История на Швеция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Викингски кораб
Тази статия е част от
темата Скандинавия
География
Планини
Полуостровът
Викингите
Викингска епоха
Варяги
Викинги
Тинг
Покръстване
Политически съюзи
Калмарска уния
Дания-Норвегия
Швеция-Норвегия
Швеция-Финландия
История
На Скандинавия
На Дания
На Финландия
На Норвегия
На Швеция
На Исландия
На Оландските острови
На Фарьорските острови
Други
Скандинавизъм
Валутен съюз
Съюз за защита
Северногермански езици
Скандинавска митология

Праистория и античност[редактиране | редактиране на кода]

Монолитите в Але, Сконе, Южна Швеция

За първи път хората заселили Скандинавия в така наречената Северна каменна епоха (10 000 - 1700 г. пр.н.е.). Най-старите археоложки сведения за това са намерени в Дания - каменни надписи, датирани отпреди 9500 - 9000 г. пр.н.е. Смята се, че от този район е тръгнала по-голямата част от населението, която по-късно заселила целия Скандинавски полуостров, включително и Швеция. По-нататъшните разкопки разкриват, че това население вероятно е било номадско и е принадлежало към индоевропейското езиково семейство.

Най-старият човешки скелет, открит в Скандинавия, е женски скелет, открит в Бекаскуг в Сконе. Около 3000 г.пр.н.е. ловците и берачите на плодове започват да водят уседнал живот и преминават към селско стопанство. Край Алвастра, близо до Ветерн, са открити останки от малко селище на земеделци и пастири, съществувало около 3500 г.пр.н.е.–2000 г.пр.н.е. [1]

Последва Бронзова епоха (1700 - 500 г. пр.н.е.). Разкопките показват, че по това време на Скандинавския полуостров вече имало поселища. Тъй като Швеция има голям излаз на море, не може с точност да се определи откъде идват населилите я народи. Не се знаят и точните граници между териториите на племената. Според проф. Финдайзен, по това време се обединяват племената на свеите. В Хагахьоген в Упланд има надгромна могила, вероятно построена за някой владетел около 1000 г.пр.н.е. [2]

Ситуацията в Скандинавия останала същата чак до появата на викингите. Не се знае точно от кога съществува кралство Швеция, но се знае, че първите му крале владеели една държава, състояща се от Свеаланд (Швеция) и Готланд (Готия). Свеаланд и Готланд били различни нации, но не е известно от кога съществуват.

Римляните са първите, които описват населението в тези области. През 98 г. римският историк Тацит описва местното население суони като много силни войни и мореплаватели. Също така пише, че те са много богато племе, управлявано само от един вожд и ако се съюзят с съседните племена, биха били голяма заплаха за Римската империя. Смята се, че Тацит е говорил за племената в днешна Източна Швеция (Свеаланд) около езерото Меларен. Тези региони са населявани от шведите. На юг в областта Готланд живеят юти. Съществуват описания на полулегендарни войни между двете племена. Северна Швеция (Нораланд) е населена вероятно от саами.

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Вероятно между V и VII век готите са подчинени на свеите, в следствие на значителна политическа промяна. До VI век населението, живеещо южно от езерата Венерн и Меларен е малобройно разполага с богати златни съкровища и поддържа връзки с германските държави в континентална Европа. Същевременно северно от езерата гъстотата на населението е висока, но няма доказателства за негово благосъстояние. През VI век северните племена подчиняват южните, а контактът с континентална Европа е прекратен. [2]

Ерата на викингите е между 8 и 11 век. Смята се, че в този период шведите превземат Готланд и разширяват държавата си на юг. Докато викингите от Норвегия и Дания пътуват на юг и запад, тези от Швеция потеглят на юг и изток. Достигат Финландия, Прибалтика, Русия и Средиземно море. Пътувайки през реките в днешна Русия те стигат чак до Константинопол, който атакуват и ограбват няколко пъти. Византийският император Теофил е изумен от бойните им способности и включва някои от тях в своята лична гвардия. Смята се, че шведски викинги (варяги) създават Русия. През 9 век славяните дори ги „поканили“ да ги владеят и пазят от неприятели.

В легендата за Ансгар, кралството на свеите е описано като островна държава с икономически център Бирка. По данни от пътешественика Вулфстен, кралството на свеите през IX век включва Блекинге, Мьоре, Йоланд и Готланд, като не е ясно дали свеите живеят само по брега или и във вътрешността на Скандинавия. Според Адам фон Бремен, през 930-те години в Швеция на власт е крал Ринг със синовете си Ерик и Ернбунд, който поддържа връзки с датския крал Харалд Гормсен и е позитивно настроен към посещаващите страната християнски мисионери. Последват го крал Ерик Сегерсал („Победоносец“) и в края на IX и началото на X век синът му Олаф Шетконунг, който е първият исторически доказан шведски крал. Олаф „Шетконунг“ (прозвището вероятно означава „данъчният крал“), е женен за християнка и участва в битката при Сволдер. След битката шведският крал получава Трьонделаг и областта между Свинесунд и Йотаелв (днешния Бохуслен). [2]

Средновековна крепост в Визби, Готланд

По времето на викингската ера най-големите търговски центрове са градовете Истад (Сконе) и Павикен (Готланд). Там са открити останки от пазари, бани и др. обществени здания.

Свети Ансгар пренася християнството в Швеция през 829, но цялото население бива покръстено чак в началото на XII век. Около 1050 г. християнската религия започва да преобладава и оттогава Швеция се смята за християнска държава. Между XII и XIV век се разразяват много войни между скандинавските кралства, а Швеция се разширява на изток във Финландия, създавайки си конфликти с русите.

