Йованче Попантов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Йованче Попантов
български революционер
Йованче Попантов 

Източник: ДА "Архиви".
Роден: 4 януари 1882
Ваташа, Османска империя
Починал: 28 юни 1906  (на 24 години)
Ваташа, днес Република Македония

Йованче Попантов Попангелов (изписване до 1945 година Йованче Попъ Антовъ) или Иван Попантов е български революционер, тиквешки ръководител на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | edit source]

Йованче Попантов е роден в семейството на ваташкия свещеник Андон Попкамчев през 1882 година. Брат е на Христо и Тодор Попантов. Завършва четвърто отделение в родното си село, след което учи в българската прогимназия в Прилеп и в Скопското педагогическо училище. В Прилеп, където по това време учителства брат му Тодор, се включва в македоно-одринското освободително движение и се запознава с Дамян Груев.

В края на 1901 и началото на 1902 година Попантов е на лечение в София, но на връщане е арестуван и задържан в продължение на три дни от сръбските власти на гара Враня заради изразеното му българско самосъзнание.[1] По време на Кадиноселската афера е арестуван и от април до март 1903 година лежи в Битолския затвор. През лятото на 1903 година Попантов участва в организирането на нелегална работилница в училището във Ваташа за изработване на облекло за четите на ВМОРО. Същевременно е и куриер на ВМОРО, като се включва и в някои въоръжени акции.

От септември 1903 до ноември 1904 година Попантов е учител във Ваташа. Като районен ръководител на ВМОРО за ваташкия район, той спомага за укрепването на организацията в Тиквешията. Брат му, Христо Попантов го описва по следния начин:

...имаше буен характер, не приличаше на останалите трима братя. Говорът му беше силен и налагащ се. Беше голям идеалист и пламенен патриот. Нашето спасение е - казваше, само в автономна Македония[2]

През ноември 1904 година Попантов напуска учителстването си и заедно с Дончо Лазаров и Михаил Шкартов става четник в четата на Добри Даскалов. През лятото на 1905 година, след амнистия, се легализира и отново става учител в родното си село. Избран е за ръководител на Околийския комитет на ВМОРО в Кавадарци. По същото време в организацията се появават и обвинения за грубост и нетактичност от страна на някои членове на околийското ръководство, включително и на Попантов.[3]

На 28 юни 1906 година[4] Йованче Попантов е убит заедно с приятеля си Милан Попкоцов в центъра на Ваташа от членове на турски комитет, борещ се срещу ВМОРО. Физическият убиец, мюсюлманин от село Долни Дисан, по-късно е арестуван и съден, но в крайна сметка е освободен. Каймакаминът в Кавадарци по повод на убийството казва, че не може на едно място да има двама каймаками - турски и български.[5]

Попантов е погребан в двора на църквата във Ваташа. Смъртта му е възпята в народната песен „Църно му било пишано на Йованче Попандов“.[6][7][8]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Поп Антов, Христо. Спомени, Скопје 2006, с. 335.
  2. пак там, с. 341.
  3. Камчевски, Петре. Револуционерното движење во Тиквешијата до Балканските војни, Кавадарци 1995, с. 185.
  4. За датата на смъртта на Й. Попантов има няколко версии - Б. Николов (Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, С. 2001, с. 131) посочва 28 юни, а Христо Попантов - 11 и 28 юли (пос. съч., с. 333), както и 29 юни (пак там, с. 227, 345). Датата 28 юни е спомената и в едно оплакване на жители на Ватоша до руския агент в Битоля от 9 юли 1906 г.- виж. Щерионов, Щелиян и А. Джонев. Документи за положението на българите в Македония (началото на ХХ век), Кюстендил 2001, с. 130.
  5. Поп Антов, Хр. пос. съч, с. 346.
  6. Поп Антов, Христо. Спомени, Скопје 2006, с. 316-317, 333-349 и др.
  7. Кратки биографически бележки в памет на заслужилите дейци из Тиквешко, София 1925, издание на Тиквешкото благотворително братство, с. 10-12.
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, С. 2001, с. 131-132.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.