Йоан Лествичник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Йоан Лествичник
византийски монах и писател
Йоан Лествичник 

новгородска икона от XIII век
Роден: около 579 (?)
неизвестно
Починал: 30 март 649 (?)
Синай

Йоан Лествичник (на гръцки: Ιωάννης της Κλίμακος) е византийски духовен писател и светец. Източноправославната църква чества паметта му на 30 март и в четвъртата неделя на Великия пост.

Животопис[редактиране | edit source]

Написаното от монаха Даниил житие на Йоан Лествичник е бедно откъм биографични сведения.[1] Не е известно къде той е роден. Получава високо и всестранно образование – оттам званието му „схоластик“ („учен“). На 16 години приема монашески подстриг и се заселва като отшелник в подножието на планината Синай. След 40-годишен подвиг е избран за игумен на Синайския манастир, където и умира.

Трудове[редактиране | edit source]

Трите запазени произведения на Йоан са „Послание до пастира“,[2] „Писмо до Йоан Раитски“[3] и „Лествица“ („Стълба“).[4] Първото обяснява отговорностите на духовния отец към поверените му монаси. Второто е кратко писмо до игумена на съседния на Синай Раитски манастир, който поискал Йоан да му изпрати изложение на своя духовен опит. Третото е, собствено, отговор на молбата на раитския игумен. То разглежда християнските добродетели и противоположните им пороци в 30 глави, образуващи „стъпала“, по които душата постепенно възхожда към Бога. Както монаси, така и миряни могат да достигнат спасение по този път. Първото стъпало е „отхвърляне на суетния земен живот“, последното – „любовта, надеждата и вярата“.

„Лествицата“ била широко четена през Средните векове и е известна в голям брой ръкописи.[5] Възможно е първият неин славянски превод да е бил направен в България през Х век.[6] През XIV век тя оказва съществено влияние върху идеите на исихазма.

Лествицата на монашеските добродетели
(икона от Синайския манастир, XII век)

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Patrologia Graeca (ed. J.-P. Migne). T. 88. Paris, 1864, 596-608.
  2. Patrologia Graeca (ed. J.-P. Migne). T. 88. Paris, 1864, 1165-1209.
  3. Patrologia Graeca (ed. J.-P. Migne). T. 88. Paris, 1864, 625-628; Попова, Т. Иоанн Иоанну радоватися (Послание Иоанна Синайского Иоанну Раифскому). – Palaeoslavica, 11, 2003, 240-245.
  4. Patrologia Graeca (ed. J.-P. Migne). T. 88. Paris, 1864, 629-1164.
  5. Попова, Т. Г. К вопросу о количестве славянских рукописей Лествицы Иоанна Синайского. – Археографски прилози, 29/30, 2007-2008, 7-34; Попова, Т. Г. "Лествица" Иоанна Синайского: каталог славянских рукописей. Köln, 2012, 1063-1073 [списък на гръцките ръкописи], 755-764 [списък на славянските ръкописи].
  6. Мострова, Т. За преславската основа на най-ранния превод на Лествицата. – В: Хиляда и осемдесет години от смъртта на св. Наум Охридски. С., 1993, 204-213; Мострова, Т. Към въпроса за Лествицата в славянската ръкописна традиция. – Старобългаристика, 15, 1991, кн. 3, 70–90.

Литература[редактиране | edit source]

  • Богдановић, Д. Jован Лествичник у византиjскоj и староj српскоj књижевности. Београд, 1969
  • Лествица: Стълба за духовен живот (прев. Нюйоркски митрополит Йосиф, предговор Иван Дуйчев). С., 1982
  • Цоневски, И. Патрология. С., 1986, 447-448.
  • Герасименко, Н. В., Орецкая, И. А. Иоанн Лествичник. – В: Православная энциклопедия. Т.24. Москва, 2010, 404-431
  • Кенанов, Д., Гавазова, Н. Небето на безмълвието: Книгата "Лествица" на св. Йоан Синайски и нейният старобългарски превод. Велико Търново, 2013

Вижте също[редактиране | edit source]