Иън Флеминг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Иън Флеминг.

Иън Флеминг
For Your Eyes Only.jpg
Роден 28 май 1908
Flag of England.svg Лондон, Англия
Починал 12 август 1964
Кентърбъри, Кент, Англия
Националност британец
Активен период 1953-1964
Жанр шпионска литература
детска литература
пътеписи
Иън Флеминг в Общомедия

Ѝън Ланкастър Флеминг (на английски: Ian Lancaster Fleming, накратко Иън Флеминг, известен в България като Ян Флеминг), е английски писател, автор на поредица книги за британския разузнавач Джеймс Бонд. Написва за него 12 новели и 9 разказа. Също така е написал разказа за деца „Чити Чити Банг Банг: Магическата кола“ и няколко публицистични книги.

Ранни години[редактиране | edit source]

Роден е в Мейфеър, Лондон в семейството на члена на парламента Валънтайн Флеминг и жена му Евелин Сейнт Кроа Роуз. Той е по-малък брат на автора на пътеписи Питър Флеминг, по-голям брат на Майкъл и Ричард Флеминг и полубрат на виолончелистката Амарилис Флеминг. Внук е на шотландския финансист Робърт Флеминг, създател на Шотландско-американския инвестиционен тръст и на търговската банка Robert Fleming & Co. (част от JP Morgan Chase от 2000 г.) Братовчед е на актьора Кристофър Лий и девер на актрисата лейди Селия Джонсън (жена на брат му Питър), както и прачичо на композитора Алън Флеминг-Беърд.[1] Неговият племенник Матю Флеминг е играч на крикет[2].

Флеминг учи в начално училище на остров Пърбък, Дорсет, близо до имението на семейство Бонд, чието мото е Светът не е достатъчен[3]. Продължава учението си в Бъркшър - в Итънския колеж и Кралската военна академия Сандхърст. В Итън 2 години подред печели званието най-добър спортист Victor Ludorum, което преди това се било случвало само веднъж.

След като преждевременно напуска Сандхърст, който не му допада, майка му го изпраща да учи езици в Континентална Европа. Първо учи немски език в Кицбюел, Австрия, после в Мюнхенския университет и накрая в Женевския университет, подобрявайки там и своя френски език. Кандидатства във Форин Офис, но се проваля на изпитите. Започва работа като журналист в „Ройтерс“. През 1933 година работи като пратеник на „Ройтерс“ в Москва, а по-късно става брокер. От 1944 и до смъртта си през 1964 година е член на Boodle's - джентълменски клуб на Сейнт Джеймс Стрийт в Лондон[4].

През 1952 година се жени в Ямайка за аристократката Ан Картрис, бивша втора жена на втория виконт Ротмар и вдовица на третия барон О'Нийл. Кумува му драматургът Ноел Кауърд.

Втора световна война[редактиране | edit source]

През 1939 г., в навечерието на Втората световна война, шефът на военноморското разузнаване контраадмирал Джон Годфри привлича Флеминг за свой личен помощник. Иън прави кариера последователно като лейтенант, подпоручик, поручик. Кодовото му име е 17F[5].

Работата му в разузнаването е увлекателна. През 1940 година Флеминг и Годфри поръчват на Кенет Мейсън, професор по география в Оксфорд, да напише доклади за географията на страните, участващи във военните действия. Тези доклади поставят началото на томовете на Naval Intelligence Division Geographical Handbook Series между 1941 и 1946 г.[6]

Флеминг е автор на хитър план за симулиране на авария на германски самолет в Ламанша, при което английски войници ще се представят за търпящи бедствие пилоти от Луфтвафе с идеята да завладеят германската подводница, която евентуално ще им се притече на помощ и така да се доберат до кодовата книга на шифровъчната машина „Енигма“. Планираната акция обаче не се осъществява, за голямо съжаление на Алън Тюринг и сътрудниците му в Блечли парк.

Той привлича окултиста Алистър Кроули да участва в план, в който да свържат Рудолф Хес с фалшиви участници в уж нелегално движение против Уинстън Чърчил. Но и този план не се осъществява, защото Хес междувременно заминава за Шотландия в опит да уговори мир тайно от Хитлер. В книгата "The Man Who Was M: The Life of Charles Henry Maxwell Knight" на Антъни Мастърс се твърди, че именно Флеминг успява да убеди Хес да замине за Шотландия и да преговаря за сепаративен мир с Чърчил, което завършва със залавянето на Хес, но никакви други източници не подкрепят същата теза[7].

