История на евреите в Иран

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Картината на Рембранд ван Рейн "Пирът на Балтазар" с изписаните от тайнствена ръка думи на стената "мене, текел, фарес"
История на Иран

Persepolis The Persian Soldiers.jpg

Персийска империяПерсийски царе

Началото на историята на евреите в Иран датира още от древността, т.е. от библейски времена. Книгите на Исая, Даниил, Ездра, Неемия от Стария завет, съдържат описания на живота и бита на евреите в Древна Персия. Книгата на Ездра свидетелства, че персийските Ахемениди съдействат на евреите да се върнат в Обетованата земя и да възстановят Йерусалимския храм. Шахиншаховете Кир, Дарий и Артаксеркс (Ездра 6:14) съдействат за Алията. Основната маса от еврейски земеделци се завръща в Юдея в края на 6 век пр.н.е., въпреки че, основната еврейска диаспора след Вавилонския плен остава да населява Вавилон (който е под персийска власт) векове наред насетне - до началото на 20 век.

Древност и античност[редактиране | edit source]

През 586 г. пр.н.е. с разрушаването на Соломоновия храм, вавилонците експулсирали големи популации евреи от Юдея в т.нар. вавилонски плен. Персийските евреи са една от трите основни еврейски етнически общности, известни под името мизрахи, т.е. източни евреи. Евреите в древна Персия, известни още като персийски евреи, живеят в свои обособени общности начело с екзиларх. Персийските еврейски общности включват наследниците на еврейската диаспора не само на територията на днешен Иран, но и на части от съседен Афганистан, Азербайджан, Северозападна Индия, Киргизстан, Пакистан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан, които са част от персийския културен ареал още от античността и са заселени преобладаващо или малцинствено от ирански народи.[източник? (Поискан преди 15 дни)]

Някои от персийските еврейски общности са останали до такава степен изолирани от другите еврейски общности, че класифицирането им като "персийски евреи" е спорен въпрос на база единствено и само съществуващи езиково-етногеографски данни, а не на действително изградени исторически връзки с еврейската диаспора по света. По времето на Персийската империя, се е считало, че еврейското й население съставлява близо 20% от общия брой на поданиците.[източник? (Поискан преди 15 дни)]

Според Енциклопедия Британика, евреите подобно на арменците оставят значима следа в общото наследство в Иран още от времето на вавилонското изгнание на 6 век пр.н.е. и са запазили своята етническа, езикова и религиозна идентичност. Въпреки това, авторитетното издание отбелязва, че с течение на вековете евреите в Иран във физическо, културно и езиково отношение са се слели с останалото нееврейското население на страната. Огромното мнозинство от евреите в Иран говорят фарси като майчин език, и само една малка част - кюрдски език, т.е. ирански езици.[източник? (Поискан преди 15 дни)]

Средновековие[редактиране | edit source]

Интересен за отбелязване е факта за този период, че в Персия евреите през 14 век претърпели най-голямото си унижение в историята, след като шаховете наследници на Хулагу (който бил благоразположен към християните и Европа и търсел стратегически съюз със запада) задължили евреите да излизат от вкъщи на обществени места с огромен дървен кръст на гърба, което на практика ги принуждавало или да се изселват или да си стоят само по къщите и да не участват в обществения живот.[1]

Ново време[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. дьо Фонтен, Франсоа. История на антисемитизма, От кръстоносните походи до еманципацията, III.Един унижен, отхвърлен, изолиран народ, 4.Един унижен народ, стр. 67. Кама, ISBN 954-9890-29-5, 2002.

Вижте също[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „History of the Jews in Iran“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.