История на евреите в Португалия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Експулсирания на евреите в Европа (12 - 16 век)

Историята на евреите в Португалия е сефарадска, т.е. на една от двете основни еврейски общности в света.

Античност[редактиране | edit source]

Навярно еврейската общност в Португалия е съществувала на територията на страната през римската епоха, въпреки че, първото документално свидетелство за присъствие на евреи в днешните португалски земи датира от 482 г. С края на на Западната Римска импария, евреите попадат под властта на Вестготското кралство в Иберия, което не е благоразположено към "божия народ".

Средновековие[редактиране | edit source]

През 711 г. маврите осъществяват инвазия на Иберийския полуостров, която еврейското население там приема като освобождение. Последвалият период се разглежда като "Златен век" в ислямския Ал-Андалус, въпреки че, евреите както и християните плащат специален религиозен данък на ислямската власт.

С образуването на кралство Португалия, крал Алфонсо I възлага на евреина Яхуда Бен Яхи III поста на главен бирник на кралството, като краля номинира избора на главен равин на Португалия. Крал Санчо I продължава политиката на баща си, като назначава Хосе Бен Яхия, внук на Яхуда Бен Яхи III за главен бирник на кралството, като евреите се оформят като особено съсловие в кралството, на което е възложено събирането на фиска. Четвъртия Латерански събор на Католическата църква от 1215 г. призовава краля на Португалия Денис I да наложи решенията на събора по отношение ограничаване правата на евреите в страната.

До 15 век евреите в Португалия заемат видни обществени постове и имат силни политически и икономически позиции в обществения живот на кралството - примерно Исак Абрабанел е ковчежник на крал Алфонсо V. Евреите в Португалия имат репутация на дипломати и търговци. По това време, в Лисабон и Евора са базирани главните еврейски общности в страната.

Ново време[редактиране | edit source]

През 1497 г., под натиска на новообразуваното съседно Кралство Испания, испанската инквизиция и католическата църква, крал Мануел I постановява, че всички евреи в Португалия трябва или да премат християнството или да напуснат страната. Настават трудни времена за португалските евреи. В Лисабон са избити 5000 евреи заради отказа си да приемат правата вяра, а останалите са принудителното депортирани в Сао Томе и Принсипи (където и до днес има еврейско присъствие).

През 1536 г. Португалската инквизиция започва дейността си в страната. Инквизицията организира първото аутодафе в Португалия през 1540 г. Подобно на испанската, и португалската инквизиция концентрира усилията си към изкореняването на другите вероизповедания (предимно юдаизма) от страната. На преследване са подложени мнимите т.нар. "нови християни", които тайно продължават да изповядват старата си вяра - криптоюдаизъм. Португалската инквизиция разширява обхвата на дейността си от Португалия на територията на цялата Португалска империя, включително и най-вече Бразилия, Кабо Верде и Гоа. Между 1540 и 1794 г. на трибунали в Лисабон, Порто, Коимбра и Евора са изгорени 1175 марани, а на други 633 са изгорени техните образи под формата на чучела. Португалската инквизиция е разтурена през 1821 г., след полуостровната война, откогато престава преследването на конверсите.

Най-видните португалски евреи под натиска на инквизицията, в крайна сметка напуснат страната в посока Амстердам, Солун, Цариград (Истанбул), Франция, Мароко, Бразилия, Кюрасао и Антилските острови. На някои от тези места, португалските евреи запазват употребата на своя ладински език - примерно в Турция (виж история на евреите в Турция).

Много от португалските евреи приемат мнимо и чисто формално християнството, но те са подложени на риск да изгорят на кладата. Тези "нови християни" са подложени на наблюдение от страна на инквизицията. Тези евреи постепенно напускат страната в посока на север към Нидерландия (под испанска власт), Франция и Англия, формирайки на новите места нови общности. Потомци на конвертирани португалски евреи в Холандия са Барух Спиноза и Давид Рикардо.

И до днес в някои райони на Португалия са оцелели потомци на конвертирани португалски евреи, които след 19 век установяват контакти с международната еврейска общност и открито възстановяват изповядването на религия си - юдаизма.

През 19 век, някои заможни семейства от еврейски сефарадски семейства с португалски корени от Мароко, се завръщат в Португалия. Първата конституция на Бразилия от 1824 г. разрешава свободата на вероизповедание, след който акт евреите от Мароко и останалите бивши португалски колонии са първите които емигрират в Бразилия. Първата построена синагога, след преустановяване дейността на Португалската инквизиция, датира от 20 век - открита е в Лисабон през 1904 г.

През XX век[редактиране | edit source]

По време на Втората световна война, в Португалия на власт е Антонио де Оливейра Салазар, който ръководи консервативната диктатура, подобно на Франко в съседна Испания. С избухването на войната, през септември 1939 г. Португалия обявява неутралитет в световния конфликт. Въпреки властващия консервативен режим, страната приема бягащи евреи-бежанци от страните на Оста.

Днес броя на евреите в Португалия, по официална статистика, възлиза на 5 000 - 8 000. Еврейската общност в страната се радва на спокоен живот и благополучие, като общността е излъчила по един президент на страната, и кмет на столицата.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]