Флеминг е автор на операция „Златно око“ - план за поддържане на комуникацията с Гибралтар, в случай че Испания влезе във войната на страната на Оста и атакува средиземноморската колония на Великобритания.

Щурмови отряд 30[редактиране | edit source]

През 1944 година Флеминг участва в командването на специализиран отряд от командоси, известен като Щурмови отряд 30 (30 Assault Unit, 30AU или 30 Commando). Въпреки че не той основава звеното, нито пък е негов полеви командир, той е този, който планира действията му. Като офицер от морското разузнаване (Naval Intelligence Division, NID), Флеминг знае приблизително с каква информация и въоръжение разполага врагът и къде са разположени. Той уточнява „скалповете“, които ще са му необходими, и изпраща за тях своите „индианци“, както нарича командосите.

Щурмови отряд 30 обединява екипи от тренирани командоси, специализирани в щурмуването на вражески щабквартири и набавянето на документи и образци от въоръжението на врага с потенциално значение за разузнаването, които обикновените войници от Съюзническите сили, а дори и командоси без специално обучение, могли да пренебрегнат или дори да унищожат. Щурмоваците умеят да отварят с шперц на ключалки и сейфове, да водят бой с голи ръце и владеят и други по-общи техники и умения за събиране на разузнавателен материал. В отряда участвали някои от най-способните командоси.

Организационно отрядът не функционирал отделно, а екипите му се присъединяват към някоя военна част, настъпваща към врага. Вече достигнали целта, щурмоваците били обучени и екипирани да си проправят сами пътя към щабовете и бързо да се снабдяват с необходимото, преди врагът сам да го разруши при отстъплението. Разчитали на изненадата, издръжливостта и безпощадността си. Преди Десанта в Нормандия Флеминг има само косвен контакт с щурмовия отряд, тъй като повечето военни действия са по Средиземноморието. Въпреки това, благодарение на успехите си в Сицилия и Италия, щурмоваците (чиято база е Marine Hotel Littlehampton в Западен Съсекс, днес обществена сграда и домакин на годишната сбирка на ветераните от Щурмови отряд 30) си спечелват особеното доверие на морското разузнаване. Осъзнали мащаба на постиженията и потенциала, от разузнаването предоставят нужната подкрепа и съставът му е разширен. Поставят му се и преки задачи: да бъдат иззети от врага конкретни предмети и документи. Флеминг е човекът, който издава тези конкретни заповеди[8].

По време на Операция Овърлорд, и по-специално след Битката за Шербур, Флеминг посещава Щурмови отряд 30 на бойното поле. Установява, че вместо да действат като специални разузнавачи, командосите некоректно са използвани като бойци в бойните действия. Това води до излишни жертви и излага на риск изпълнението на основната им задача. След намесата му командването ревизира отношението си[9].

Писателска кариера[редактиране | edit source]

Работата му през войната дава съвсем естествено идеите за неговите шпионски новели. Първата си творба „Казино Роял“ публикува през 1953 г. Тя разказва за тайния агент Джеймс Бонд, по-известен с кодовото си име 007. В тази книга негов противник е съветски шпионин, чието кодово име е Ле Шифр. Двамата играят бакара в „Казино Роял“ и на Бонд му се удава да победи противника си. Но Ле Шифр спира да играе по правилата и примамва Бонд в капан с красива девойка. А от този капан няма изход. Книгата е филмирана 2 пъти - веднъж през 1968 г.[n 1] с Дейвид Нивън в ролята на Бонд и друг път с Даниъл Крейг в ролята на Бонд през 2006 г.

След това Иън Флеминг пише още 13 книги със същия главен герой: „Живей, а другите да умрат“, „Муунрейкър“, „Диамантите са вечни“, „От Русия с любов“, „Доктор Но“, „Голдфингър“, „Само за твоите очи“, „Тъндърбол“, „Шпионинът, който ме обичаше“, „В тайна служба на Нейно величество“, „Човек живее само два пъти“, „Мъжът със златния пистолет“ и „Октопуси и живите светлини“. Продажбите рязко скачат, след като Джон Кенеди поставя „От Русия с любов“ в списъка на най-добрите книги, които е чел.

В края на 1950-те, след финансовия успех на книгите за Джеймс Бонд, се премества да живее в имението Златно око в Сейнт Мери, Ямайка. Има много версии, обясняващи името на имота. Една от най-известните е, че името е взето от операция „Златно око“ от Втората световна война, в която самият Флеминг е взел участие. Друг възможен източник е „Отражения в златисто око“ (1941) - книга на Карсън Маккалърс, която Флеминг много харесвал. Местността наоколо се наричала Оракабеса, което в превод от испански значи "Златна глава", а пък разположен в имението испански гроб прилича на око. А друга версия е, че всичко това заедно е накарало писателя да нарече имението си по този начин. Днес имението е в центъра на едноименен скъп курорт.

