Йозеф Дитрих

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Йозеф Дитрих
Оберстгрупенфюрер и генерал-полковник от Вафен-СС
Bundesarchiv Bild 183-J27366, Sepp Dietrich.jpg
генерал от Вафен-СС
Информация
Години на служба 1911 - 1945 г.
Прякор Зеп
Служил на Flag of German Reich (1935–1945).svg Германия
Отличия Железен кръст
Рицарски кръст с дъбови листа, мечове и диаманти

Живял 28 май 189221 април 1966 г.
Роден Хаванген, Германска империя
Починал Лудвигсбург, Германия
Йозеф Дитрих в Общомедия

Йозеф „Зеп“ Дитрих (на немски: Josef „Sepp“ Dietrich) е германски генерал от Вафен-СС, СС-Оберстгрупенфюрер и един от най-близките сътрудници на Адолф Хитлер. За своята служба през войната, той е един от 27-те носители на Рицарски кръст с дъбови листа, мечове и диаманти.

Ранен живот и кариера[редактиране | edit source]

Зеп Дитрих е роден на 28 май 1892 година в Хаванген[1], близо до Меминген в Бавария. Син е на Палагиус Дитрих и неговата жена Кресцентия. Той не е особено добър ученик. Прекарва част от детството си като работи като помощник касапин, а след това в хотела на баща си.

През 1911 година се присъединява към баварската армия[1]. Първо като част от 1-ви кралски баварски пехотен полк, а след това във втора батарея на 4-ти артилерийски полк. Тежко падане от кон го прави негоден за военна служба и той напуска армията.

Става доброволец в началото на Първата световна война и служи в артилерията като сержант ковчежник, а след това и в първите германски танкови части. Там се издига до старши сержант с репутацията на безпощаден човек. Завършва войната с много отличия и звание щабсфелдфебел[1]. Не получава танкови значки или медали, тъй като първите се появяват едва 13 април 1921 година.

След войната през май 1919 година Дитрих служи за кратко в Фрайкорпс, в борбата срещу Баварската Съветска република. След това той сменя работа след работа, включително сервитьор, полицай, надзирател, работник във ферма, служител на бензиностанция и митничар. През 1928 година той се присъединява към Националсоциалистическата германска работническа партия (партиен номер 89015) и става член на СС (с личен номер 1177). Дитрих е част от охраната на Хитлер (Chauffeureska) и го придружава в неговите пътувания през Германия[1]. По-късно Хитлер му осигурява други занимания, включително различни СС постове, и му позволява да живее в Канцлерството на Райха.

1930-те и Втората световна война[редактиране | edit source]

Хитлер, Вицлебен и Дитрих на олимпийските игри в Берлин.

През 1930 година Дитрих е избран в Райхстага за делегат на Долна Бавария. През 1931 година е повишен в ранг до СС-Групенфюрер. Когато НСГРП взема властта през 1933 година, Дитрих се изкачва бързо в йерархията. Той достига ранга СС-Обергрупенфюрер, командир на Leibstandarte СС Адолф Хитлер, генерал от Вафен-СС и член на министерския съвет на Прусия.

През 1934 година Дитрих участва в Нощта на дългите ножове. Хитлер му заповядва да вземе шестима мъже, да отиде в министерството на правосъдието и да екзекутира няколко от лидерите на СА.

Когато започва Втората световна война Дитрих води Leibstandarte при атаките над Париж и Дюнкерк. Хитлер връчва лично на Дитрих Рицарския кръст. Той командва дивизията по време на кампаниите в Гърция и Югославия преди да му бъде поверено командването на 1-ви СС танков корпус прикрепен към група армии Център на Източния фронт. Дитрих играе безценна роля по време на повторното превземане на Харков, за което е награден с мечове към Рицарския кръст. Той е 26-я човек, който ги получава, след септември 1939 година. През 1943 г. е изпратен в Италия върне любовницата на Бенито Мусолини, Клара Петачи. Той получава голям брой германски военни медали, но става известен с лошото си отношение спрямо военнопленниците.

Дитрих командва 1-ви СС танков копрус по време на битката за Нормандия. По време на тази кампания става ясно, че не е съгласен със стратегията на Хитлер. Дитрих иска тактическо отстъпление до територия, която смята за по-лесно защитима. Хитлер отказва да позволи това. На 24 октомври 1944 година той е наследен от Херман Прейс като главнокомандващ на 1-ви СС танков корпус. Получава диаманти към Рицарския кръст за забележителното си командване по време на боевете в Нормандия.

