Ихтиман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ихтиман
Ihtiman-center.jpg
Централната част на Ихтиман
България
Red pog.png
Ихтиман
Софийска област
Red pog.png
Ихтиман
Общи данни
Население 13 591 (ГРАО, 2014-06-15)*
Понижение 13 059 (НСИ)
Землище 90,891 km²
Надм. височина 658 m
Пощ. код 2050
Тел. код 0724
МПС код СО (Сф)
ЕКАТТЕ 32901
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Ихтиман
Калоян Илиев
(ГЕРБ)
Адрес община
ул.”Ц. Освободител” 123
тел.: 0724/ 23 81, 23 43
факс: 0724/ 25 50

Ихтима̀н е град в Западна България. Намира се в Софийска област и е административен център на Община Ихтиман. Присъщият за града диалект (в Ихтиманското поле, по река Марица стига до Пазарджик) принадлежи към северната група югозападни говори.

География[редактиране | edit source]

Местоположение[редактиране | edit source]

Ихтиман се намира в котловина в Ихтиманска Средна гора, Югозападна България. На север котловината е оградена от Ихтиманска Средна гора (Вакарелската планина, Белишката планина), а на юг са северните склонове на Септемврийския рид. Източната част е заета от еледжишкия дял на Ихтиманска Средна гора с ясно изразено било. Най-високият връх в тази планинска верига е връх Бенковски — 1186 м. Ихтиманската котловина е със средна надморска височина 650 м. Климатът е умерено континентален.

Покрай града минават автомагистрала "Тракия" и железопътна магистрала София — Пловдив — Свиленград. Град Ихтиман е на 49 км. от град София и на около 95 км. от град Пловдив (по магистралата).

Климат[редактиране | edit source]

История[редактиране | edit source]

Име[редактиране | edit source]

Преди сегашното си име градът е носел името "Стипон" (от лат. stipo — „гъсто набутвам“, „населвам“, също и stipator (мн. ч.) — „каравана“, „охрана“). Градът е бил римска станция, охраняваща важната пътна артерия Виа Милитарис към Константинопол. Става и византийска, и българска охранителна станция, като последните изместват центъра на охрана към Траянова врата.

След османското нашествие името на града се променя с течение на времето до сегашното Ихтиман. Предполага се, че е от турски корен. Няма задълбочени изследвания относно произхода на името на града. Има легенди, разказващи, че при завземането турският паша, виждайки гъстата мъгла над котловината, възкликва „Их туман“, което трябвало да значи „Брей, че мъгла“. В сегашния турски език мъгла е pus или sis. Има няколко възможности за името:

  • бълг.: от народното име за ПетльовденИхтим, Ихтима, който също е и празникът за почитане на патриарх Евтимий (Евтим → Ивтим → Ихтим → Ихтима);
  • тур.: ihtimam — „усилие“, „грижа“ (положени при превзаменето на града); възможно е името Ихтимам да се е развило към по-лесното за изговаряне Ихтиман;
  • тур.: ihamanih+aman (их-аман) — естественото възклицание на всеки, преминаващ през града, поради гъстата мъгла, калта и ромите, като името би могло да се е развило до съкратената си форма днес;
  • рус.: их туман — превежда се като „Ех, че мъгла“;
  • тур.: според Евлия Челеби името му идва от двете думи ахид и еман, защото Лала Шахин Паша без война е взел това градче.

По данни на непубликуван досега изцяло османски данъчен регистър от 1515 г., който съдържа описи на град Пловдив и селата около него с имотите и населението им, съхраняван понастоящем в Генералния държавен архив на Република Турция в Истанбул под сигнатура BOA TD 77, с фотокопие в ОО на НБКМ — София, може да се проследи миграцията на хора от града в посока към Пловдивско. Под описа на село Кочево (Пловдивско), споменато под името Кочач, към поименния списък на жителите на селото е отбелязан и някой си "Мустафа, син на Ихтиманлъ" (т.е. на Ихтиманлията), което е пряко указание за съществуването на населено място с име Ихтиман в първата половина на XVI в., а също и на това, че в него са живели както християни, така и мюсюлмани:

BOA TD 77 — Mufassal defteri Filibe, p. 712 — 713 (означения на съкращенията: BOA — Basbakanlik Osmanli Arsivi, TD — Tapu Tahrir Defterleri).

Документът не е обнародван и публикуван. Превод от оригинала на частта за село Кочево, Пловдивско — гл. ас. д-р Дамян Борисов от катедра „История“ към ПУ „Паисий Хилендарски“ — град Пловдив. Личен архив на Любомир Василев — село Кочево, Пловдивско.

Ихтиманска коса на остров Ливингстън, Южни Шетландски острови, е наименувана в чест на град Ихтиман.[1]

История на града[редактиране | edit source]

Население[редактиране | edit source]

Брой и характеристика[редактиране | edit source]

1884 1887 1900 1910 1934 1945 1956 1965 1975 1980 2009
3221 3462 4365 5401 5687 6526 9063 10317 11482 12265 13 750

Религии[редактиране | edit source]

Традиционно жителите на Ихтиман са източноправославни християни, ромите в града също са източноправославни християни. Има малък процент на български турци, които изповядват ислямa. Няколко семейства изповядват протестантство и католицизъм.

