Ихтиман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ихтиман
Ихтиман (България)
Red pog.png
Ихтиман
42° с. ш. 23° и. д. / 42.433° с. ш. 23.817° и. д. (G)
Общи данни
Население 13 695 (ГРАО, 2010-12-15)*
Понижение 13 059 (НСИ)
Землище 90,891 km²
Надм. височина 658 m
Пощ. код 2050
Тел. код 0724
МПС код СО (Сф)
ЕКАТТЕ 32901
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет		 Ихтиман
Калоян Илиев
(ГЕРБ)
Адрес община
ул.”Ц. Освободител” 123
тел.: 0724/ 23 81, 23 43
факс: 0724/ 25 50

Ихтиман е град в Западна България. Намира се в Софийска област и е административен център на Община Ихтиман. Присъщият за града диалект (в Ихтиманско поле, по р. Марица стига до Пазарджик) принадлежи към северната група югозападни говори.

Съдържание

[редактиране] География

Ихтиман се намира в котловина в Ихтиманска Средна гора, Югозападна България. На север котловината е оградена от Ихтиманска Средна гора (Вакарелската планина, Белишката планина), а на юг са северните склонове на Септемврийски рид. Източната част е заета от Еледжишкия дял на Ихтиманска Средна гора с ясно изразено било. Най-високият връх в тази планинска верига е връх Бенковски - 1186м. Ихтиманската котловина е със средна надморска височина 650м. Климата е умерено континентален.

Покрай града минава автомагистрала "Тракия" и железопътна магистрала София-Пловдив-Свиленград. Град Ихтиман е на 48 км. от град София и на около 95 км от град Пловдив (по магистралата).

[редактиране] История

Крепост Траянови врата

Преди сегашното си име, градът е носел името "Стипон" (от лат. stipo „гъсто набутвам, населвам“, също и stipator мн.ч. „каравана, охрана“). Градът е бил римска станция, охраняваща важната пътна артерия Виа Милитарис към Константинопол. Става и византийска и българска охранителна станция, като последните изместват центъра на охрана към Траянови врати.

След османското нашествие името на града се променя с течение на времето до сегашното Ихтиман. Предполага се, че е от турски корен. Няма задълбочени изследвания относно произхода на името на града. Има легенди, разказващи, че при завземането турският паша виждайки гъстата мъгла над котловината възкликва "Их туман", което трябвало да значи "брей, че мъгла". В сегашния турски език, мъгла е pus или sis. Има няколко възможности за името:

  • бълг. от народното име за Петльовден, Ихтим, Ихтима, който също е и празника за почитане на Патриарх Евтимий (Евтим -> Ивтим -> Ихтим -> Ихтима ?!? ).
  • тур. ihtimam - усилие, грижа (положени при превзаменето на града). Възможно е името Ихтимам да се е развило към по-лесното за изговаряне Ихтиман.
  • тур. ihaman - ih+aman/их-аман/ - Естественото възклицание на всеки преминаващ през града, поради гъстата мъгла, калта и ромите. Като името би могло да се развило до съкратената му форма днес.
  • рус. их туман - превежда се като ех че мъгла.
  • тур. Според Евлия Челеби името му идва от двете думи ахид и еман щото Лала Шахин Паша без война е взел това градче.

По данни на непубликуван досега изцяло османски данъчен регистър от 1515 г.,съдържащ описи на град Пловдив и селата около него с имотите и населението им,съхраняван понастоящем в Генералния Държавен архив на Република Турция в Истанбул под сигнатура BOA TD 77,чието фотокопие се намира в ОО на НБКМ — София,може да се проследи миграцията на хора от града в посока към Пловдивско. Под описа на село Кочево/Пловдивско/,споменато под името Кочач,към поименния списък на жителите на селото е отбелязан и някой си "Мустафа син на Ихтиманлъ"/т.е. на Ихтиманлията/,което е пряко указание за съществуването на град Ихтиман в първата половина на XVI в.,както и на това,че в него са живели както християни така и мюсюлмани./BOA TD 77 - Mufassal defteri Filibe,p.712-713.(Означения на съкращенията ВОА и TD — BOA — Basbakanlik Osmanli Arsivi;TD — Tapu Tahrir Defterleri). Документът не е обнародван и публикуван. Превод от оригинала на частта за село Кочево,Пловдивско — гл.ас. д-р Дамян Борисов от катедра "История" към ПУ"Паисий Хилендарски" - град Пловдив. Личен архив на Любомир Василев — село Кочево,Пловдивско./.

[редактиране] Религии

Традиционно, жителите на Ихтиман са източноправославни християни, ромите в града също са източноправославни християни. Има малък процент на български турци, които изповядват ислямa. Няколко семейства изповядват протестанство и католицизъм.

[редактиране] Политика

В Ихтиман присъстват всички основни политически сили. На последните парламентарни избори като първа политическа сила според волята на избирателите се наложи ПП "ГЕРБ", следвана от "Коалиция за България"(благодарение на подкрепата на ПД "Евророма") и АТАКА. Десните политически сили СДС и ДСБ имат малко поддръжници най-вече заради слабите им общински ръководства. "Коалиция за България" и ПД "Евророма" работят заедно в общинския съвет и имат мнозинство от 10 съветника.