През 14 век Швеция е покосена от Черната смърт, чумна епидемия, обхванала цяла Европа за няколко години и убила една трета от населението. През 1319 Швеция и Норвегия били обединени под властта на крал Магнус Ериксон. През 1397 датската кралица Маргарет I се присъединила към съюза и била създадена Калмарската уния. Нейните наследници се опитали да контролират създадената държава, но не могли да се справят поради голямата власт на шведските благородници. Крал Кристиан II се обитал със сила да наложи ред във кралството и през 1520 наредил шведски благородници да бъдат заклани в Стокхолм. Но това само засилило недоволството сред тях и на 6 юни 1523 те провъзгласили Густав Васа за свой крал. Този ден се смята за началото на модерна Швеция. Новият крал отхвърли католицизма като официална религия и наложил протестантството. Той е наричан от шведите „Баща на нацията“.

Шведска империя[редактиране | редактиране на кода]

Шведската империя през 1568 г.

През 17 век Швеция се превръща в една от великите сили на Европа. По това време тя дори имала колонии.

По това време Швеция станала най-мощната държава в Северна Европа. Този период започнал при управлението на крал Густав II Адолф и успешното участие на Швеция в Тридесетгодишната война по негово време. Завършил през 1721 г., когато империята се разпаднала. Имперският статус на Швеция по това време се дължи най-вече на икономическите реформи и въвеждането на протестантството през управлението на Густав I.

Най-успешните години за Шведската империя били в края на 17 век и началото на 18 век. Най-големи териториялни разширения Швеция имала по времето на крал Карл X (1622-1660) според договора от Роскиле (1658). Все пак след дългогодишните войни икономиката навлезла в колапс и целта на неговия син Карл XI била да оправи икономиката и да върне империята на крака. Карл XII пък създал един от най-мощните арсенали в Европа по това време и изключително мощен флот. Най-големият враг на Швеция, Русия, имала по-голяма армия, но изоставала по тренинг и въоръжение. В битката при Нарва (1700) шведите прекосили руската граница и така започнала Великата северна война. Преамбициозните шведи започнали кампания в Русия, но били разбити през 1709 в битката при Полтава. Кампанията била успешна в началото и Карл ХII успял да окупира територията на днешна Полша и да се провъзгласи за неин крал. Но честите нападения на казаците, лошият руски климат и бойните тактики на цар Петър Велики довели до загуба в Полтавската битка. Това поражение поставило и края на Шведската империя.

Въпреки, че Швеция загубила почти половинаната си армия в тази кампания, крал Карл ХII се опитал през 1716 да превземе Норвегия, но армията му била напълно разгромена, а империята била принудена да подпише Нистадския мирен договор (1721), с който признала загубата си във войната. Три години по-рано, на 30 ноември 1718 кралят бил убит на бойното поле. След териториалните загуби Швеция излязла от списъка на европейските велики сили и изгубила доминиращото си положение в Северна Европа, отстъпвайки го на Русия. По този начин Швеция помогнала донякъде на Русия да стане велика сила.

През 18 век Швеция вече не можела да задържи земите си извън Скандинавския полуостров и загубила по-голямата част от тях. В началото на 19 век тя загубила Остерланд (иточните земи) и западната част от Норланд (северните земи), които били включени в територията на Русия. По-късно тези земи образували полуавтономната Финландия.

След като Дания-Норвегия била разбита в Наполеоновите войни, Норвегия била включена в Швеция на 14 януари 1814 по Киелския договор. Опитите на норвежците за независимост били потушени от крал Карл XIII, който организирал срещу тях мащабна кампания на 27 юли същата година. Тя завършила с Моската конвенция, която постановила личен съюз на Норвегия с Швеция. Този съюз се разпаднал през 1905. Кампанията от 1814 била последната война, в която Швеция взела участие. Оттогава нататък тя пазела неутралитет.

Първа световна война[редактиране | редактиране на кода]

Втора световна война[редактиране | редактиране на кода]

Файл:Per Albin Hansson — Sveriges styresmän.jpg
Шведският министър-председател Пер Албин Хансон обявил неутралитета на Швеция на 1 септември 1939

По време на Втората световна война Швеция запазила неутралитет, следвайки неутралната си политика, започната още след края на Наполеоновите войни. Още в началото на войната, на 1 септември 1939, шведският министър-председател Пер Албин Хансон обявил държавата за неутрална.

Швеция и Зимната война[редактиране | редактиране на кода]

По времето на Зимната война много шведи отишли във Финландия като лекари или войници. Интересът на шведите към Финландия се дължал на това, че от Средновековието до 1809 тя била важна част от шведската територия. По-голямата част от тях влезли във Финската армия, но имало и част, която се включила в Червената армия.

Въпреки, че над 8 000 шведи отишли като доброволци, лекари и редовни войници във Финландия, държавата декларирала неутралитет. Освен това над 70 000 души от финландската армия имали шведски произход. На всичкото отгоре Швеция не позволява преминаването на френско-британски войски на нейна територия. Въпреки, че официално била неутрална от конфликта между Финландия и СССР, Швеция всъщност била враг на Съюзниците и съюзник на Оста. За да предотвратят нейното включване, двете сили сключили пакта Рибентроп-Молотов. със който СССР обещал да не проявява агресия към Финландия.

Швеция днес[редактиране | редактиране на кода]

  1. Финдайзен, Йорг-Петер. Швеция. От наченките до наши дни. София, Рива, 2008. ISBN 9789543201761. с. 26.
  2. а б в Финдайзен, Йорг-Петер. Швеция. От наченките до наши дни. София, Рива, 2008. ISBN 9789543201761. с. 33-39.