Йованче Попантов
| Йованче Попантов | |
| български революционер | |
 Източник: Държавна агениция „Архиви“ | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Йованче Попантов в Общомедия | |
Йованче (Иван) Попантов Попангелов (изписване до 1945 година: Йованче Попъ Антовъ) е български революционер, тиквешки ръководител на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Йованче Попантов е роден в семейството на ваташкия свещеник Андон Попкамчев на 4 януари 1882 година. По-малък брат е на Христо и Тодор Попантов.[2] Завършва четвърто отделение в родното си село, след което учи в българското третокласно училище в Прилеп. В Прилеп, където по това време учителства брат му Тодор, се включва в македоно-одринското освободително движение и се запознава с Дамян Груев. По-късно учи в българското педагогическо училище в Скопие, където също се занимава с революционна дейност.[1][3] Самонаранява се с кама и без да завърши е принуден да отиде да се лекува в София.[1]
След успешна операция в Александровска болница тръгва обратно за Македония, но е задържан 3 дни във Враня от сръбските власти защото се е декларирал като българин. Пристига през февруари 1902 година във Ваташа[1][4] и заточва да се занимава с организирането на революционни комитети.[5]
По време на Кадиноселската афера е арестуван и от април до март 1903 година лежи в Битолския затвор. В затвора през август 1902 година научава за убийството на баща му поп Анто от турци. След излизането си от затвора през пролетта на 1903 година Попантов активно започва да се занимава с революционна дейност.[5] През пролетта на 1904 година Българска църковна община в Кавадарци го назначава за учител в града.[3][5]
Като районен ръководител на ВМОРО за ваташкия район, той спомага за укрепването на организацията в Тиквешията. Брат му, Христо Попантов го описва по следния начин:
| „ | ...имаше буен характер, не приличаше на останалите трима братя. Говорът му беше силен и налагащ се. Беше голям идеалист и пламенен патриот. Нашето спасение е – казваше, само в автономна Македония.[6] | “ |
През ноември 1904 година Попантов напуска учителстването заедно с Дончо Лазаров и Михаил Шкартов и тримата стават четници в четата на Добри Даскалов. Попантов прави неуспешен опит да убие Иван Радналията, преминал на гръцка страна.[5]
Заминава за Солун, където 6 месеца се лекува при доктор Христович. През лятото на 1905 година, след амнистия, се легализира и става учител в родното си село. Избран е за ръководител на Околийския комитет на ВМОРО в Кавадарци.[7][3] По същото време в организацията се появяват и обвинения за грубост и нетактичност от страна на някои членове на околийското ръководство, включително и на Попантов.[8]
На 28 юни 1906 година[9] Йованче Попантов е убит заедно с приятеля си Милан Попкоцов в центъра на Ваташа от членове на турски комитет, борещ се срещу ВМОРО. Физическият убиец, мюсюлманин от село Долни Дисан, по-късно е арестуван и съден, но в крайна сметка е освободен. Каймакаминът в Кавадарци по повод на убийството казва, че не може на едно място да има двама каймаками – турски и български.[10]
Попантов е погребан в двора на църквата във Ваташа. Смъртта му е възпята в народната песен „Църно му било пишано на Йованче Попандов“.[11][12][13]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Даскал Камче (1790 - 1848) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Ангел Попкамчев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Андон Попангелов (1843 - 1902) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Поликсена Попантова | Тодор Попантов (1876 - 1954) | Йованче Попантов (1882 - 1906) | Христо Попантов (1879 - 1964) | Марика Николова (1888 - 1968) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Веселин Антов (1919 - ?) | Иван Антов (1923 - 1985) | Никола Антов (1925 - 1986) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- "Йованче п. Антон", публикувано във в-к "Независима Македония. Орган на македонската емиграция", год. II, бр. 66, София, 11 юли 1924 година
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Антовъ, Христо п. Кратки биографически бѣлѣжки въ паметь на заслужилитѣ дѣйци изъ Тиквешко. София, Издание на Тиквешкото Благотв. Братство - София, Кооперативна печатница „Франклинъ“, 1925. с. 10.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 367-368.
- ↑ а б в Камчевски, Петре. 130 години од раѓането на Jованче Поп Антов // Кав'даречки Весник III (59). 7 јануари 2012. с. 7. Архивиран от оригинала на 2014-02-11.
- ↑ Поп Антов, Христо. Спомени. Скопје, 2006. с. 335.
- ↑ а б в г Антовъ, Христо п. Кратки биографически бѣлѣжки въ паметь на заслужилитѣ дѣйци изъ Тиквешко. София, Издание на Тиквешкото Благотв. Братство - София, Кооперативна печатница „Франклинъ“, 1925. с. 11.
- ↑ Поп Антов, Христо. Спомени. Скопје, 2006. с. 341.
- ↑ Антовъ, Христо п. Кратки биографически бѣлѣжки въ паметь на заслужилитѣ дѣйци изъ Тиквешко. София, Издание на Тиквешкото Благотв. Братство - София, Кооперативна печатница „Франклинъ“, 1925. с. 12.
- ↑ Камчевски, Петре. Револуционерното движење во Тиквешијата до Балканските војни, Кавадарци 1995, с. 185.
- ↑ За датата на смъртта на Й. Попантов има няколко версии. Борис Николов посочва 28 юни: Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 131.. Христо Попантов сочи 11 и 28 юли (пос. съч., с. 333), както и 29 юни (пос. съч., с. 227, 345). Датата 28 юни е спомената и в едно оплакване на жители на Ватоша до руския агент в Битоля от 9 юли 1906 г. – Щерионов, Щелиян и А. Джонев. Документи за положението на българите в Македония (началото на ХХ век), Кюстендил 2001, с. 130.
- ↑ Поп Антов, Христо. Спомени. Скопје, 2006. с. 346.
- ↑ Поп Антов, Христо. Спомени. Скопје, 2006. с. 316 – 317, 333 – 349.
- ↑ Кратки биографически бележки в памет на заслужилите дейци из Тиквешко, София 1925, издание на Тиквешкото благотворително братство, с. 10 – 12.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 131 – 132.