Жителите, които имат право на глас, са 14497, разпределени в 29 избирателни секции.

[редактиране] Икономика

По времето на "Социализма" в околността на града бяха построени "Завод за електроди". Фирмата в момента е собственост на ЕСАБ - световен лидер в областта на технологиите за заваряване и рязане. "Чугунолеярен комбинат" днес "Чугунолеене" АД[1], които представляваха основния поминък на населението на общината към края на 20-ти век.

През последните години много производствени предприятия бягат от скъпата работна ръка в столицата, а също и от по-сериозните наеми там и се насочват към Ихтиман.

В града работят няколко шивашки цеха, цех за тъкане на "родопски" одеяла, няколко сладкарски цеха (Софкао, Триади, "Жана Динкова"), цех за производство на козметика (Марките "Билка и баба знае" и "Красная линия"), два цеха за печени и сушени ядки и плодове (семки "Вуйчо Ваньо") и дори цех за рециклиране на тонер касети за лазерни принтери, които са изградени в голяма степен с външни инвестиции.

ЖП линията свързваща София и Пловдив минава само на два километра от града, а около четирилентовия път до гарата се е оформила промишлена зона.

[редактиране] Население

1884 1887 1900 1910 1934 1945 1956 1965 1975 1980 2009
3221 3462 4365 5401 5687 6526 9063 10317 11482 12265 13 750

[редактиране] Обществени институции

[редактиране] Забележителности

[редактиране] Театри

[редактиране] Музеи

В града има исторически музей. Намира се в центъра на града, срещу сградата на Общината. На фотоси в него могат да се проследят различни етапи от историята на града. Сред експонатите, които могат да се видят са съдове за бита, народни носии характерни за града и околността, както и дрехи и лични вещи на ихтимански герои участвали в Първата и Втората световна война. Няма входна такса, но обиновено събота и неделя музеят не работи. Директорът на музея изпълнява функциите и на уредник и екскурзовод.

Интересна и забележителна е експозицията и сградата, в която се помещава местната галерия, помещаваща се в реставрираната неотдавна стара турска баня в града. В галерията има постоянна експозиция на местни автори, както и гостуващи творби на млади ихтимански майстори (най-вече живопис, графика, керамика и дърворезба). Продават се и автентични и запазени битови съдове. Намира се в центъра на града, на улица "Св. Патриарх Евтимий" в близост до Автогарата и сградата на РУ на МВР.

[редактиране] Редовни събития

Всяка година на Тодоровден се събират коняри от цяла България, за да покажат своите коне и умения по езда. За тържеството се събират всички хора от околността, за да наблюдават своеобразния парад на конете. След като преминат тържествено през градския площад, конете и техните собственици се приготвят за следващото предизвикателство — дърпане на каруца с дърва. В една каруца са наредени около 4 кубика дърва за огрев. Един по един всички желаещи впрягат своите коне в каруцата. Побеждава този, чийто кон издърпа каруцата на най-голямо разстояние. Победителят взема за награда дървата.

На 15 август е традционния празник на град Ихтиман. Обикновено е два дни. Освен обичайните сергии с дрехи, лакомства и други стоки (които могат да се видят всяка събота), в града се монтират най-различни въртележки за малки и големи. На специална сцена вечерта се изнася и концерт-спектакъл на гостуващи и местни фолклорни и естрадни състави, както и младежките рок и поп групи от града.

Пазарният ден в Ихтиман е всяка събота (7.00-13.00 часа).

От 2006-та година, в края на месец май се организират Пролетни дни на културата в Ихтиман. Идеята е, празникът на града да бъде изместен от 15 август към края на май. Началото на празниците поставиха "Ъпсурт", хор "Йоан Кукузел", балета на Нешка Робева, а края на празниците отбеляза концерт на Лили Иванова.

[редактиране] Личности

[редактиране] Други

Изглед към града от голф игрището

Вековния парк в края на града е превърнат в голф игрище, което предлага освен това и конна езда. Пак там можете да отморите във вътрешността на вградения в едно заведение самолет.

Ихтиманска коса на остров Ливингстън, Южни Шетландски острови е наименувана в чест на град Ихтиман.[3]

[редактиране] Кухня

Ихтиманският край е известен с характерните тестени изделия. Сред тях най-известен е Ихтиманския зелник, както и различните видове баници (с тънки и дебели кори), тутманици, лучник и др.

[редактиране] Побратимени града

[редактиране] Външни препратки

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Ихтиман.

[редактиране] Източници

  1. ↑ През 2002 г. в "Чугунолеене"АД са монтирани две автоматични поточни линии, на немската фирма "Кюнкел Вагнер" с което значително се повиши качеството на произвежданата продукция. Заводът изнася продукция за: Италия, Дания, Холандия, Германия, Франция, Англия и др.
  2. ↑ Биография на писателя Тодор Ташев
  3. ↑ SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Ihtiman Hook.
Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%98%D1%85%D1%82%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D0%BD&oldid=4400195“.
Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици