Йейлски университет

от Уикипедия, свободната енциклопедия

(пренасочване от Йеилски университет)
Направо към: навигация, търсене
Йейлски Университет
Yale University
Девиз Lux et veritas (лат) (Светлина и Истина)
Основан 1701 г.
Вид частен
Преподаватели 3,333
Студенти 11,398
Местоположение Ню Хейвън, Кънектикът, САЩ
Уебсайт www.yale.edu

Йейлският университет (на английски: Yale University) е един от най-известните частни университети в САЩ намиращ се в Ню Хейвън, щата Кънектикът. Основан е през 1701, Йейл е трета най-стара висша образователна институция създадена на територията обхващата съвременните САЩ (след Университета на Уилям и Мери, и Харвардския Университет). Университета е член на така наречената Бръшлянова Лига (Ivy League). Университета е най-вече известен със основната си единица Йейлски Колеж (Yale College), подготвяща бакалавъри, както и с Йейлското Правно Училище (Yale Law School), което е едно от професионалните пост-бакалавърски училища в Йейл подготвящо юристи. Университета е алма-матер за редица американски президенти и чуждестранни ръководители. През 1861, Йейлското Училище за Висши Степени по Изкуства и Науки (Graduate School of Arts and Sciences) е първата институция в САЩ, която присъжда докторска степен. Друго забележително професионално училище е това за драматургия (Yale School of Drama). То е обучило редица влиятелни Холивудски и Бродуейски актьори и сценаристи. Другите професионални училища за пост-бакалавърска подготовка в Йейл, тези по изкуство, медицина, музика, мениджъмънт, архитектура, горско стопанство и околна среда, медицински грижи и Йейлската семинария са цитирана често като едни от най-добрите в областта си.

Първата сграда на университета, 1718–1782

Сред най-значимите неща който притежава университета са най-доходният за последните 10 години академичен фонд с идеална цел на стойност 22.5 милиарда долара[1] (към 31 Юни, 2007) (втори по-големина в света от коя да е академична институция), като и система от библиотеки с над 12.5 милиона тома (втора по-големи академична библиотечна система в света).[2] Йейл е дом на 3300 преподаватели, който обучават 5300 студенти в бакалавърската форма и над 6000 студента в след-бакалавърските форми на обучение.[3] Според американското законодателство Йейлският университет е нестопанска организация от тип 501(c)(3).[4]

70-те бакалавърски специалности, които Йейл предлага на студентите си, са предимно изградени според така наречените принципи на либералните изкуства (liberal arts education) (бел.ред. нищо общо с политическия либерализъм). Около 20% от бакалавърите в Йейл специализират в природните и точните науки, около 35% в социалните науки, и около 45% в областта на изкуствата и хуманитарните науки.[5] Всичките професори в Йейл преподават на бакалавърско ниво където се предлагат над 2000 предмета годишно.

Взаимствайки от Оксфорд и Кеймбридж, Йейл използва така наречената система от резидентни колежи. Всеки от 12-те резидентни колежи в Йейл е дом на обширна група от бакалавърската популация, и има собствени съоръжения, семинари, академични членове и поддържащ персонал.

Мемориалната библиотека Стърлинг, една от основните в Йейл.

Йейлските пост-бакалавърски програми включват тези към Йейлското Училище за Висши Степени по Изкуства и Науки (Graduate School of Arts and Sciences) - покриващи 53 дисциплини в областта на хуманитарните науки, социалните науки, природо-математическите науки и инженерството - както и тези в професионалните училища по архитектура, изкуство, духовество (divinity) , драматургия, лесовъдство и околна среда, право, мениджъмънт, медицина, музика, хигиена и медицински грижи.

Йейл и Харвард са съперници във почти всичко през повечето им история. Най-известните съперничества са в академичната област, като и в гребането и американския футбол. В спорта, Харвард-Йейл Регатата и Играта (The Game) са ежегодни събития ползващи се с голяма историческа и социална популярност в американската култура.

Президентът на Йейл, Ричард Левин, обощва иституционалните приоритети на университета на прага на четвъртото му столетие (през 2001) като: "Първо, като един от най-добрите американски изследователски университети, Йейл е ясно ангажиран да предоставя отлично бакалавърско образование. И второ, в нашите след-бакалавърски и професионални училища, като и Йейлския Колеж (Yale College), ние се ангажираме с обущението на лидери." [6]

Съкратените обръщения "Елис" ("Elis")[7][8][9] (е името на основополагащия дарител на университета Елиху Йейл (Elihu Yale)) и "Йейлис" ("Yalies")[10] са често използвани в и извън Йейл, като обръщения към Йейлските студенти.

[редактиране] Външни препратки

[редактиране] Бележки

  1. ↑ (2006). „For Yale's Money Man, a Higher Calling“. New York Times.
  2. ↑ About: Yale and the World
  3. ↑ About Yale: "Facts." Retrieved April 10, 2007.
  4. ↑ Yale University
  5. ↑ Yale University: "Some Facts & Statistics About Yale University." Retrieved April 10, 2007.
  6. ↑ Yale Alumni Magazine: "Preparing for Yale's Fourth Century." Retrieved April 10, 2007.
  7. ↑ "Listen, Elis'![sic] Hear You Not These Joyful Sounds? Songs of Victors at the Revere. Over Three Hundred Cheer for Harvard." The Boston Daily Globe, December 9, 1890, p. 7. (Story about a Revere House celebration of a Harvard football victory over Yale).
  8. ↑ Fitzgerald, F. Scott (1920), This Side of Paradise, chapter 2: "half-a-dozen seats were kept from sale and occupied by six of the worst-looking vagabonds that could be hired from the streets... At the moment in the show where Firebrand, the Pirate Chief, pointed at his black flag and said, “I am a Yale graduate—note my Skull and Bones!”—at this very moment the six vagabonds were instructed to rise conspicuously and leave the theatre with looks of deep melancholy and an injured dignity. It was claimed though never proved that on one occasion the hired Elis were swelled by one of the real thing."
  9. ↑ Kanya Balakrishna. „Five Elis win Rhodes“. Yale Daily News. Посетен на 2006-12-31, "Four Yale undergraduates and one student from the Graduate School are among the 32 students around the country to receive Rhodes scholarships this year.
  10. ↑ Mark Alden Branch. „The Ten Greatest Yalies Who Never Were“. Yale Alumni Magazine. Посетен на 2006-2-26
Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%99%D0%B5%D0%B9%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82“.
Лични инструменти