Истро-румънци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Истро-румъните или наричани още Истровласи и Далмати са местен романски народ в западаната част на Балканите карай Адриатическо море които живеят днес в Хърватия (крайбрежието на Далмация) и Италия (Фриули Венеция Джулия - Триест от 1945 г.). За произхода му учените са доказали, че истровласите произхождат от от римски колонисти или романизирани илири.

Ранна История[редактиране | редактиране на кода]

Илирите[редактиране | редактиране на кода]

Най-старото населвние на западната част на Балканите са илирите. Те са споменати от древногръцки източници още в 7 век пр.Хр. През 7-5 век пр.Хр., крайбрежието на Илирия е колонизирано от елините.

Римляните[редактиране | редактиране на кода]

Римската република дава начало на експанзията си през 2 век пр.Хр. Създадени са две провинции Илирия и Далмация през 197 г. пр.Хр. Района на адриатическото не е заселен с гърци наситено, което води до бързата романизация на населението на Илирия. През гражданските войни до 31 г. пр.Хр., илирийските легиони на Римската армия участват твърдо на страната на Цезарианците и в първите векове на империята илирийските войски имат значителни привилегии дадени им от Октавиан Август и приемниците му. През 3-4 век, част от императорите управляващи Римската империя произхождат от Далмация. Един от тях Диоклециан, реорганизира Римската Империя. В "Нотиция Дигнитатум", документ от късната античност, е споменат Трети Далматински Конен Легион набран от жители на Далмация, служещ в Сирия и Финикия.

Средновековна и съвременна история[редактиране | редактиране на кода]

След 395 г. Далмация е спорна зона между Източната и Западната Римска империи. В 6 век император Юстинан установява източноримска власт в Далматинските земи. През 7 век започва заселване на славяните - хървати, което води до емигриране на местното романизирано население в планините на Далмация, като Папата поема католическата юрисдикция на останалото изолирано градско население благодарение на подкрепата на византийските войски, а от 9 век - и на франкските владетели. Независимо дали живее в планините или някои градове на Далмация като Спалато, истро-румънското население остава незасегнато от славяните и по-късно е завладяно от венецианците. След падането на Далмация под австрийска власт през 15 век, месното истро-румънско население продължава да населява Далмация, както и в предхоните векове. Австрийската власт продължава дълги векове до 1918 г., когато Сърбия се обединява с Хърватия и Словения, а от 1929 г. се нарича Югославия. През 1941 г. Италия окупира Далмация като съюзник на Нацистка Германия и включва истро-румънското малцинство, което преследвано от югославските кралски власти, преди това дълги години се включва в редовете на италианската армия и воюва и на източния фронт в дивизията Пасубио. След капитулацията на Италия, хърватите се договарят с фашисткия диктатор Бенито Мусолини, създал Италианската социална република - за изселване на истро-румъните от част от Далмация, като последните емигрират в Триест. След войната, комунистите в Югославия подписват с Италия спогодба, според която изселват истро-румъните от Югославия в Италия, а само доброволно останалите имат право да останат в Хърватия. От 1991 г. Хърватия признава истро-румъните живеещи на нейна територия за малцинство. Италия и Социалистическа Република Румъния, подписват през 1967 г. спогодба, според която Италия счита истро-румъните за малцинство, а Румъния се явява протектор на населението. По-голямата част от истро-власите родени в Италия, постепенно сливат своя език с близкия италиански.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • История на Хърватия - 1994 г., Загреб
  • Ренцо Ди Феличе - "История на Италия" - Рим, 1998 г.
  • Giowanni Forlatinni - "La storia per uno popolo rumeno D'Italia" - Roma, 1969 г.
  • Florian Barcileanu "Români din Dalmatia" - Bucureşti, 1986 г.