История славянобългарска
| История славянобългарска | |
| Исторїѧ славѣноболгарскаѧ | |
 Първа страница от „Исторїѧ славѣноболгарскаѧ“ |
|
| Оригинален език | Български |
|---|---|
| Автор | Паисий Хилендарски |
| Първо издание | 1762 г. написана в Хилендар и Зограф[1], Света гора |
| Жанр(ове) | История на България |
| Следваща | Многобройни ръкописни преписи |
| Бележки | Многобройни издания на новобългарски |
„История славянобългарска“ (оригинално заглавие: "Исторїѧ славѣноболгарскаѧ") е първото произведение на българската историография, написано от Паисий Хилендарски в Хилендарския манастир и Зографския манастир[1] в периода 1760–1762 г. Нейният пръв препис е дело на Софроний Врачански (1765).
Съдържание |
За идеята и влиянието на Паисиевата творба [редактиране]
Творбата на светогорския монах Паисий с право е сочена като важен подтик за формирането на българското национално самосъзнание. В дългите години на робството българите загубват чувството си за общност, родината за повечето от тях се е свила до собственото им малко градче или селце. Българите са имали велика история и велики царе, но не са знаели за миналото си.
Структурно Историята се състои от няколко части - 2 предговора, няколко глави, в които се излагат различни исторически събития, глава за славянските учители, глава за българските светци и послесловие.
Структура и особености на творбата [редактиране]
Първо предисловие [редактиране]
„Ползата от историята“ представлява препис от чужда история. В тази част се обръща внимание на „любомъдрия“ читател. Историята се определя като извор на знания и надежда.
Второ предисловие [редактиране]
„Към ония, които желаят да прочетат и чуят написаното в тая история“ е втората част, която е самостоятелно творение на Паисий. В него той се обръща към целия български род, като критикува чуждопоклонниците и хвали патриотите. Сравнява българи и гърци и изтъква достойнствата на простия чистосърдечен наш народ, правейки аналогия с библейските апостоли.
Същинска част [редактиране]
Представлява компилация от трудове на различни историци: Мавро Орбини („Славянското царство“), Цезар Бароний („Църковна история“), византийски хронисти. Ползва също български жития и грамоти на български царе. Тази част се състои от 7 глави, съчетаващи разказ за българските и сръбските царе, на светиите и славянските първоучители. Основното достойнство не е във фактологическата прецизност, а в подбора, като е направен, така че да се подчертае войнството и духовната възвишеност на българския народ.
Послеслов [редактиране]
Това е най-кратката част на Историята и представлява авторски текст, който представя лични данни за Паисий ('„'Не съм учил никак нито граматика, нито светски науки...“), изяснява мотивите, поради които е написал „История славянобългарска“(„Разяждаше ме постепенно ревност и жалост за моя български род, че няма наедно събрана история за преславните деяния от първите времена на нашия род, светци и царе“. ) и дава сведения за ползваните източници („Аз, Паисия, йеромонах и проигумен хилендарски, събрах и написах, от руските прости речи преведох на българските и славянски прости речи... и в немска земя повече с това намерение ходих. Там намерих Маврубировата история за сърбите и българите“).
Жанрова характеристика [редактиране]
„История славянобългарска“ е сборна творба, която преплита елементи на история, автобиография и публицистика. Произведението съчетава средновековни и ренесансови характеристики. Към средновековните може да се отнесе това, че Паисий разглежда българската история от Адам и Ева, преписва от други текстове, както и това, че прави аналогии с Библията. От друга страна присъстват и ренесансови елементи. Паисий заявява, че е автор и творец, нещо типично за ренесансовите автори. Пише на достъпен български език и налага собствени идеи за необходимостта от национално самосъзнание. Творбата носи силно полемичен характер. Паисий противопоставя българите на гърци и сърби, като изтъква превъзходството на първите, стремейки се да повдигне народностното им самочувствие.
Преписи [редактиране]
Известни са близо седемдесет преписа на историята[2]. Най-ранните преписи са Софрониевият (1765), Самоковският (1771), Рилският (1772), Жеравненският (преди 1772), Никифоровият, Еленският препис на Дойно Граматик от 1784 г[1]. Някои по-късни преписи са Рилска преправка от 1825 г.; два преписа от 1828 и 1845 г. от Сопот, Харитонова, Габровска поправка.
Преписи през 40-те години на XIX век:
- Стоянчо Пенев - Ахтар и Кънчо Стоянович през лятото на 1844 г. Копието се съхранява в Църковния историко-архиологичеки музей в София. Преписът е съпътстван от лист с 8 изображения на средновековни монети и текст, имащ характера на писмо, написан от Спиридон Палаузов - български историк в Одеса, школуван историк;
- Петко Славейков;
- Христо Драганов;
- Драгия Ненов;
- Тодор Шишков;
Славейков е бил 15 годишен, а Шишков на 12 години. В края на XIX век тези хора са и разпространители на словото на Паисий.
- Ахтаровия препис на ахтарина Стоянчо Пенев — занаятчия;
- Препис на Кънчо Стоянович — бакалин;
- Два преписа на Славейков — учител;
- Препис на Т. Шишков;
- Препис на Чехларов;
- Белочерковски препис на поп Драгия Ненов;
- „Мердански“ препис, наскоро открит в девическия манастир на с. Мерданя;
- Чехларов препис — наречен е на името на Н.Чехларов от Търново, който го е предал в Софийската народна библиотека.
Преправен вариант на „История славянобългарска“ е от отпечатан за първи път под името „Царственик или история болгарская“ през 1844 г. в Будим (западната част на Будапеща) от Христаки Павлович[3] [2].
Източници [редактиране]
- ↑ а б в Иванов, Йордан и др. "Исторїя славѣноболгарская, собрана и нареждена Паисїемъ Iеромонахомъ в' лѣто 1762". София, Българска академия на науките, 1914.
- ↑ а б Хилендарски, Паисий и др. "История славянобългарска, 1762 (Белова)". София, Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 2004.
- ↑ Аргирова-Герасимова, Мария. "Сбирка от старопечатни книги в централната библиотека на БАН". // БАН. Посетен на 01 Май 2011.
- Радев, Иван. „История на Велико Търново XVIII — XIX век“, „Слово“, В.Т., 2000 т., стр. 418-423.
Външни препратки [редактиране]
- Пълен оригинален текст на "История славянобългарска", библиография, биографична справка за Паисий и коментар приготвени от Йордан Иванов, издава БАН 1914 г.
- Откъси от „История славянобългарска“ на съвременен български от pravoslavieto.com
- „История славяноболгарская от Паисий Хилендарски" от Д. Господинов
- „Ти-образът в „История славянобългарская““ от О. Георгиева-Тенева
- Преподобный Паисий Хилендарский
- L’Histoire slavo-bulgare de Paisij de Hilendar Traduction et commentaire Превод на френски и коментар на Атанас Попов.