Флеминг, освен книгите за Бонд, е написал и детската книга „Чити Чити Банг Банг: Магическата кола“, като и нехудожествените книги „Трептящи градове“ и „Контрабанда на диаманти“.

Късни години и смърт[редактиране | edit source]

Аз винаги много съм пушил, пил и обичал. Всъщност съм живял не твърде дълго, но прекалено активно. Един ден Железният рак ще ме отнесе. Тогава ще съм умрял от прекалено много живот.

—Иън Флеминг

Гробът на Иън Флеминг в Севънхамптън

Флеминг бил библиофил и притежавал огромна библиотека с книги, които според него "са дали начало на нещо" и затова са важни за цивилизацията. Той особено се интересувал от наука и харесвал научни книги като Произход на видовете, но четял книги и на друга тематика като Моята борба и Скаутство за момчета. 6 000 от книгите си той дарява на Библиотеката на лилията на университета Блумингтън, Индиана, САЩ.

Флеминг е страстен пушач и пие много и през 1961 получава инфаркт. Следва втори инфаркт на 12 август 1964 и писателят умира. Погребан е в църквата в Севънхамптън, малко селце в Англия близо до Суиндъм. След смъртта на вдовицата му Ан Джералдин Мери Флеминг (1913-1981) и сина му Каспар Робърт Флеминг (1952-1975) те също са погребани там. Каспар се самоубива със свръхдоза наркотици.

По случай стогодишнината от рождението на писателя през май 2008 Ian Fleming Publications публикува книгата „Дяволът може да е загрижен“ на Себастиан Фолкс. На корицата пише "Себастиан Фолкс, пишещ като Иън Флеминг"[10].

Избрана библография[редактиране | edit source]

Книги за Джеймс Бонд[редактиране | edit source]

Номер Заглавие Година Ред на излъчване на филмовата адаптация
1 "Казино Роял" (на английски: Casino Royale) [11] 1953 21
2 "Живей, а другите да умрат" (на английски: Live and Let Die) [12] 1954 8
3 "Муунрейкър" (на английски: Moonraker) [13] 1955 11
4 "Диамантите са вечни" (на английски: Diamonds Are Forever) [14] 1956 7
5 "От Русия с любов" (на английски: From Russia with Love) [15] 1957 2
6 "Доктор Но" (на английски: Dr. No) [16] 1958 1
7 "Голдфингър" (на английски: Goldfinger) [17] 1959 3
8 "Само за твоите очи" (на английски: For Your Eyes Only) [18] 1960 12, 14, 22
9 "Операция "Мълния" (на английски: Thunderball) [19] 1961 4
10 "Шпионинът, който ме обичаше" (на английски: The Spy Who Loved Me) [20] 1962 10
11 "В тайна служба на Нейно величество" (на английски: On Her Majesty's Secret Service) [21] 1963 6
12 "Човек живее само два пъти" (на английски: You Only Live Twice) [22] 1964 5
13 "Мъжът със златния пистолет" (на английски: The Man with the Golden Gun) [23] 1965 9
14 "Октопуси и живите светлини" (на английски: Octopussy and The Living Daylights) [24] 1966 13, 15

Детска литература[редактиране | edit source]

  • Чити Чити Банг Банг: Магическата кола (1964)

Нехудожествени книги[редактиране | edit source]

  • Контрабанда на диаманти (1957)
  • Трептящи градове (1963, в американските издания понякога съдържа късия разказ "007 в Ню Йорк")

Незавършени или непубликувани книги[редактиране | edit source]

  • Флеминг има бележник, където са описани неговите идеи за нови книги на тема Джеймс Бонд. Там са открити части от къси разкази и новели за Бонд, които никога не са публикувани. Някои от тях могат да се открият в книгата на Джон Пиърсън Животът на Иън Флеминг.[25]
  • Писателят Джефри Дженкинс работи заедно с Флеминг по идеята за Бонд между 1957 и 1964. По-късно, през 1967 той написва по тази тема още една книга За чиста унция, но тя никога не е публикувана. Идеята за нея е била на Флеминг.

