Ичиргу боила

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Ичиргу̀ боѝла или чъргубѝля (с гръцка азбука ητζιργου, ητζηργου — в състава на титлите ητζιργου βουληα, [ητ]ζουργου κoλoβρoς, на кирилица чрьгоубылιа[1]) е висше управническо звание в Първото българско царство. Известни са имената на няколко — по времето на кан Крум, новозавладените земи били разделени на три части. За управител на средната бил назначен Крумовият брат, на западната — кавханът, а на източната — чъргубилят. В други извори се споменават военни походи, оглавявани от кавхана, комуто били дадени (очевидно за помощници) ичиргу боилът и др. Има данни, че под прякото командване на ичиргу боила е била 400 души тежка конница. Това, както и прякото му участие в управлението на държавата, дават основание да се счита, че става дума за един от най-приближените властници до кана.

За разлика от кавхана, не съществуват сведения ичиргу боилът да е замествал владетеля. Вероятно ичиргубоилът е бил един от вътрешните боляри, от най-приближените на кана и пряко от него получаващ пълномощия — да участва в преговори, да ръководи или да участва във военни походи заедно с кавхана. Това становище би подкрепило идеята, че ичигру боилът е имал особен статут в йерархията на прабългарската аристокрация и е сред най-висшите ѝ представители. Вероятно е отговарял за сигурността на владетеля и вътрешността на държавата.

Произход[редактиране | edit source]

Според Веселин Бешевлиев думата „ичиргу“ е тюрко-алтайска и означава „вътрешен“ (в староуйгурски ičrägi/ičräki означава „придворен служител“[2]).[3]

От един надгробен надпис, открит във Велики Преслав, е известен чъргубилят (чрьгоубылιа) Мостич, служил при царете Симеон Велики и Петър I. В летописния надпис от Филипи от времето на кан Пресиан също се споменава един неизвестен по име ичиргу боил.

Литература[редактиране | edit source]

  1. Moravcsik, G. Byzantinoturcica II. Leiden 1983, c. 133.
  2. Древнетюркский словарь. Ленинград, 1969. с. 202.
  3. Бешевлиев В., Прабългарски епиграфски паметници, Издателство на Отечествения фронт, София, 1981

Външни препратки[редактиране | edit source]