Йоаким Груев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Йоаким Груев
български просветител
Йоаким Груев 
Роден: 9 септември 1828
Копривщица, Османска империя
Починал: 1 август 1912
Пловдив, България

Йоаким Груев Пройчев е български просветител, учител, педагог и преводач, роден в Копривщица на 9 септември 1828 г. Брат е на Георги Груев.

Получава основното си образование в родния си град при прочутия учител Неофит Рилски. В продължение на 20 години преподава в Копривщица и в Пловдивското класно българско училище, което по негово време е най-прочутото училище в България. Имената на учениците му включват хора като Тодор Каблешков, Иван Вазов, Константин Стоилов и Иван Чорапчиев. През 1884 година става редовен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. След Съединението е назначен за помощник-комисар в Южна България.[1]

Паметник в центъра на село Йоаким Груево

Автор е на голям брой учебници по различни предмети. През 1858 година е предложил да се празнува 24 майКирил и Методий- като празник на българските ученици. Превел е и е отпечатал два учебника по физика — на А. Гано (1869 година) и на Д. Шуберт (1872 година).

Братът на Йоаким Груев, Харитон Груев, също е учител.

Йоаким Груев умира в Пловдив през 1912 година.

Първият Директорат на Източна Румелия, Пловдив, 1879. Седнали: 1. Йоаким Груев, директор на народното просвещение и вероизповеданията, 2. Гаврил Кръстевич, главен секретар и директор на вътрешните дела, 3. Александър Богориди, генерал-губернатор, генерал Виктор Виталис, началник на милицията и жандармерията, 5. Тодор Кесяков, директор на правосъдието, Прави: Неизвестен руски офицер, 2. д-р Адолф Шмит, директор на финансите, 3. Георги Вълкович, директор на земеделието търговията и общите сгради 4. неизвестен руски офицер.

Библиография [редактиране]

Източници [редактиране]

  1. Българските държавни институции 1879-1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 99.