Йоаким Груев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Йоаким Груев
български просветител
Йоаким Груев 
Роден: 9 септември 1828
Копривщица, Османска империя
Починал: 1 август 1912
Пловдив, България

Йоаким Груев Пройчев е български просветител, учител, педагог, преводач, книгоиздател и общественик.

Семейство[редактиране | edit source]

Роден е на 9 септ. 1828 в Копривщица в семейството на Груйо Пройнов и Тана Топалова. Баща му е дребен търговец, син на поп Чернев. Йоаким има една сестра -- Тана Каравелова и четирима братя -- Георги, Харитон (Веселин), Александър и Никита Груеви.

Начално образование[редактиране | edit source]

Според разказите на Груев, баща му е бил с интерес към книжовността и е четял в домашната къща книги, с които се сдобивал по време на търговските си пътувания. Една такава книга по всяка вероятност е била Паисиевата история, от която той чел на синовете си. Бащата на Йоаким отдава голямо значение на образованието на сина си и в домашни условия го учи да чете от Часослова и от граматиката съставена от Неофит Бозвели.[1]

Копривщенски период[редактиране | edit source]

През зимата на 1836 бащата на Йоаким го дава да се учи в импровизираното училище на С. Велев. В лятото на същата година Йоаким сменя училището и отива да се учи също в импровизирани условия при даскал Иван -- обущар в града.

През есента на 1836г. отива да се учи при Захарий Икономович Круша, който преподава по взаимната метода.

През 1837 г. се построява ново училище, чийто настоятел става дядо му Генчо Топалов, което е пригодено за обучението по взаимната метода. През есента на същата година в училището идва да преподава Неофит Рилски, който също използва взаимната метода. През този период при Неофит Рилски идват да се обучават също Найден Геров, Христо Пулеков, Калист Луков, свещ. Атанасий Чолаков и др, с цел да изучат и разпространяват взаимната метода.

През 1839 г. Неофит Рилски се оттегля в Рилския манастир и оставя мястото си на Христо Пулеков, при който младият Йоаким продължава образованието си до 1844 г. През периода си в Копривщица Йоаким учи българска и руска граматика, аритметика, гръцки, турски, псалтика. По желанието на баща си е изпратен в гръцкото училище в Пловдив, за да подобри знанията си по гръцки.

Пловдивски период[редактиране | edit source]

Обществена служба[редактиране | edit source]

В продължение на 20 години преподава в Копривщица и в Пловдивското класно българско училище, което по негово време е най-прочутото училище в България. Имената на учениците му включват хора като Тодор Каблешков, Иван Вазов, Константин Стоилов и Иван Чорапчиев.

Участва в църковната борба. През 1868-1870 е помощник на по пловдивския мютесарифин (окръжен управител. Председател на градския съвет в Пловдив (1871-1872), османски комисар в Хасково (1875). След създаването на българската екзархия е член на Пловдивския екзархийски съвет. По време на Априлското въстание е арестуван, обвинението е отхвърлено.

След Освобождението е председател на съдебния съвет в Източна Румелия, директор на просветата (1879-1884), член-съветник на Върховния административен съд, гимназиален директор.

През 1884 година става редовен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. След Съединението е назначен за помощник-комисар в Южна България.[2]

Паметник в центъра на село Йоаким Груево
                                                                                                                                                                                                                                                                                      От 1870 до 1874 списва „Летоструй или домашен календар”, издава и поредицата „Книжици за народа”. Автор е на голям брой учебници по различни предмети. Някои от тях имат по няколко издания и са широко разпространени в училищата. През 1858 година е предложил да се празнува 24 майКирил и Методий- като празник на българските ученици. Превел е и е отпечатал два учебника по физика — на А. Гано (1869 година) и на Д. Шуберт (1872 година).

Братът на Йоаким Груев, Харитон Груев, също е учител.

Йоаким Груев умира в Пловдив през 1912 година.

Първият Директорат на Източна Румелия, Пловдив, 1879. Седнали: 1. Йоаким Груев, директор на народното просвещение и вероизповеданията, 2. Гаврил Кръстевич, главен секретар и директор на вътрешните дела, 3. Александър Богориди, генерал-губернатор, 4. генерал Виктор Виталис, началник на милицията и жандармерията, 5. Тодор Кесяков, директор на правосъдието, Прави: 1. подпоручик Наум Никушев, адютант на губернатора, 2. д-р Адолф Шмит, директор на финансите, 3. Георги Вълкович, директор на земеделието търговията и общите сгради 4. подпоручик Тодор Стоев, адютант на губернатора.

Съчинения[редактиране | edit source]

Библиография[редактиране | edit source]

  • Димова, Янка. Йоаким Груев : Жизнен път и педагогическа дейност. Пловдив : Хр. Г. Данов, 1984.
  • Литературен архив. Т. 9: Йоаким Груев / Подг. за печат с предг. и обясн. бел. Цветана Нанова. София, Изд. на БАН. Инст. за лит., 1989.
  • Каблешкова, Райна. Йоаким Груев. София : Симелпрес, 2012.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Моите спомени, 1906, Пловдив, изд. „Христо Г. Данов“
  2. Българските държавни институции 1879-1886. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 99.