Дитрих е повишен до ранг СС-Оберстгрупенфюрер и генерал от Вафен-СС на 1 август 1944 година. Повишението е трябвало да бъде ефективно от април 1942 година, първоначално Хитлер избира тази дата, но за да се избегнат евентуални проблеми със старшинството е отложено. Забавянето се получава, тъй като това би го направило командващ на Паул Хаусер, който през 1942 година е отговорен за формирането на първите СС части с големината на армейски корпус. Дитрих също така получава почетния ранг танков генерал-фелдмаршал от Вафен-СС, той е единствения офицер, който го носи.

Заради успехите му, Хитлер му поверява командването на 6-та СС танкова армия. Дитрих я командва по време на Арденската офанзива през 1944 година. Той бива натоварен с тази задача, тъй като поради заговора от 20 юли, Хитлер не вярва на офицерите на Вермахта. На 17 декември СС части под негово командване екзекутират между 77 и 82 американски военнопленници близо до Малмеди, Белгия. Това става известно като Малмедското клане. Знанието му за действията на СС частите е спорно.

В този момент Дитрих започва да протестира срещу нежеланието на Хитлер да остави офицерите да действат по собствена инициатива. През април 1945 година след провала на планираната от Хитлер операция Frühlingserwachen при езерото Балатон, при която авангарда е от войски под командването на Дитрих, разочарования Хитлер нарежда на Дитрих и хората му да върнат обозначителните символи на маншетите си, но Дитрих отказва да разпространи заповедта.

Дитрих командва танковите части при Виена, но не успява да спре превземането на града от Червената армия. Придружен от жена си Дитрих се предава на 9 май 1945 година на главен сержант Хърбърт Краус от американската 36-та пехотна дивизия при Кремс на Дунав, северно от Санкт-Полтен в Австрия.

След войната[редактиране | edit source]

Дитрих е съден като обвиняем номер 11 от американския военен трибунал в Дахау ("Съединени Американски щати срещу Валентин Берсин", Дело номер 6-24), в периода от 16 май 1946 до 16 юли 1946 година. В края на процеса е осъден на доживотен затвор по делото за Малмедското клане, за заповедта за екзекутирането на американски военнопленници. Поради свидетелствата на други германски офицери в негова полза присъдата му е намалена на 25 години. Затворен е в 1-ви американски затвор за военнопленници в Ландсберг на Лех, Бавария. Дитрих излежава десет години, след което е пуснат на свобода на 22 октомври 1955 година. Арестуван е отново в Лудвигсберг през август 1956 година. Съден е от апелативния съд в Мюнхен (от 6 май до 14 май 1957 година) за ролята си в убийствата на лидерите на СА през 1934 година. Осъден е на деветнадесет месеца за участието си в Нощта на дългите ножове и затворен в Ландсбърг. Освободен е на 2 февруари 1959 година поради сърдечни проблеми и проблем с кръвообръщението на краката. До тогава той почти е излежал присъдата си.

Установява се в Лудвигсбург, където се посвещава на лов и помощ на други ветерани. Дитрих, в отсъствието си, е осъден от Съветския съюз на смърт за връзката си с предполагаеми военни престъпления извършени от Лайбщандарта в Харков през 1943 г.

През 1966 г. Дитрих умира от сърдечен удар на 73 години. Седем хиляди от другарите му от войната идват на погребението му. Траурна реч държи бившия СС-Обергрупенфюрер и генерал от Вафен-СС Вилхелм Битрих.

Личен живот[редактиране | edit source]

Дитрих се жени два пъти. Първата му жена е Барбара Бети Зайдл (родена на 24 април 1896 година). Те се женят на 17 февруари 1921 година и се развеждат през април 1937 година. На 19 януари 1942 година Дитрих се жени за Урсула Монингер-Бренер (родена 26 март 1915 и починала през 1983 година), бивша съпруга на СС-Групенфюрер и генерал-лейтенант от полицията Карл-Хайнрих Бренер. Дитрих и Монингер-Бренер имат син, Волф-Диетер Дитрих, който се ражда в Карлсруе през 1939 година и е извънбрачно дете (преди развода да е финализиран). Въпреки това двамата СС генерали остават приятели. Втори син, Луц, се ражда в Карлсруе на 20 март 1943 година (Хайнрих Химлер е негов кръстник). Третият син на Дитрих, Гьоц-Хубертус, също се ражда в Карлсруе на 23 ноември 1944 година (отново Химлер е негов кръстник).

Обобщение на кариерата в СС[редактиране | edit source]

Дати на произвеждане в звание[редактиране | edit source]

Награди[редактиране | edit source]

Използвана литература[редактиране | edit source]

  • Lannoy, Francois de и др. Panzertruppen: Les Troupes Blindees Allemandes German Armored Troops 1935-1945. Heimdal, 2001. ISBN 2840481510.

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д е ж з и к л м н Lannoy 2001, стр. 35

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Sepp Dietrich“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.