Ишим

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за реката. За града вижте Ишим (град).

Ишим
на казахски: Есіл
на руски: Ишим
Reka Ishim Petropavlovskij gidrouzel.jpg
Реката при Петропавловск
Дължина 2450 км
Разположение Казахстан, Русия
Извира от планините Нияз
Образувана от
50°38′04.5″ с. ш. 73°11′40.4″ и. д. / 50.634583° с. ш. 73.194556° и. д.
Влива се в Иртиш
Водосборен басейн 177 000 км²
Среден отток 56,3 м³/сек
Ишим (Есіл).PNG
Водосборен басейн

Ишим (на казахски: Есіл, на руски: Ишим) е река в Казахстан и Русия, ляв приток на река Иртиш. Има дължина от 2450 км,а площта на водосборния ѝ басейн е 177 хил. км².

География[редактиране | edit source]

Река Ишим води началото си от планините Нияз, разположени в северните покрайнини на Казахските възвишения. В горното си течение преминава през тясна долина със скалисти брегове. В по-ниската си част в близост до казахската столица Астана реката се разширява. В района на град Атбасар тече в югозападна посока и малко преди град Державинск сменя рязко посоката на течнието си на североизток. В най-долното си течение река Ишим навлиза на територията на Русия и тече през Западносибирската равнина, където образува множество завои и меандри. Малко преди да се влее в Иртиш при град Уст Ишим навлиза в блатиста местност.

Хидрология[редактиране | edit source]

Река Ишим се захранва предимно от топенето на снеговете. Има високо непродължително пролетно пълноводие с максимум през май-юни. Следва продължително лятно-есенно-зимно маловодие. Средният отток при село Викулово (215 км преди устието) е 56,3 м³/сек, а най-големият – 686 м³/сек. Реката замръзва в началото на ноември и се размръзва в периода април-май. Основните ѝ притоци са: Колутон, Жабай, Аканбурлук и Терисакан. По течението ѝ има два язовира – Вячеславското и Сергеевското водохранилище. Реката е плавателна в продължение на 270 км от Сергеевското водохранилище до Петропавловск и от Викулово до устието ѝ. Водите ѝ се използват за водоснабдяване и напояване.

Проект "Плавателен Ишим"[редактиране | edit source]

Според президента на Казахстан Нурсултан Назарбаев, Астана е избрана за столица отчасти и заради на присъствието на реката. Тя разделя градът на две части, на десния ѝ (северен) бряг е разположен стария град, а на левия ѝ (южен) бряг са разположени новите правителствени сгради като Ак Орда, Дома на правителството, Върховният съд, както и много престижни апартаменти и жилищни комплекси.

Проектът[редактиране | edit source]

Река Ишим в Астана, 2008 година

От 1998 година река Ишим в района на новата столица е активно управлявана. Това се прави от една страна, за да се контролират кратките наводнения през пролетта, а от друга – за да се поддържа едно постоянно ниво на водата, което да осигури възможности за отдих на столичаните и на добър външен вид на речното корито. За целта градските власти в бързоразразстващата се столица предприемат изпълнението на проект "плавателен Ишим". Той предвижда 22,5 км от реката в района на Астана да стане плавателна[1]. Проектът ще се осъществява три фази. Първата фаза обхваща участък на реката от улица "Саръарка" до резиденция на президента Ак орда. Според проекта, дълбочината на каналът ще се увеличи, инженерната мрежа, минаваща по дъното на реката, ще бъде преустроена. Край бреговете ѝ ще бъдат изградени кейове, съоръжения за пътници и ще бъдат поставени навигационни знаци по дължината на плавателния участък.[1] Освен пътнически 50 местни корабчета по реката се предвижда да навигират дори леки катери.[1] В процеса на реконструкция на коритото на реката се предвиждат да бъдат създадени няколко острова, на които ще бъдат разположени яхт клубове, спасителни станции, места за отдаване под наем на лодки и катамарани, кафенета и ресторанти, плажната ивица с необходимото оборудване[1]. През 2008 година първата фаза на проекта е завършена[2], а през юни 2009 плаването по Ишим е открито официално.[3].

Екологични последици[редактиране | edit source]

Проектът "Плавателен Ишим" търпи критики, заради екологическите последствия, които оставя след себе си. Според някои експерти проектът представлява екологична бомба със забавено действие.[1] Мащабното хидротехническо строителство нарушава естественния хидроложки режим на реката[4]. Поради строежа на язовирни стени в района на столицата Астана на долу по течението на реката през пролетта на 2010 година се наблюдава критически минимум на водите ѝ. Пресъхват крайречни езера, измира рибата в реката.[5] Водите в района на столицата Астана са замърсени. Негативното влияние над естествената речна система оказва и незаконното строителство на частни диги — проблем, за който властите предпочитат да мълчат. Много от тези незаконни диги и мирководоеми са в частната собственост на влиятелни длъжностни лица. Факт е че, в последните няколко години се наблюдава недостатъчно запълване на речното русло.[1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д е Грязные игры на берегах столичных рек. // Zakon.Kz, 2 декември 2006. Посетен на 29 ноември 2011.
  2. Завершена первая очередь проекта «Судоходный Ишим» - аким столицы. // Zakon.Kz, 12 декември 2008. Посетен на 29 ноември 2011.
  3. Открытие судоходства на реке Ишим. // Turistu.Kz, 10 юни 2009. Посетен на 29 ноември 2011.
  4. Деформации русловых процессов реки Ишим под влиянием антропогенных факторов. // Еcotex.Ru, 25 юли 2011. Посетен на 29 ноември 2011.
  5. СКО в реке Ишим критически низкий уровень воды. // Zakon.Kz, 15 май 201о. Посетен на 29 ноември 2011.