Биографии[редактиране | edit source]

  • Хенри Зелгър, Иън Флеминг: Шпионинът, който влезе със златото (Ню Йорк, 1965)
  • Елинор и Денис Пълрин, Иън Флеминг: Мъжът със златния химикал (Торонто, 1966)
  • Джон Пиърсън, Животът на Иън Флеминг (Лондон, 1966)
  • Ричард Гант, Иън Флеминг: Мъжът със златния химикал (Лондон, 1966)
  • Айвър Брайс. Човек живее само един път: Спомени от Иън Флеминг (Лондон, 1975)
  • Брус А. Розънбърг и Ан Харлман Стюарт, Иън Флеминг (Бостън, 1989)
  • Доналд Маккормик, 17F: Животът на Иън Флеминг (Лондон, 1993)
  • Андрю Лайсет, Иън Флеминг (Лондон, 1995)

Биографични филми[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Филмът от 1968 е комедийна пародия и не се причислява официално към филмите за Джеймс Бонд

Източници[редактиране | edit source]

  1. Henry A. Zelger, Ian Fleming: The Spy Who Came in with the Gold (New York: Duell, Sloan and Pearce, 1965)
  2. Fleming fears he's a one-day wonder by ALASDAIR ROSS (Jan 18, 1998)Sunday Mirror
  3. BBC News item 31 October 2008
  4. Eleanor and Dennis Pelrine, Ian Fleming: Man with the Golden Pen (Toronto: Swan Publishing, 1966)
  5. Richard Gant, Ian Fleming: Man with the Golden Pen (London: Mayflower-Dell, 1966)
  6. The Naval Intelligence Handbooks: a monument in geographical writing Clout and Gosme Prog Hum Geogr.2003; 27: 153-173 - Progress in Human Geography - платен достъп
  7. Ivar Bryce. You Only Live Once (London: Weldenfeld and Nicolson, 1975)
  8. John Pearson, The Life of Ian Fleming (London: Jonathan Cape, 1966)
  9. Bruce A. Rosenberg and Ann Harleman Stewart, Ian Fleming (Boston: Twayne, 1989)
  10. Gregory Kirschling, "James Bond's New Book", Entertainment Weekly/EW.com, Feb. 29, 2008, accessed March 4, 2008
  11. Fleming, Ian. Ian Fleming Publications Inc. Casino Royale. Jonathan Cape, 13 April 1953. с. 213.
  12. Fleming, Ian. Ian Fleming Publications Inc. Live and Let Die. Jonathan Cape, 5 April 1954. с. 234.
  13. Fleming, Ian. Ian Fleming Publications Inc. Moonraker. Jonathan Cape, 7 April 1955.
  14. Fleming, Ian. Ian Fleming Publications Inc. Diamonds Are Forever. Jonathan Cape, 26 March 1956.
  15. Fleming, Ian. Ian Fleming Publications Inc. From Russia with Love. Jonathan Cape, 8 April 1957.
  16. Fleming, Ian. Ian Fleming Publications Inc. Dr. No. Jonathan Cape, 31 March 1958.
  17. Fleming, Ian. Ian Fleming Publications Inc. Goldfinger. Jonathan Cape, 23 March 1959.
  18. Fleming, Ian. Ian Fleming Publications Inc. For Your Eyes Only. Jonathan Cape, 11 April 1960.
  19. Fleming, Ian. Ian Fleming Publications Inc. Thunderball. Jonathan Cape, 27 March 1961.
  20. Fleming, Ian. Ian Fleming Publications Inc. The Spy Who Loved Me. Jonathan Cape, 16 April 1962.
  21. Fleming, Ian. Ian Fleming Publications Inc. On Her Majesty's Secret Service. Jonathan Cape, 1 April 1963.
  22. Fleming, Ian. Ian Fleming Publications Inc. You Only Live Twice. Jonathan Cape, 16 March 1964.
  23. Fleming, Ian. Ian Fleming Publications Inc. The Man with the Golden Gun. Jonathan Cape, 1 April 1965.
  24. Fleming, Ian. Ian Fleming Publications Inc. Octopussy and The Living Daylights. Jonathan Cape, 1966.
  25. Ian Fleming’s Unpublished Legacy - ajb007.co.uk
  26. Annotation by Fleming in the original typescript. Fleming mss., Lilly Library, Indiana. http://www.indiana.edu/~liblilly/etexts/fleming/
  27. Ian Fleming: Bondmaker (2005) (TV) - Full cast and crew

Външни препратки[редактиране | edit source]

Portal:Иън Флеминг
Уикипедия разполага с
Портал:Втора световна война
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за