Политика[редактиране | edit source]

Кмет[редактиране | edit source]

Калоян Илиев

Общински съвет[редактиране | edit source]

На последните местни избори като първа политическа сила се наложи ПП „ГЕРБ“, следвана от „Коалиция за България“ и ПД „Евророма“. Десните политически сили СДС и ДСБ имат двама представители в общинския съвет.

Побратимени града[редактиране | edit source]

Икономика[редактиране | edit source]

В града има много ниска заетост, понеже повечето предприятия в града са закрити и в повечето случаи разрушени или разграбени.

По времето на социализма в околността на града бяха построени:

— завод за електроди — фирмата в момента е собственост на ЕСАБ, световен лидер в областта на технологиите за заваряване и рязане. В края на 2012 г. заводът бе закрит, въпреки, че работеше на печалба, а оборудването - изнесено, което остави без работа над 150 души.

— чугунолеярен комбинат, днес „Чугунолеене“ АД[2], който стана известен с неплащането на заплати в края на 2011 г.

Тези заводи представляваха основният поминък на населението на общината към края на ХХ век.

През последните години много производствени предприятия бягат от скъпата работна ръка в столицата, а също и от по-сериозните наеми там и се насочват към Ихтиман.

В града работят няколко шивашки цеха, цех за тъкане на родопски одеяла, няколко сладкарски цеха (Триади, „Жана Динкова“), цех за производство на козметика (марките „Билка и баба знае“ и „Красная линия“), два цеха за печени и сушени ядки и плодове (семки „Вуйчо Ваньо“) и дори цех за рециклиране на тонер касети за лазерни принтери, които са изградени в голяма степен с външни инвестиции.

Ж. п. линията, свързваща София и Пловдив, минава само на два километра от града, а около четирилентовия път до гарата се е оформила промишлена зона.

Култура и забележителности[редактиране | edit source]

Театри[редактиране | edit source]

Музеи[редактиране | edit source]

В града има исторически музей. Намира се в центъра на града, срещу сградата на Общината. На фотоси в него могат да се проследят различни етапи от историята на града. Сред експонатите, които могат да се видят, са съдове за бита, народни носии, характерни за града и околността, както и дрехи и лични вещи на ихтимански герои, участвали в Първата и Втората световна война. Няма входна такса, но обикновено в събота и неделя музеят не работи. Директорът на музея изпълнява функциите и на уредник, и на екскурзовод.

Интересни и забележителни са експозицията и сградата, в която се помещава местната галерия — реставрирана неотдавна стара турска баня в града. В галерията има постоянна експозиция на местни автори, както и гостуващи творби на млади ихтимански майстори (най-вече живопис, графика, керамика и дърворезба). Продават се също така автентични и запазени битови съдове. Намира се в центъра на града, на улица „Св. Патриарх Евтимий“, в близост до автогарата и сградата на РУ на МВР.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Всяка година на Тодоровден се събират коняри от цяла България, за да покажат своите коне и умения по езда. За тържеството се събират всички хора от околността, за да наблюдават своеобразния парад на конете. След като преминат тържествено през градския площад, конете и техните собственици се приготвят за следващото предизвикателство — дърпане на каруца с дърва. В една каруца са наредени около 4 кубика дърва за огрев. Един по един всички желаещи впрягат своите коне в каруцата. Побеждава този, чийто кон издърпа каруцата на най-голямо разстояние. Победителят взема за награда дървата.

На 15 август е традционният празник на град Ихтиман. Обикновено е два дена. Освен обичайните сергии с дрехи, лакомства и други стоки (които могат да се видят всяка събота) в града се монтират най-различни въртележки за малки и големи. На специална сцена вечер се изнася и концерт-спектакъл на гостуващи и местни фолклорни и естрадни състави, както и на младежките рок и поп групи от града.

Пазарният ден в Ихтиман е всяка събота (7.00 — 13.00 ч.).

От 2006 г. в края на месец май се организират Пролетни дни на културата в Ихтиман. Идеята е празникът на града да бъде изместен от 15 август към края на май. Началото на празниците поставиха Ъпсурт, хор „Йоан Кукузел“, балетът на Нешка Робева, а края на празниците отбеляза концерт на Лили Иванова.

Кухня[редактиране | edit source]

Ихтиманският край е известен с характерните тестени изделия. Сред тях най-известни са ихтиманският зелник и различните видове баници (с тънки и дебели кори), тутманици, лучник и др.

Личности[редактиране | edit source]

Други[редактиране | edit source]

Изглед към града от голф игрището

Вековният парк в края на града е превърнат в голф игрище, което предлага освен това и конна езда. Пак там можете да отморите във вътрешността на вградения в едно заведение самолет.

Галерия[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Ihtiman Hook.
  2. — през 2002 г. в „Чугунолеене“ АД са монтирани две автоматични поточни линии на немската фирма „Кюнкел Вагнер“, с което значително се повиши качеството на произвежданата продукция; заводът изнася продукция за Италия, Дания, Холандия, Германия, Франция, Англия и др.