История на евреите в Ирак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мемориал в памет на иракските евреи изграден в страната през XXI век

Историята на евреите в Ирак обхваща историята на иракските евреи още от древността и античността на територията на държавата Ирак.

Като цяло духовния и друг живот на иракските евреи не се различава съществено от този и историята на персийските евреи. Две исторически събития на границата между античност, средновековие и ново време разделят историята на евреите в Ирак от тази на съседната еврейска персийска общност - завоюването от Арабския халифат и исляма на Персия и османското завоевание на Месопотамия от Сюлейман Велики, след като неговия баща Баязид II приема в края на 15 век изгонените сефаради от Испания.

Сефарадите в голяма степен претопяват в ново време съществувалата местна еврейска персийска общност от предходния период, налагайки й своята духовна и културна традиция.

Древност и античност[редактиране | edit source]

Първите данни са старозаветни за времето на т.нар. вавилонски плен. Първите поселения във Вавилон датират от 6 век пр.н.е. Насетне иракските евреи представляват една от най-старите и най-значими исторически еврейски общности, понеже по-знатните, по-просветените и по-богатите сред тях отказват да се завърнат в Юдея, а Вавилон след сриването на Втория храм от Тит се превръща в световен център на юдаизма на границата между античност и средновековие.

Ездра, създателя на религията и най-виден книжник, произлиза из средите на еврейската общност на Вавилон. Вавилонския талмуд е също съставен във Вавилон, по името на който носи и името си.

Средновековие[редактиране | edit source]

Средновековния юдаизъм бележи своя възход ведно със завоеванията на Арабския халифат. Еврейската общност на Вавилон процъфтява като център на световния еврейски духовен живот по това време. Огузкото, последвано от монголското нашествие, съчетано със западането на исляма по днешните иракски земи, водят и до отслабване значението на Вавилон за юдаизма.

Ново време[редактиране | edit source]

Завоюването на Месопотамия от Сюлейман Великолепни през 1534 г., води до отнемане от властта на Сафавидите на Табриз и Багдад, което се приема благосклонно от местната еврейска общност и подобрява благосъстоянието й. Персийската реконкиста през 1623 г. довежда до ново, още по-лошо от предходното положение на евреите от времето на персийското управление на Месопотамия и Вавилон. Османските турци през 1638 г. отново завладяват Месопотамия, което се посреща като освобождение от местните евреи, като даже според някои исторически източници до 10% от османската армия по него време е съставена от мизрахи. Иракските евреи отбелязват като празник този ден - Йом Нес или "деня на чудото".

В рамките на Османската империя, евреите от Месопотамия се чувстват комфортно. Световната еврейска общност през втората половина на 19 век съдейства за създаването на модерни светски училища за обучение и просвета сред местното еврейско население.

XX век[редактиране | edit source]

През 20 век, местната еврейска общност играе важна роля в прогласяне независимостта на Ирак от Османската империя.

След завземането на властта в Германия от националсоциалистите, на 27 август 1934 г. много евреи са уволнени масово от държавна служба, като в страната са наложени квоти за прием на евреи в колежите и университетите по подобие на майските закони. Ционистката дейност и пропаганда в Ирак са забранени със закон, както и преподаването на еврейска история и иврит в еврейските училища. По време на Втората световна война, в страната избухва антиеврейски погром в нощта на 1 срещу 2 юни 1941 г., известен като Фархуд.

След края на Втората световна война и със създаването на Израел, почти цялата иракска еврейска общност възлизаща на около 120 000 души се преселва в Обетованата земя. През 1948 г., с избухването на Арабско-израелския конфликт, иракските евреи масово бягат от територията на страната, която по-сетне става един от най-активните членове на Арабската лига.

След поредица бомбени атентати от 1950 г. насочени срещу местната еврейска общност, през март 1951 г. Израел провежда въздушна "операция Ездра и Неемия" по прибирането на иракските евреи в Обетованата земя. Съществува обширна ревизионистка англоезична литература, според която бомбените атентати от 1950 г. са дело на Мосад, с цел обосноваване съществуването на Израел и утвърждаване на международноправния му статут по времето когато започва Студената война.

XXI век[редактиране | edit source]

По официални данни през 2004 г. в страната живеят по-малко от 100 евреи. През октомври 2006 г. в Багдад има 12 членове на еврейската общност според последния им равин Емад Леви.

След приключване на неуспешната война в Ирак от 2003 г. на 19 август 2010 г.[1], еврейското население на Багдад възлиза на 7-8 души, като трима от тях са били обвързани в явно сътрудничество с американските въоръжени сили в страната.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Iraqi Jews“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.