Свети Йоан Богослов Канео

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Йоан Канео)
„Свети Йоан Канео“
„Свети Јован Канео“
Общ изглед
Общ изглед
Карта
Местоположение в Охрид
Вид на храмаправославна църква
Страна Северна Македония
Населено мястоОхрид
Посветен наЙоан Богослов
РелигияМакедонска православна църква – Охридска архиепископия
ЕпархияДебърско-Кичевска
Архиерейско наместничествоОхрид
ИзгражданеXIII – XIV век
Статутпаметник на културата
Състояниедействащ храм
„Свети Йоан Канео“ в Общомедия

„Свети Йоан Богослов“, известна като „Свети Йоан Канео“ (на македонска литературна норма: „Свети Јован Богослов – Канео“) е православна църква в град Охрид, Северна Македония. Църквата е една от най-известните в Охрид, разположена на брега на Охридското езеро в рибарската махала Канео, чието име носи.[1][2]

История[редактиране | редактиране на кода]

На базата на архитектурата и живописта се предполага, че църквата е от края на XIII – началото на XIV век, и че е била католикон – главна църква манастир. Спомената е в документ от 1447 година. В XVII век църквата е запусната и занемарена.[3]

Към 1850 г., църквата е възстановена от местните българи, като отчасти е променена архитектурата и живописта. В началото на XX век са изписани няколко светци и Богородица в главната апсида.

Според местна легенда в тази църква е венчан българският цар Иван Асен II, и затова според тогавашните обичаи едната от трите врати на църквата – северната, през която е излязъл царят е зазидана по-късно.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Като архитектура Свети Йоан Канео е кръстокуполна църква с вписан кръст и тройна апсида. Куполът е осмоъгълен, носен от четири правоъгълни колони с пандантиви.[3] Завършекът му с фронтони на осем страни е необичаен и не е характерен за куполите на църквите в района, а е типичен за арменската архитектура.[4] Долните части на църквата са с каменен градеж, а нагоре е с хоризонтални редове бигор и тухли с богата керамопластична украса и ъглести фронтони.[3]

Живопис[редактиране | редактиране на кода]

Христос Спасител, икона от XVI век от „Свети Йоан Канео“

От първоначалните фрески са оцелели само фрагменти.[3] В кубето е на Христос Вседържител, обкръжен от осем ангели. Между прозорците са изображенията на пророците. В горната част на олтара е композицията „Причастие на апостолите“, като ангелите необичайно са в царско облекло. Елемент, характерен за творчеството на Михаил и Евтихий, е декорът на задния план на композициите. Архиереите са представени във фриз от портрети до кръста, като се отличават тези на Свети Климент Охридски и дясно от него на Свети Еразъм Охридски и до него на Константин Кавасила. Патронът на църквата Свети Йоан Богослов е представен в цял ръст.[5][6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Црквата Св. Јован Богослов-Канео // Macedonium. Посетен на 4 април 2014 г.
  2. Петровска, Светлана, Александар Целески, Надежда Поп-Костова, Горан Патчев. Студија за интегрирана заштита на Старото градско јадро (предлог план). Дел 1. Охрид, Национална Установа –Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј –Охрид, 2016. с. 45.
  3. а б в г Базайтова, Ралица. Охрид и неговите храмове // Православието.com. Посетен на 6 март 2020 г.
  4. Петровска, Светлана, Александар Целески, Надежда Поп-Костова, Горан Патчев. Студија за интегрирана заштита на Старото градско јадро (предлог план). Дел 1. Охрид, Национална Установа –Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј –Охрид, 2016. с. 46.
  5. Цркви во Прва охридска парохија // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2014-06-20. Посетен на 21 март 2014 г.
  6. Охридско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 21 март 2014 г.