Йоан Аталарих

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Йоан Аталарих (на гръцки: Ιωάννης Αθαλάριχος, Ioannes Athalarichos, на латински: Ioannes Athalaricus; * 600; † 637 на остров Принкипо) е нелегитимен син на източноримския император Ираклий и узурпатор в Константинопол.

През края на 623 г. или началото на 624 г. баща му, според сключен мирен договор, го дава за заложник в двореца на аварския каган, за да е подсигурен за една офензива против Сасанидското царство. Аталарих е освободен, вероятно след обсадата на Константинопол (626).

Около 637 г. Аталарих участва в заговор за преврат против Ираклий. Влиятелни благородници планували да свалят Ираклий и съпругата му Мартина, зарди болнавия престолонаследник Константин III, и да поставят на трона Аталарих и братовчед му магистър Теодор (Theodoros Magistros), син на Теодор (брат на Ираклий). Заговорът е разкрит. Аталарих и Теодор са обезобразени и изпратени в изгнание на остров Принкипо (днес Büyükada, Бююкада, един от Принцевите острови) или на Малта, където скоро след това умират.

Според нови научни изследвания се предполага, че Аталарих е внук на принц Амалафрид. Така той е вероятно последният доказан роднина на тюрингските крале във Византия, около един век след разгромяването на тяхното краство.

Литература[редактиране | edit source]

  • Wolfram Brandes: Thüringer/Thüringerinnen in byzantinischen Quellen. In: Helmut Castritius, Dieter Geuenich, Matthias Werner: Die Frühzeit der Thüringer. Archäologie, Sprache, Geschichte. De Gruyter, Berlin 2009, S. 291–328. ISBN 978-3-11-021454-3. (Tagungsbericht 20.-22. Oktober 2006, Friedrich-Schiller-Universität Jena, in: H-Soz-u-Kult, 22. Dezember 2006)
  • Walter E. Kaegi: Heraclius – Emperor of Byzantium. Cambridge 2003, S. 120 u. 260 f. ISBN 0-52181-459-6
  • Walter Pohl: Die Awaren: ein Steppenvolk im Mitteleuropa, 567-822 n. Chr. C.H.Beck, München 2002, S. 246. ISBN 3-40648-969-9.
  • Robert W. Thomson, James Howard-Johnston: The Armenian History Attributed to Sebeos. 2 Bde. Translated Texts for Historians. Liverpool University Press, Liverpool 1999, S. 92 ff. ISBN 0-85323-564-3


Източници[редактиране | edit source]