История на Швеция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Викингски кораб
Тази статия е част от
темата Скандинавия
География
Планини
Полуостровът
Викингите
Викингска епоха
Варяги
Викинги
Тинг
Покръстване
Политически съюзи
Калмарска уния
Дания-Норвегия
Швеция-Норвегия
Швеция-Финландия
История
На Скандинавия
На Дания
На Финландия
На Норвегия
На Швеция
На Исландия
На Оландските острови
На Фарьорските острови
Други
Скандинавизъм
Валутен съюз
Съюз за защита
Северногермански езици
Скандинавска митология

Праистория и античност[редактиране | edit source]

Монолитите в Але, Сконе, Южна Швеция

За първи път хората заселили Скандинавия в така наречената Северна каменна епоха (10 000 - 1 700 г. пр.н.е.). Най-старите археоложки сведения за това са намерени в Дания - каменни надписи, датирани отпреди 9 500 - 9 000 г. пр.н.е. Смята се, че от този район е тръгнала по-голямата част от населението, която по-късно заселила целия Скандинавски полуострув, включително и Швеция. По-нататъшните разкопки разкриват, че това население вероятно е било номадско и е принадлежало към индоевропейското езиково семейство.

Последвала Северната бронзова епоха (1700 - 500 г. пр.н.е.). Разкопките показват, че по това време на Скандинавския полуостров вече имало поселища. Тъй като Швеция има голям излаз на море, не може с точност да се определи откъде идват населилите я народи. Не се знаят и точните граници между териториите на племената. Ситуацията в Скандинавия останала същата чак до появата на викингите. Не се знае точно от кога съществува кралство Швеция, но се знае, че първите му крале владеели една държава, състояща се от Свеаланд (Швеция) и Готланд (Готия). Свеаланд и Готланд били различни нации, но не е известно от кога съществуват.

Римляните били първите, които описали населението в тези области. През 98 г. римският историк Тацит описал местното население суони като много силни войни и мореплаватели. Също така той написал, че те са много богато племе, управлявано само от един вожд и ако се съюзят с съседните племена, биха били голяма заплаха за Римската империя. Смята се, че Тацит е говорил за племената в днешна Източна Швеция (Свеаланд) около езерото Меларен. Тези региони били населявани от шведите. На юг в областта Готланд живеели юти. Съществуват описания на полулегендарни войни между двете племена. Северна Швеция (Нораланд) била населена вероятно от саами.

Ерата на викингите била между 8 и 11 век. Смята се, че в този период шведите превзели Готланд и разширили държавата си на юг. Докато викингите от Норвегия и Дания пътували на юг и запад, тези от Швеция потеглили на юг и изток. Достигнали Финландия, Прибалтика, Русия и Средиземно море. Пътувайки през руските реки те стигнали чак до Константинопол (дн. Истанбул), който атакували и ограбили няколко пъти. Византийският император Теофил бил изумен от бойните им способности и включил някои от тях в своята лична гвардия. Смята се, че шведски викинги (варяги) са създали Русия. През 9 век славяните дори ги „поканили“ да ги владеят и пазят от неприятели.

Средновековие[редактиране | edit source]

Средновековна крепост в Визби, Готланд

По времето на викингската ера най-големите търговски центрове били градовете Истад (Сконе) и Павикен (Готланд). Там са открити останки от пазари, бани и др. обществени здания.

Свети Ансгар пренесъл християнството в Швеция през 829, но цялото население било покръстено чак в началото на 12 век. Около 1050 г. християнската религия започва да преобладава и оттогава Швеция се смята за християнска държава. Между 12 и 14 век се разразили много войни между скандинавските кралства, а Швеция се разширила на изток във Финландия, създавайки си конфликти с русите.

През 14 век Швеция е покосена от Черната смърт, чумна епидемия, обхванала цяла Европа за няколко години и убила една трета от населението. През 1319 Швеция и Норвегия били обединени под властта на крал Магнус Ериксон. През 1397 датската кралица Маргарет I се присъединила към съюза и била създадена Калмарската уния. Нейните наследници се опитали да контролират създадената държава, но не могли да се справят поради голямата власт на шведските благородници. Крал Кристиан II се обитал със сила да наложи ред във кралството и през 1520 наредил шведски благородници да бъдат заклани в Стокхолм. Но това само засилило недоволството сред тях и на 6 юни 1523 те провъзгласили Густав Васа за свой крал. Този ден се смята за началото на модерна Швеция. Новият крал отхвърли католицизма като официална религия и наложил протестантството. Той е наричан от шведите „Баща на нацията“.

