История на евреите в Русия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Историята на евреите в Русия започва с трите подялби на Полша по времето на императрица Екатерина Велика, когато в границите на империята попада най-голямата еврейска общност в света. Дотогава там няма постоянно пребиваващи евреи, макар че има сведения за отделни еврейски търговци, преминаващи през страната.[1]

След 1795 година изчезва термина полски евреи, а се формира новия руски евреи. През 1825 г. евреите в Русия са 2 250 000, през 1846 - над 3 млн., а през 1855 - над 3,6 млн. През 1861 г. Цар Освободител премахва крепостничеството, а през 1870 година броя на евреите в Русия достига 4 млн. През 1881 г. е убит Александър II, следствие на което са въведени т.нар. майски закони, засягащи главно евреите и стеснявайки зоната им на местожителство. Започват и антиеврейските погроми в Русия. Много руски евреи през този период емигрират главно в Англия, САЩ, Аржентина, а впоследствие и Палестина. Въпреки започналия емиграционен процес сред евреите броя им в Русия през 1897 г. е 4 899 300, а в началото на 20 век (през 1910 се провежда първото световно преброяване на евреите) достига 5 125 000, при положение че през 1909 г. само в САЩ (дестинация за 90% от емигриращите руски евреи) има над 1,5 млн. руски еврейски емигранти.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Атали, Жак. Евреите, светът и парите, Първи придворен евреин, стр. 318-320. Рива, ISBN 954-320-002-5, 2009.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]