжение. Страната става важен център на тежката промишленост - военна промишленост, въгледобив, металургия, химическа промишленост, енергетика. Някогашната казашка степ в Днепропетровска и Запорожка област се превръща в свръхиндустриализиран район, което има значително въздействие върху околната среда и здравето на хората. За нуждите на енергетиката река Днепър е трансформирана в поредица от огромни язовири.

Нарасналото стратегическо и икономическо значение на Украйна засилва влиянието на местния елит в рамките на Съветския съюз. Много висши съветски функционери идват от Украйна, сред тях е и Леонид Брежнев, който е начело на Съветския съюз от 1962 до 1982. През 1954 населената предимно с руснаци Кримска област е включена в Украинската съветска социалистическа република.

На 26 април 1986 в северния град Припят се взривява един от реакторите на Чернобилската атомна електроцентрала. Чернобилската авария е най-тежкият ядрен инцидент в историята. Тя предизвиква облак от радиоактивни отпадъци, който преминава над части от Съветския съюз, Източна Европа и Скандинавия. Обширни райони в Украйна, Беларус и Русия са замърсени, а около 200 000 души са евакуирани от родните си места.

На 24 август 1991, в хода на разпадането на Съветския съюз, Украйна обявява своята независимост. Тя става един от учредителите на Общността на независимите държави. На 1 декември 1991 референдум утвърждава с голямо мнозинство независимостта на страната. Съветският съюз официално спира да съществува на 25 декември 1991 и суверенитетът на Украйна е признат от международната общност.

Вижте още[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „History of Ukraine“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.