Йоан Комнин Челеби

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Йоан Комнин Челеби
византийско-селджукски военачалник
Роден: ?
Починал: 12 век

Йоан Комнин Челеби е византийски аристократ от династията Комнини, племенник на византийския император Йоан II Комнин и брат на император Андроник I Комнин. Йоан получава прозвището си Челеби след като приема исляма през 1140 г..

Йоан Комнин Челеби е син на Исак Комнин, брат на Йоан II Комнин. За майка му, която се казва Ирина, се предполага, че е киевска княгиня. През 1183 г. по-малкият брат на Йоан, Андроник, завзема властта в империята и се провъзгласява за император.

През 1130 г. Йоан заедно с баща си планира да детронира чичо си от престола. За опасното начинание те съставят различни планове и търсят подкрепа от данишмендите и други турски племена в Мала Азия. Заговорът е разкрит, след което двамата са прогонени от империята и живеят 6 години в изгнание. През 1138 Йоан и баща му са опростени от императора и се завръщат в Константинопол.

През 1139 Йоан Комнин придружава императора по време на един от походите му в Мала Азия. През 1140 г. по време на битката при Неокесария Йоан Комнин дезертира и бяга при селджукските турци, за да "приеме едновременно ислямската вяра и дъщерята на селджукския султан Месуд I за жена"[1].

По-късно султаните на османските турци твърдят, че са потомци на Йоан Комнин[1], верояно за да защитят правото си да владеят византийските земи като преки потомци на императорите от династията Комнини.

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Norwich, John Julius. Byzantium: The Decline and Fall. Alfred A. Knopf, 1996, New York, 81-82 ISBN 0-6794-1650-1
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „John Tzelepes Komnenos“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.