Йоан Кръстител
Вижте пояснителната страница за други значения на Йоан Кръстител.
| Св. Йоан Кръстител | |
_001.jpg) |
|
| Предшественик, Предтеча, Кръстител | |
|---|---|
| Роден | около 6-2 пр.н.е. |
| Починал | около 30 |
| Почитан в | Римокатолическа църква, Източноправославна църква, Източнокатолически църкви, Нехалкедонски църкви, Англиканство |
| Главно светилище | Църква на Св. Йоан Кръстител, Йерусалим |
| Празник | 7 януари (Ивановден), 24 юни (Рождение), 29 август (Обезглавяване) |
| Атрибути | Кръст, агнец, собствената му глава |
| Покровителство | патронен светец на Френска Канада, Пуерто Рико, Малтийския орден на Йерусалим, Флоренция, Генуа, много други места |
Св. Йоан Кръстител, известен и като Св. Йоан Предтеча (в исляма и в християнските арабски църкви е пророк Яхия) е братовчед и предшественик на Иисус Христос, който според Евангелието, предсказава пришествието на месията (на Христа). Живял отшелнически живот в пустинята.
Съдържание |
Биография[редактиране]
Йоан Кръстител се ражда половин година преди Исус Христос. Син е на свещеник Закария — от рода на Аарон и праведната Елизавета — от рода Давидов. Както разказва Евангелист Лука, архангел Гавраил се явява на баща му Закария в храма и възвестява зачеването на сина му, след като води дългогодишен благочестив живот до преклонна старост, но e лишен от утехата да има дете. Така най-накрая в семейството се ражда син, който измолили в горещи молитви. Младенецът Йоан избягва участта на хилядите убити младенци във Витлеем и околностите му и през 29 година от н.е. започва своите проповеди. Вероятно е убит през 30 година от новата ера по заповед на цар Ирод Антипа.
Житие на Йоан Кръстител според Евангелието[редактиране]
Според Евангелието Йоан води аскетичен живот на бреговете на река Йордан, носи груби одежди от камилска вълна и се храни с див мед и акриди. (Мк.1:6)
След като навършва 30 години започва да проповядва и да кръщава хората. Дава Свето Кръщение и на Иисус Христос (Богоявление).
Наказан е чрез отсичане на главата по заповед на Ирод Антипа. Юдейският цар Ирод се опитва да съблазни жената на своя брат Филип Иродиада. Йоан Кръстител става свидетел на случващото се и се обръща към него с изобличителните думи: „Ти не трябва да я имаш!“. След тези си думи той е затворен в тъмница. На рождения си ден Ирод дава пиршество и дъщерята на Иродиада, Саломе танцува за него. След като тя приключва танца си, той ѝ се заклева, че ще ѝ даде каквото поиска. Саломе пита майка си какво да пожелае, а тя ѝ отговаря „Главата на Йоана Кръстителя“. За да изпълни клетвата, си Ирод дава заповед да обезглавят Йоан и да донесат главата му на тепсия на танцьорката.
След като му отсичат главата, Иродиада нарежда да не я погребват заедно с тялото, тъй като се страхува от възкресението на страшния пророк. Затова заравят главата му на тайно и неизвестно място дълбоко в земята. Нейната придворна Йоана, жената на Хуза, не може да търпи главата на един Божи човек да остане на това безвестно място и тайно я откопава и я отнася в Йерусалим, където я погребва в Елеонската гора.
Без да знае това, когато цар Ирод разбира, че Иисус извършва големи чудеса, се уплашва и казва:
| „ | Това е Йоан, когото аз обезглавих. Той е възкръснал от мъртвите.[1] | “ |
Мощи[редактиране]
По-късно един богат човек повярвал Христа, оставя имане и служба и се замонашва под името Инокентий. Заселва се на Елеонската гора на същото място, където е погребана главата на Йоан Кръстител. Пожелава да си иззида килия и започва да копае. Намира съд, в който има глава, за която по тайнствен начин му е явено, че е на Предтечата. По Божията промисъл тази чудотворна глава се предава от ръка на ръка до времето на благочестивата царица Теодора — майка на Михаил и жена на цар Теофил — и по времето на патриарх Игнатий е пренесена в Константинопол.
