Йелише

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Йелише (в съвременни транслитерации: Йехише, Ехише, Йегхише, Егише) е арменски историк от V в.

Биография[редактиране | edit source]

Сведенията за живота на Йелише (Елисей) са сравнително малобройни. Предполага се, че е роден между 410 и 415 г. Знае се, че е бил сред най-младите ученици на католикос Сахак Партев и Месроп Маштоц. Заедно с Мовсес Хоренаци и други ученици през 434 г. отпътува за Александрия в Египет, като пътьом посещава град Едеса в Северна Месопотамия. В Александрия учи в школата на Кирил Александрийски. След завръщането си в родината Йелише става военен и секретар на спарапета на Армения Вардан Мамиконеан. След арменското въстание от 450–451 г. той напуска войската и става отшелник в областта Мокк (Мокс). Книгата си, както и други творби, съчинява в усамотение. Йелише умира в южноарменската област Рштуник. Предполага се, че се е споминал между 470 и 475 г.

Най-важното съчинение на Йелише е “За Вардан и арменската война”. Тя била поръчана от йерея Давит Мамиконеан. Съчинението му разказва за голямото арменско въстание срещу персите от 450–451 г. Историята съдържа 7 глави и една подглава, посветена на мъченичеството на пленените от персите арменски свещеници. Хронологично повествованието започва от времето на падането на арменските Аршакиди (428 г.), за да стигне до описанието на самото въстание и до неговото потушаване. Отделено е значително място на причината за избухването му – опитите на персийския шах Йездигерд II (438–457) да премахне християнството в Армения, Грузия и Кавказка Албания и да наложи зороастризма. Съчинението на Йелише се отличава с достоверност поради факта, че той е съвременник на събитията и дори лично взема участие в някои от тях, в т.ч. и в голямата битка на Аварайрското поле. Негов любимец е водачът и героят на арменските въстаници – Вардан Мамиконеан. И макар и сюжетът да е съсредоточен около неговата личност, Йелише приписва различни добродетели на всички участници в тези събития.

Съчинението на Йелише е възхвала на обичта към родината и самопожертвованието в името на нейната свобода. Образът на храбрия Вардан Мамиконеан днес присъства в читанките и учебниците по история на арменските азбукарчета. Подвигът на арменските спартанци, водени от арменския Леонид при Аварайр е пример, че малочислеността може да надделее над по-големия брой, стига смелостта да не е напуснала сърцето. Посланието на Йелише към идните поколения не е само тясно национално, а и общочовешко и то е вложено в устата на неговия любим герой Вардан Мамиконеан – осъзнатата смърт в името на родината е безсмъртие.

Нерядко творбата на Йелише преминава границите на историческо съчинение и придобива епически измерения. Езикът на Йелише не се отличава с изкуствена сложност, той се стреми не да блесне като познавач на тънкостите на арменския книжовен език, а да опише правдиво събитията. Въпреки това нерядко езикът на Йелише е образен и поетичен.