История на евреите в Англия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
През 1218 г. Кентърбърийският епископ задължава евреите да носят специални шапки

Историята на евреите в Англия датира от времето на норманското нашествие.

Първите писмени данни за еврейски селища в Англия датират от времето на Уилям Завоевателя (1066), въпреки че евреи може да са живели на Албиона още от времето на Римската империя.

Изгонване на евреите от Едуард I[редактиране | edit source]

През 1290, Едуард I издава едикт, с който официално изгонва всички евреи от Англия. Всички глави на еврейски семейства са арестувани. Над 300 от тях са отведени в Лондонската кула и екзекутирани; останалите са били избивани в домовете си. Цялата собственост и парите им са конфискувани.

Не е ясна точната причина за това гонение. Една от версиите е, че това е ритуално убийство, във връзка с евреина Исак дьо Пуле, който е задържан за убийство на християнски младеж в Оксфорд. Друга версия е, че гонението е в резултат на желание за финансова облага. Но предвид утежненото положение на евреите от крал Джон и Хенри III, а в същото време стабилните финансови ресурси на Англия от италианската банкерска компания Рикади преди 1292 г., твърдението за финансов мотив зад гонението е на практика необосновано.

Гонението на евреите би могло да се разглежда като част от нарастващите антисемитски настроения през XIII век. Франция, например, е прогонила евреите от градовете. Елеонор Провансалска, майката на Едуард, също е прогонила евреите от своите земи през 1275. Едуард е този, който въвежда в Англия практиката евреите принудително да носят жълти отличителни знаци, пришити на горните им дрехи – практика, която е възприета и подета отново от Адолф Хитлер след повече от 6 века.

Евреите от прогонването им от Испания до 1753 г. [1][редактиране | edit source]

През 1493 г. малък брой конверси се установяват в Лондон. През 1536 г. те са 37 семейства, като тайната полиция знае за тяхното съществуване, но със знанието на крал Хенри VIII не ги притеснява. През 1545 г. този крал отново допуска лихварството на острова, ведно с англиканската църква. Английският парламент отхвърля това решение на краля, но съпротивата му трае само до 1571 г., когато упражняването на лихварството окончателно е легализирано в Англия.

През 1589 г. в Лондон за пръв път е представена пиесата на Кристофър Марлоу "Евреинът от Малта". През 1593 г. граф Есекс обвинява Родриго Лопес, че се опитва да отрови кралица Елизабет. През следващите години Уилям Шекспир пише "Венецианският търговец", емблематично за антисемитските стереотипи литературно произведение. Макар през 1609 г. няколко португалски марани-търговци са експулсирани от Англия, броят на конверсите, установили се в страната, нараства.

През 1655 г. холандският равин Менасех Бен Израел успява да убеди Оливър Кромуел, че Англия има полза от постоянното пребиваване на евреи. През декември Кромуел свиква събрание на търговци и англикански духовници, което да вземе решение за легалното заселване на евреи в Англия, но предложението му не е подкрепено. Въпреки това през 1657 г. Кромуел разрешава построяването на синагога в Лондон, което дава възможност на конверсите в града отново открито да изповядват религията си.

През 1660 г. монархията в Англия е възстановена. Поради избухналата война с Холандия на следващата 1661 г. към правата на евреите на острова е погледнато благосклонно. Чарлс II позволява на евреите на острова да си доведат от Хамбург равин за синагогата. През 1690 г. евреи, пристигнали по онова време от Амстердам, са допуснати да търгуват на Лондонската борса. В Лондон се появява и втора синагога - ашкеназка.

От 1753 г. до днес[редактиране | edit source]

Законът за еврейската натурализация от 1753 г. (на английски: Jewish Naturalization Bill) е опит за легализиране на еврейското присъствие в Англия, но остава в сила само няколко месеца, след което е отменен. Историците обикновено датират еврейската еманципация на острова към 1858 г., когато на евреите е разрешено да се кандидатират за Парламента (Бенджамин Дизраели е едно от редките изключения на избран преди това народен представител от еврейски произход, но той приема християнството като дете). Поради липсата на антиеврейски настроения във Великобритания през 19 век, времето след Френската революция се разглежда като период на религиозна толерантност към евреите. Тази толерантност продължава и до днес. През 30те и 40те години на 20 век, евреите намират в Англия радушен прием, след като търсят спасение от нацизма. Днес броят на евреите в Англия възлиза на 300 000[2].

Източници[редактиране | edit source]

  1. Атали, Жак. Евреите, светът и парите, От Шейлок до Кромуел, стр. 290-295. Рива, ISBN 954-320-002-5, 2009.
  2. ((en)) London Jewish Museum reopens after major face-lift

Вижте също[редактиране | edit source]