Според други източници, главата на Йоан-Кръстител е погребана в църква, основана от царица Елена, майка на Константин Велики по време на поклонението ѝ по Светите земи и носеща в неговото име. Църквата "Св. Йоан Кръстител" в Дамаск просъществувала до 635 г., когато мюсюлманите завземат града и я превръщат в джамия, известна днес като Омаядската джамия или Голямата джамия в Дамаск. Една от най-големите в света, в нея и до днес се съхранява главата на Йоан Кръстител, открита при археологически разкопки. През 2001 г. папа Йоан-Павел II посещава Дамаск и Омаядската джамия, като се покланя на светите мощи. С това става и първият папа, влязъл в джамия. В специалния отдел на музея Топ капъ в Истанбул,бившият петстотин годишен дворец на османските владетели ,са изложени и няколко от най-свещените за мюсулмани,християни и юдеи реликви.Сред тях са освен вещи на пророка Мохамед,още -стъпка на пророка Мойсей,жезълът на същия велик пророк и обкована в злато и сребро ръка на свети Йоан Предтеча,който също е почитан от мохамеданите.
Тялото на светеца най-вероятно се съхранява в Александрия, където още средновековни източници посочват, че то почива. Намереният скелет на мъж с липсваща глава и датиран към 1 в. потвърждават, доколкото е възможно, това твърдение.
На 28 юли 2010 година в България при археологическите проучвания на средновековния манастир „Свети Йоан Кръстител“ на остров Свети Иван, близо до Созопол, в основите на най-старата му църква построена в края на IV – нач. на V в. при разчистването на основата на олтарната маса на дълбочина 0,6 m под пода е открит мраморен реликварий (мощехранилница) с форма на малък саркофаг, дълъг 18 cm и висок 14 cm. Реликварият от алабастър съдържа части от ръка, лицева част и зъб. Появяват се съобщения в медиите и репортажи, гласящи че за някои български учени, откритите мощи принадлежат на Свети Йоан Предтеча и са донесени в Созопол в 4 век от Константинопол.[2][3] През юни 2012 година екип на професорите Том Хигам от Оксфордския университет и Ханес Шрьодер от университета в Копенхаген публикуват ДНК анализ, според който всички намерени частици са на един и същ човек, който е живял в Близкия изток в началото на 1 век след Хр. Мощите се съхраняват в созополската църква „Свети свети Кирил и Методий“.[4]
Именници[редактиране]
На Ивановден имен ден имат всички, които носят имената Иван, Иво, Йоан, Йоана, Иванка, Ивана, Ивайло, Ваньо, Ванчо, Ивелин, Ивелина, Калоян, Йонко, Жана, Яна, Ян, Ивона,
- Секновение
- Мандейци
- Манастира Йоан Предтеча (Кърджали)
Бележки[редактиране]
- ↑ (Мк 6, 16)
- ↑ Мощи на Св. Йоан Кръстител сензационно открити край Созопол. // mediapool.bg, 2010-08-01. Посетен на 2012-06-09.; {Цитат уеб | уеб_адрес = http://bnt.bg/bg/news/view/34045/v_sozopol_be_otvoren_relikvarijat_s_moshtite_na_sv_joan_krystitel | заглавие = В Созопол бе отворен реликварият с мощите на Св. Йоан Кръстител | достъп_дата = 2010-08-04 | автор = | дата = 2010-08-01 | издател = БНТ |}}
- ↑ Мощи на Йоан Кръстител са открити край Созопол. // в-к Дневник, 2010-08-01. Посетен на 2010-08-04.; Нечувано! Мощи на Свети Йоан Кръстител в Созопол. // Дарик Радио, 2010-08-01. Посетен на 2010-08-04.; Bulgaria Looks to John the Baptist to Resurrect Flagging Economy, The Wall Street Journal
- ↑ Scientists find new evidence supporting John the Baptist bones theory. // The Telegraph, 2012-06-15. Посетен на 2012-07-12.
Външни препратки[редактиране]
- Житие на Св. Йоан Кръстител.
- Мощите на св. Иоан Кръстител в Созопол, филм на Л. Върбанов
- Йоан, Теодора Димова
