Йоан Шанхайски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Свети Йоан Шанхайски и Сан Франциски Чудотворец
Михаил Борисович Максимович
Свети Йоан Шанхайски и Сан Франциски Чудотворец 
Роден: 16 юни 1896
село Адамовка, Харковска губерния, Украйна
Починал: 2 юли 1966
Сиатъл, САЩ

Архиепископ Йоа́н (в света Михаил Борисович Максимо́вич; 4 (16) юни 1896г., село Адамовка, Изюмски уезд, Харковска губерния — 2 юли 1966, Сиатъл, САЩ) — епископ на Руската православна църква зад граница; архиепископ Западно Американски и Сан Франциски.

Канонизиран от Руската православна църква зад граница на 2 юли 1994; прославен на общоцърковен Архиерейски събор на Руската православна църква на 24 юни 2008г. (Светител Йоан Шанхайски и Сан-Франциски чудотворец)

Почита се на 19 юни (2 юли) по Юлианския календар

Семейство[редактиране | edit source]

Роден е на 4 юни 1896 година в село Адамовка, Харковска губерния (днес Донецка област) в дворянско православно семейство, което помагало материално на Светогорския манастир на Северски Донец. Към рода на Максимовичи-Василиевски принадлежи и известния църковен деец от XVIII в. митрополит Йоан Тоболски, канонизиран от Руската православна църква през 1916г.

  • Баща — Борис Иванович Максимович (18711954г.), от сръбски произход, предводител на дворянството в Харковска губерния.
  • Майка — Глафира Михайловна.

Родителите емигрират и през 50-те години на XXв. живеят във Венецуела.

Братята му също живеят в странство. Единият получава висше техническо образование и работи като инженер в Югославия, другият, след като завършва юридическия факултет на Белградския университет, работи в югославската полиция.

Образование и младежки години[редактиране | edit source]

Завършва Петровския-Полтаев кадетски корпус (1914) и юридическия факултет на Харковския университет (1918г.). Още като млад е вярващ, негов духовен наставник е харковския архиепископ Антоний Храповицки. Първоначално иска вместо в университета да се обучава в Киевската духовна академия, но по настояване на родителите получава юридическо образование.

През 1918г. работи в Харковския окръжен съд.

Живот в Югославия[редактиране | edit source]

Живее като емигрант в Югославия. Завършва богословския факултет на Белградския университет (1925г.). По спомени на съвременници,

през това време той беше много беден, издържаше се от продажба на вестници. В тези години при дъжд Белград се покриваше с непроходима кал. Максимович носеше тежко кожено палто и стари руски ботуши. Обикновено влизаше в залата със закъснение, целият окалян, бавно изваждаше от пазвата си зацапана тетрадка и крайче молив и започваше да записва лекцията с едрия си почерк. Бързо след това заспиваше, но щом се събудеше, веднага пак започваше да пише.

През 1924г. митрополит Антоний Храповицки, който по това време оглавява Руската православна църква зад граница, го подстригва за четец (клирик) в руската църква Св. Троица в Белград. Скоро по поръка на владиката Антоний Максимович подготвя доклад за произхода на закона за наследяването на престола в Русия, в който изследва въпроса доколко законът отговаря на духа на руския народ и историческите му традиции.

През 1926г. е подстриган за монах в манастира в Милково, става законоучител в сръбската гимназия в гр. Кикинда (до 1929г.), преподавател и възпитател в духовната семинария Св. Апостол Йоан Богослов в Охридската епархия в гр. Битоля. От 1929г. е йеромонах. През този период публикува редица богословски трудове («Почитане на Св. Богородица и Св. Йоан Кръстител и ново направление на руската богословска мисъл», «Как Светата Православна църква е почитала и почита Божията Майка», «Учение за София — Божията Премъдрост»), в които от православна гледна точка полемизира с поддръжниците на теологическата концепция за софиологията, на първо място със свещеник Сергей Булгаков.

Подобно на много други руски емигранти много уважава югославския крал Александър I Карагеоргиевич, който покровителства руските бежанци. Много години по-късно отслужва панихида за него на мястото на убийството му по улиците на Марсилия. Други православни клирици отказват да служат с владиката на улицата от престорен срам. Тогава архиепископ Йоан на изчистена част от тротоара подготвя и отслужва панихидата на френски език.

Архиепископът в Китай[редактиране | edit source]

Епископ Йоанн след пристигането си в Шанхай (ноември 1934)г.

От 3 юни 1934г. — епископ Шанхайски. Хиротонията извършва митрополит Антоний, който изпраща писмо на архиепископ Димитрий (Вознесенски), в което пише: Като своя душа, като свое сърце Ви изпращам епископ Йоан. Този дребничък, слаб физически човек, е на вид почти като дете, но изумява с аскетичната си строгост и издръжливост.

Докато живее в Китай става известен като благотворител и попечител на различни благотворителни дружества. Създава приют за сираци и деца на бедни родители на името на Тихон Задонски — в началото в него има осем деца, с времето стават стотици (всички възпитаници на приюта са около 3 500 деца). Епископът сам довеждал болните и гладуващи деца от шанхайските улици и ги водел в приюта. В житието на епископ Йоан се казва, че

много обичаше децата, които с радост държеше при себе си. Той винаги се интересуваше от тях, изпитваше ги, пращаше им картички и им носеше подаръци. Можеше да ги гледа в очите по няколко минути с такава топла и лъчиста светлина, която проникваше в дълбините на душата и това беше като майчина прегръдка за детето. Този поглед беше незабравим. Тялото на този аскет беше като изсъхнала кора на дърво, но всеки, срещнал неговия поглед, се чувстваше като най-обичното създание на света.

Архиепископ Йоан отделял много внимание на религиозното образование, посещавал затвори, навестявал болни в психиатрични клиники. По това време случаите на изцеление по неговите молитви вече са многобройни. Всеки ден служил литургия. С негова помощ в Шанхай е изграден катедрален храм на Пресвета Богородица Застъпница и църквата Св. Николай - храм-паметник на Николай II.

През 1945г., след превземането на Манджурия от войските на Червената армия, православните архиереи в Китай, които преди се намирали под юрисдикцията на Руската православна църква зад граница, признават църковната власт на Патриарх Алексий I. В тази ситуация епископ Йоан (Максимович) известно време споменава на богослуженията както московския патриарх, така и главата на Руската православна църква зад граница митрополит Анастасий Грибановски. Но през 1946 година единствено той от всички далекоизточни архиереи прави избор в полза на Църквата зад граница.

През 1946 година е възведен в сан архиепископ, окормлял всички енориаши на РПЦЗ в Китай. През 1949 г., заедно със своята паства был евакуиран на остров Тубабао на Филипините. Служи там в лагер за бежанци, в която са пребивавали повече от 5 хиляди имигранти от Русия. Насочел споразумение с американските власти за преместване на руски емигранти с Тубабао в САЩ, което е било направено (по-малката част от бежанците отпътува за Австралия).

На служба в Западна Европа[редактиране | edit source]

От 1951 година - архиепископ Западно-Европейски; за него е запазено за управление на останалите общини на Шанхай епархия (в Хонконг, Сингапур и др).

Външни препратки[редактиране | edit source]