История на евреите в Иран

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Картината на Рембранд ван Рейн "Пирът на Балтазар" с изписаните от тайнствена ръка думи на стената "мене, текел, фарес"
История на Иран

Persepolis The Persian Soldiers.jpg

Персийска империяПерсийски царе

Началото на историята на евреите в Иран датира още от древността, т.е. от библейски времена. Книгите на Исая, Даниил, Ездра, Неемия от Стария завет, съдържат описания на живота и бита на евреите в Древна Персия. Книгата на Ездра свидетелства, че персийските Ахемениди съдействат на евреите да се върнат в Обетованата земя и да възстановят Йерусалимския храм. Шахиншаховете Кир, Дарий и Артаксеркс (Ездра 6:14) съдействат за Алията. Основната маса от еврейски земеделци се завръща в Юдея в края на 6 век пр.н.е., въпреки че, основната еврейска диаспора след Вавилонския плен остава да населява Вавилон (който е под персийска власт) векове наред насетне - до началото на 20 век.

Древност и античност[редактиране | edit source]

През 586 г. пр.н.е. с разрушаването на Соломоновия храм, вавилонците експулсирали големи популации евреи от Юдея в т.нар. вавилонски плен.

Персийските евреи са една от трите основни еврейски етнически общности, известни под името мизрахи, т.е. източни евреи. Евреите в древна Персия, известни още като персийски евреи, живеят в свои обособени общности начело с екзиларх. Персийските еврейски общности включват наследниците на еврейската диаспора не само на територията на днешен Иран, но и на части от съседен Афганистан, Азербайджан, Северозападна Индия, Киргизстан, Пакистан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан, които са част от персийския културен ареал още от античността и са заселени преобладаващо или малцинствено от ирански народи.

Някои от персийските еврейски общности са останали до такава степен изолирани от другите еврейски общности, че класифицирането им като "персийски евреи" е спорен въпрос на база единствено и само съществуващи езиково-етногеографски данни, а не на действително изградени исторически връзки с еврейската диаспора по света. По времето на Персийската империя, се е считало, че еврейското й население съставлява близо 20% от общия брой на поданиците.

Според Енциклопедия Британика, евреите подобно на арменците оставят значима следа в общото наследство в Иран още от времето на вавилонското изгнание на 6 век пр.н.е. и са запазили своята етническа, езикова и религиозна идентичност. Въпреки това, авторитетното издание отбелязва, че с течение на вековете евреите в Иран във физическо, културно и езиково отношение са се слели с останалото нееврейското население на страната. Огромното мнозинство от евреите в Иран говорят фарси като майчин език, и само една малка част - кюрдски език, т.е. ирански езици.

Възникване на юдаизма[редактиране | edit source]

Зараждането на първия монотеизъм в история на религията се свързва с античната история на евреите в Персия. Днес в Библеистиката се е наложило схващането на Юлиус Велхаузен, че Ездра като "учител на съвършения бог" и пратеник на персийския шах в Юдея налага принципните постановки на тази религия, а учредената по негово време или малко след смъртта му Голяма асамблея има за основна цел да довърши успешно неговата мисия, начинание и дело по събиране, обединяване и уеднаквяване на разните еврейски вехти писания и традиции, засягащи култа, следствие на което бил наложен монотеизъм в Юдея и Самария към едно върховно божество - съвършения Яхве.

Празникът Пурим, според библейската книга на Естир, се отбелязва от евреите по случай чудодейното им спасение от поголовна сеч, инициативата за която била на Аман по времето на Ксеркс.

По време на Партското царство като цяло евреите се радват на добро отношение от властите. Сасанидите възвръщат зороастризма за държавна религия и не гледат благосклонно на юдействащите, юдео-християните и християните, но като цяло са веротърпими, с изключение на 5 век когато са регистрирани няколко вълни гонения на персийските евреи.

Средновековие[редактиране | edit source]

След ислямизирането на Персия, евреите заедно със зороастрийците и християните получават статут на търпимост, но са обложени с по-висок фиск за изповядването на неофициалната спрямо исляма религия.

Интересен за отбелязване е факта за този период, че в Персия евреите през 14 век претърпели най-голямото си унижение в историята, след като шаховете наследници на Хулагу (който бил благоразположен към християните и Европа и търсел стратегически съюз със запада) задължили евреите да излизат от вкъщи на обществени места с огромен дървен кръст на гърба, което на практика ги принуждавало или да се изселват или да си стоят само по къщите и да не участват в обществения живот.[1]

Ново време[редактиране | edit source]

По-сетне, Шиитските Сефевиди продължили практиката с отношението на предходните шахове към еврейското население на страната, докато сунита Надир Шах (1736-1747) не заменил временно шиитския ислям като държавна религия. При управлението на този владетел, персийските евреи се радват на период на относителна поносимост. Следващите шиитски владетели подлагат на нови гонения евреите в Персия.

XX век[редактиране | edit source]

Персийската конституционна революция изравнява правата на евреите с тези на останалите и като цяло се отразява благоприятно върху статута на персийските евреи. В края на 19 и началото на 20 век, много персийски евреи се изселват в Палестина.

При управлението на династията Пахлави (1925-1979) на персийските евреи са зачитани гражданските права, въпреки че, през 1920 г. са затворени еврейските училища в страната, а преди и по време на Втората световна война като цяло в страната съществуват ясно доловими и отчетливи антисемитски настроения сред населението. След създаването на Израел до 1953 г. тези настроения се усилват.[източник? (Поискан преди 32 дни)]

Управлението на шах Мохамед Реза Пахлави бележи най-проспериращото време за персийските евреи, като през 1970 г. е отчетено, че само 10% от иранските евреи били класифицирани като бедни, а останалите 80% спадали към средната класа, като 10% са определени за богати.[източник? (Поискан преди 32 дни)]

След Ислямската революция, с въведения антиционистки курс във външната политика на страната, евреите губят властови и други позици в Иран.[източник? (Поискан преди 32 дни)]

Източници[редактиране | edit source]

  1. дьо Фонтен, Франсоа. История на антисемитизма, От кръстоносните походи до еманципацията, III.Един унижен, отхвърлен, изолиран народ, 4.Един унижен народ, стр. 67. Кама, ISBN 954-9890-29-5, 2002.

Вижте също[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „History of the Jews in Iran“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.