История на евреите в Галиция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Историята на галицийските евреи се отнася за ашкеназите, говорещи галицийски диалект - централен (полски) диалект на идиш.

История[редактиране | edit source]

Средновековната история на Галиция е тясно обвързана с това на еврейското ѝ население. Ролята на евреите в Галиция по това време е голяма в почти всички области на обществените отношения. Евреите обитават предимно малките градове наричани щетли. От Галиция през 15 век полският крал Ян I Олбрахт разселва еврейското население из пределите на Кралство Полша, включително и в Краков.

По този начин галицийските евреи и тази историко-географска област, ведно с Подолието (Буковина), стоят в основата на полското, а в последствие заедно с литовското и на руското еврейство. Галицийските евреи оказват огромно интелектуално влияние върху философската и религиозната сфера (Мартин Бубер), литература (Йозеф Рот и Маша Калеко), естествените науки, киното (Били Уайлдър), правото и много други области на културата и науката. Въпреки това, галицийските евреи не са в основата на ционистката идея, която е инициатива на западните ашкенази групирани около Саксония.

1772 год. | 171 851 жит. евреи | 6,4 %
1817 год. | 200 402 жит. евреи | 5,7 %
1831 год. | 232 000 жит. евреи | 5,5 %
1841 год. | 273 000 жит. евреи | 6,2 %
1846 год. | 335 000 жит. евреи | 7,1 %
1851 год. | 333 451 жит. евреи | 7,3 %
1857 год. | 448 973 жит. евреи | 9,7 %
1869 год. | 575 433 жит. евреи | 10,6 %

Еврейското население на Галиция е формирано в своя общност дълго преди влизането на областта в Свещената Римска империя, наследена впоследствие от Австрийската и Австро-Унгарската империя при подялбата на Полша (виж и полския цимент). Откакто полският крал Кажимеж III Велики отправя покана всички евреи да могат спокойно и необозпокоявано да се заселват в неговото кралство, галицийските евреи стават влиятелна част от полското общество, превръщайки се в бариера за немските заселници в полското кралство. Галицийските евреи са третата по многобройност етническа група в областта, и са най-малко 10% от общия брой на населението ѝ през средновековието. До средата на XIX век процентът на евреите в Галиция варира в рамките на 5-6% от общия брой на населението на областта, но следва да се отчита обстоятелството, че Галиция с Подолието е център на разселението на полските евреи. От 1840 г. еврейското население на Галиция започва да се увеличава непропорционално спрямо цялото ѝ население. Причината за това е еврейската имиграция от бившите полски земи включени в състава на Руската империя. Ръстът на тази имиграцията се дължи на факта, че по време на царуването на Николай I са въведени редица правни разпоредби, ограничаващи правата на евреите, най-вече под формата на допълнителни фискални налози. Въведена е предходно и линия на уседналост. Галицийските евреи са в основата на масовата еврейска емиграция в Съединените щати през 19 век и особенно след въвеждането на Майските закони (виж и В Америка няма цар!).

При преброяването на населението през 1900 г. в графата "Разговорен език", галицийските евреи посочват полски (76 процента), немски (17 процента) и украински (5 процента). Майчиният език на това население е идиш.

През Първата световна война Галиция е бойно поле между украинските и полски войски. По време на конфликта, галицийските евреи запазват неутралитет, въпреки че 1200 души сформират еврейски батальон («Жидівський курінь») в състава на украинската галицийски армия. По този начин в Парламента на Западно-украинската народна република са запазени за евреите 10% от местата. След края на Полско-съветската война, фактически още от 1920 г., Галиция е отстъпена на Полша. Полското правителство (възстановявайки независимостта на страната) забранява не само на галицийските евреи, но и на украинците да заемат длъжности в държавните предприятия, железопътните, пощенските, телеграфни служби, и т.н. Тези дискриминационни мерки са приложени към галицийските евреи в най-тежка форма. През септември 1939 г., след разделянето на Полша между Германия и СССР, по-голяма част от Галиция е прехвърлена към Съветска Украйна, а две години по-късно е окупирана от Вермахта. След края на Втората световна война по-голяма част от галицийските евреи емигрират в Израел, САЩ, Великобритания или Австралия.

Основният поминък на галицийските евреи е занаятчийството. Основно галицийските евреи са заети с шивачество, дърводелство, обущарство, бижутерия и оптика. Почти 80% от шивачите в Галиция са били евреи. Основният поминък на евреите е амбулантната търговия - на едро и на дребно. Галицийските евреи са будни, а възможностите им за образование са значителни поради и което им е наложена еврейска квота. Голям е процентът на галицийските евреи сред престижните професии - от 1700 лекари в Галиция в началото на 20 век, 1150 са били евреи, като и 41% от работниците в областта на културата са евреи, повече от 65% от фризьорите са евреи в областта, от зъболекарите 43% са евреи, 45% от старшите медицински сестри са еврейки, като има и 2 200 еврейски адвокати в областта. За сравнение, по същото време в Галиция, има само 450 адвокати украинци. Галицийските евреи са носители на четири Нобелови награди: Исидор Айзек Раби (физика), Роалд Хофман (химия), Жорж Шарпак (физика) и Шмуел Агнон (литература).

Оценки[редактиране | edit source]

В общоприетото схващане, галицийски евреите са определяни като по-емоционални и благочестиви в сравнение със западните и източните си съседни големи ашкеназки общности. Литовските евреи минават за неразумни и необразовани "пролетарии" създатели на хасидизма и "Бунда". Западните (германски или саксонски) ашкенази пък са проводници на ционизма.

Източници[редактиране | edit source]

Галерия[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]