Йожен дьо Боарне

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Йожен дьо Боарне
Роден
Починал
ПогребанСвети Михаил, Мюнхен, Федерална република Германия

РелигияКатолическа църква
Семейство
МайкаЖозефин дьо Боарне
Братя/сестриНаполеон II
Стефани дьо Боарне
Хортензия дьо Боарне
СъпругаАвгуста-Амалия Баварска (1806 – неизв.)
ДецаАмели дьо Боарне
Жозефин Льойхтенбергска
Огюст дьо Боарне
Максимилиан дьо Боарне
Други родниниНаполеон I
Подпис
Йожен дьо Боарне в Общомедия

Йожен Роз дьо Боарне (на френски: Eugène Rose de Beauharnais, още Ойген или Евгений) принц на Френската империя, принц на Венеция, вицекрал на Италия, велик херцог на Франкфурт, херцог на Лойхтенберг и принц на Айхщет, е доведен син на Наполеон Бонапарт от първата му съпруга Жозефин дьо Боарне. Дивизионен генерал от френската армия, Йожен е провъзгласен за вицекрал на Италия по време на Наполеоновите войни.

Йожен дьо Боарне е роден на 3 септември 1781 г. в Париж, Франция. Той е единствен син на виконт Александър дьо Боарне и съпругата му Жозефин Ташер дьо ла Пажери. Бащата на Йожен е генерал от революционната армия на Франция, който по времето на Якобинския терор е обвинен в измяна и е екзекутиран. След смъртта на баща му майката на Йожен се омъжва за Наполеон Бонапарт.

Военна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Бойното кръщене на Йожен е във Вандея, където се сражава при Киберон. По-късно участва в Италианската кампания на Наполеон от 1796 – 1797 и в Наполеоновия поход в Египет, където участва в обсадата на Акра (1799). По време на консулството на Бонапарт Йожен е капитан на хусарите в консулската гвардия. По време на войната с четвъртата коалиция Йожен командва френски войски в Италия, където търпи поражение от австрийците през 1809 г., а по-късно войските му участват в битката при Ваграм. В руската кампания от 1812 г. частите на Йожен се сражават при Бородино и Малоярославец. След като Наполеон и Мюра напускат бойното поле, Йожен успешно връща частите си в Германия през 1813 г., където се бие при Лютцен. По-късно Наполеон го отзовава в Италия, където му поверява съпротивата срещу австрийците. След абдикацията на Наполеон през 1814 г. по силата на договора от Фонтенбло Йожен се отказва от правата си в Италия срещу сумата от 5 млн. франка, които предава на тъста си, баварския крал. След това Йожен се оттегля в Мюнхен и по настояване на баварския крал той повече не се замесва със семейство Бонапарт и Франция.

Статут и титли[редактиране | редактиране на кода]

На 14 юни 1804 г. Йожен дьо Боарне официално става член на френското императорско семейство и е обявен за принц на Френската империя. На 5 юни 1805 г. Наполен обявява Йожен за вицекрал на кралство Италия.

Йожен дьо Боарне е осиновен от Наполеон на 12 януари 1806 г., но е изключен от линията на наследяване на императорската корона. През същата година на Йожен са признати наследствени права върху Италия, в случай че Наполеон няма мъжки наследник, и е обявен за принц на Венеция. През 1810 г. Наполеон провъзгласява Йожен и за велик херцог на Франкфурт.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

През 1806 г. Йожен дьо Боарне се жени за баварската принцеса Августа-Амалия – дъщеря на първия баварски крал Максимилиан I Йозеф, от когото Йожен получава херцогската титла на Льойхтенберг и администрирането на Айхщет.[1]

Йожен дьо Боарне и Августа-Амалия имат седем деца:[2]

Йожен дьо Боарне умира на 21 февруари 1824 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Wittelsbach 7, genealogy.euweb.cz
  2. Beauharnais, genealogy.euweb.cz
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Eugène de Beauharnais в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​