История на евреите в Полша

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Приемане на евреите в Полша през 1096 г. (Ян Матейко)
Лех Качински полага през 2007 г. първата тухла на сградата на Музея на историята на полските евреи

Историята на евреите в Полша има повече от хилядолетна давност. Полската еврейска общност е най-засегнатата по време на Втората световна война, когато се създава и Варшавското гето. След войната, дори по време на комунистическа Полша, в страната продължават да действат обществени нагласи насочени срещу местната еврейска общност, в резултат на които избухва погрома в Келце и се въвеждат в употреба термини като жидокомуна.

Още от основаването на Кралство Полша през 1025 г. съществуват сведения за наличието на еврейско население в страната. Поради липса на достатъчно надеждни сведения за евреите по това време в Източна Европа (през 11 и 12 век в Киев има «Жидовская ворота» с еврейски квартал) е изградена и алтернативна версия за произхода на тези евреи-ашкенази от редица изследователи, която е популяризирана най-вече от Артур Кьостлер.[1] По принцип се смята, че евреите се установяват по полските земи в резултат на бягства от погромите по време на кръстоносните походи в Западна Европа и съседна Германия. Заради продължителната и толерантна религиозна политика на полските крале, въпреки съпротивата на шляхтата, в полските и литовски земи се струпва огромен брой еврейско население. Според някои източници, около 3/4 от всички евреи в света в средата на 16 век са живели в Полша.[2][3][4] От 17 век насетне в резултат от реформацията, контрареформацията и религиозните войни в Европа и съседна Германия, религиозната толерантност спрямо евреите в Полша започва да се топи. След края на полската държавност, от 1795 г. насетне изчезва и понятието полски евреи, започвайки да си пробива път новото заместило го понятие руски евреи (виж история на евреите в Русия). След края на Първата световна война, в резултат от Версайската система от договори и успешната за поляците Съветско-полска война (1919 - 1921), се възстановява полската еврейска общност като център на Европейския еврейски свят и като една от най-големите еврейски общности с над 3 милиона евреи. Това отприщва антисемитизма освен в загубилите войната сили, така и в средите на полските управници, а полската еврейска общност се превръща в сериозен глобален проблем в междудържавните отношения в Европа и света в навечерието на Втората световна война.[5]

По време на Втората световна война еврейското население на Полша е най-засегнато от Холокоста. Генерал-губернаторът на Полша по това време - Ханс Франк е сред главните обвиняеми на Нюрнбергския трибунал.

В следвоенния период, около 200 хил. оцелели полски евреи емигрират от комунистическата Народна република Полша в Израел или страните от Северна и Южна Америка. В края на 60-те години на 20 век в комунистическа Полша се развихря нова антисемитска кампания, в резултат на която следва нова емигрантска вълна. По време на военното положение в Полша също възникват антиеврейски настроения в страната. След падането на Желязната завеса и комунистическите режими в Източна Европа през 1989 г., новите демократични правителства на Полша възстановяват на всички полски евреи полското им гражданство отнето в годините преди и след Втората световна война. Дейността на еврейските религиозни институции на територията на Полша е възобновена, а в страната започват да оперират и осъществяват дейност многобройни еврейски фондации от САЩ.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Кьостлер, Артур. Тринадесетото племе - Хазарската империя и нейното наследство. Вега София ООД, ISBN 954-91957-1-6 ISBN 978-954-91957-1-2, 2006, първо издание на български.
  2. George Sanford, Historical Dictionary of Poland (2nd ed.) Oxford: The Scarecrow Press, 2003. p. 79.
  3. European Jewish Congress - Poland
  4. The Virtual Jewish History Tour Poland
  5. William W. Hagen, Before the "Final Solution": Toward a Comparative Analysis of Political Anti-Semitism in Interwar Germany and Poland, The Journal of Modern History, Vol. 68, No. 2 (Jun., 1996), 351–381.

Вижте също[редактиране | edit source]