Шведска империя[редактиране | edit source]

Шведската империя през 1568 г.

През 17 век Швеция се превръща в една от великите сили на Европа. По това време тя дори имала колонии.

По това време Швеция станала най-мощната държава в Северна Европа. Този период започнал при управлението на крал Густав II Адолф и успешното участие на Швеция в Тридесетгодишната война по негово време. Завършил през 1721 г., когато империята се разпаднала. Имперският статус на Швеция по това време се дължи най-вече на икономическите реформи и въвеждането на протестантството през управлението на Густав І.

Най-успешните години за Шведската империя били в края на 17 век и началото на 18 век. Най-големи териториялни разширения Швеция имала по времето на крал Карл X (1622-1660) според договора от Роскилде (1658). Все пак след дългогодишните войни икономиката навлезла в колапс и целта на неговия син Карл XI била да оправи икономиката и да върне империята на крака. Карл XII пък създал един от най-мощните арсенали в Европа по това време и изключително мощен флот. Най-големият враг на Швеция, Русия, имала по-голяма армия, но изоставала по тренинг и въоръжение. В битката при Нарва (1700) шведите прекосили руската граница и така започнала Великата северна война. Преамбициозните шведи започнали кампания в Русия, но били разбити през 1709 в битката при Полтава. Кампанията била успешна в началото и Карл ХІІ успял да окупира територията на днешна Полша и да се провъзгласи за неин крал. Но честите нападения на казаците, лошият руски климат и бойните тактики на цар Петър Велики довели до загуба в Полтавската битка. Това поражение поставило и края на Шведската империя.

Въпреки, че Швеция загубила почти половинаната си армия в тази кампания, крал Карл ХІІ се опитал през 1716 да превземе Норвегия, но армията му била напълно разгромена, а империята била принудена да подпише Нистадския мирен договор (1721), с който признала загубата си във войната. Три години по-рано, на 30 ноември 1718 кралят бил убит на бойното поле. След териториалните загуби Швеция излязла от списъка на европейските велики сили и изгубила доминиращото си положение в Северна Европа, отстъпвайки го на Русия. По този начин Швеция помогнала донякъде на Русия да стане велика сила.

През 18 век Швеция вече не можела да задържи земите си извън Скандинавския полуостров и загубила по-голямата част от тях. В началото на 19 век тя загубила Остерланд (иточните земи) и западната част от Норланд (северните земи), които били включени в територията на Русия. По-късно тези земи образували полуавтономната Финландия.

След като Дания-Норвегия била разбита в Наполеоновите войни, Норвегия била включена в Швеция на 14 януари 1814 по Киелския договор. Опитите на норвежците за независимост били потушени от крал Карл XIII, който организирал срещу тях мащабна кампания на 27 юли същата година. Тя завършила с Моската конвенция, която постановила личен съюз на Норвегия с Швеция. Този съюз се разпаднал през 1905. Кампанията от 1814 била последната война, в която Швеция взела участие. Оттогава нататък тя пазела неутралитет.

Първа световна война[редактиране | edit source]

Втора световна война[редактиране | edit source]

Файл:Per Albin Hansson — Sveriges styresmän.jpg
Шведският министър-председател Пер Албин Хансон обявил неутралитета на Швеция на 1 септември 1939

По време на Втората световна война Швеция запазила неутралитет, следвайки неутралната си политика, започната още след края на Наполеоновите войни. Още в началото на войната, на 1 септември 1939, шведският министър-председател Пер Албин Хансон обявил държавата за неутрална.

Швеция и Зимната война[редактиране | edit source]

По времето на Зимната война много шведи отишли във Финландия като лекари или войници. Интересът на шведите към Финландия се дължал на това, че от Средновековието до 1809 тя била важна част от шведската територия. По-голямата част от тях влезли във Финската армия, но имало и част, която се включила в Червената армия.

Въпреки, че над 8 000 шведи отишли като доброволци, лекари и редовни войници във Финландия, държавата декларирала неутралитет. Освен това над 70 000 души от финландската армия имали шведски произход. На всичкото отгоре Швеция не позволява преминаването на френско-британски войски на нейна територия. Въпреки, че официално била неутрална от конфликта между Финландия и СССР, Швеция всъщност била враг на Съюзниците и съюзник на Оста. За да предотвратят нейното включване, двете сили сключили пакта Рибентроп-Молотов. със който СССР обещал да не проявява агресия към Финландия.

Швеция днес[редактиране | edit source]