Йожен дьо Растиняк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Йожен дьо Растиняк е въображаем герой от Човешка комедия - поредица от романи на Оноре дьо Балзак. Той се появява като главен герой в Дядо Горио (1835) и неговия социален напредък в пост-революционна Франция, изобразен от Балзак, може да бъде проследен чрез разнообразните проявления на Растиняк в други книги от поредицата.

Първоначално Растиняк е изобразен като амбициозен млад мъж от знатно (макар и бедно) потекло, който е едновременно завистлив и наивен по отношение на висшето общество. Въпреки че е готов да направи каквото и да е, за да постигне своите цели, той отхвърля с презрение съвета на Вотрен (тъмният криминален гений от поредицата) и вместо това използва своя собствен разум и чар (особено в отношенията си с жените, като неговата братовчедка госпожа дьо Босеан), за да достигне до своя край. Социалният успех, който постига в крайна сметка във въображаемия свят на Човешка комедия, често е противопоставян с трагичния крах на друг млад парвеню в поредицата: Люсиен дьо Рюбампре (който приема предложаната от Вотрен помощ и приключва живота си в неговите ръце).

В днешния френски език, да се отнесеш към някого с "Растиняк", означава да го наречеш амбициозен "кариерист" или социален катерач.

Растиняк в Човешка комедия[редактиране | edit source]

(дата когато Растиняк се появява - заглавие на книгата - дата на написване)

Книги, които включват Растиняк като главен герой или които разкриват нещо за неговото развитие.

1819 - Дядо Горио (1835) - Растиняк е 21-годишен студент в Париж. Той прави първите си набези във висшето общество (в пълна степен, разчитайки на ресурсите на семейството си), изкушен, но отхвърлящ машинациите на Вотрен, и се сблъсква с цинизма и фалша на хората, които среща. Желаещ първоначално контеса Анастази дьо Ресто (дъщеря на дядо Горио), той е убеден да стане любовник на нейната сестра Делфин (съпруга на барон дьо Нюсенжен, богат елзасец) от своята братовчедка виконтеса дьо Босеан, която има голяма интуиция за живота в Париж и действа като негов патрон. Горио одобрява Растиняк за любовник на Делфин и съди Нюсенжен, за да й даде контрол върху зестрата й Goriot. Тогава Делфин настанява Растиняк в обзаведено помещение. При смъртта на Горио, Растиняк е сред малкото, които присъствят на неговото погребение и от височините на гробището Пер Лашез той гледа надолу към френската столица и прави своята известна прокламация "À nous deux, maintenant!" ("Сега това е между теб и мен!")

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Eug%C3%A8ne_de_Rastignac“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.