Йония

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Древна малоазийска област
Йония (Ἰωνία)
Делос, някогашен център на Йония
Координати на днешен Делос: 37°23′ с. ш. 25°15′ и. д. / 37.383333° с. ш. 25.25° и. д.
Координати на днешен Измир: 37°22′ с. ш. 25°14′ и. д. / 37.376667° с. ш. 25.243333° и. д.
Местоположение Западна Мала Азия(Анадол)
Държавата съществувала през: 7-6ти век пр.н.е. (като Йонийска лига)
Език Йонийски гръцки
Най-голям град Делос
Персийско сатрапство Яуна
Римска провинция Азия
Местоположение на Йония в Мала Азия: жълтото петно.

Йония (на Древногръцки Ἰωνία или Ἰωνίη) е антична област разположена на централния малоазийски бряг в съвременна Турция в непосредствена близост до град Измир, който в пред-османската епоха и от древност се е наричал Смирна. Областта се е състояла от най-северните територии на Йонийската лига от елински селища. Никога не е била типична и обединена държава; приема името на йонийското племе, което е населявало тези земи, главно по бреговете на Егейско море и по близките крайбрежни острови през епохата на Архаическия период на Гърция. Йонийските градове държави се идентифицират по традициите и античните гръцки диалекти от групата на източно гръцките диалекти.

Главната част на Йония е представлявал тясна крайбрежна ивица простираща се от Фокия на север в близост до устието на река Хермус (днес Гедиз), а на юг до град Милет близо до устието на река Меандър и включвала островите Хиос и Самос. Йония граничила на север с Еолия, на изток с Лидия на юг с Кария, а на изток с Елада през Егейско море. Градовете в този район са били в центъра на многобройни напрежения и конфликти между Персия и Древна Гърция.

Градовете на йонийското крайбрежие са основани от древногръцки колонисти: търговци, мореплаватели и авантюристи, но техните исторически извори ги свързват чрез легендите на йонийците от Атика с митични герои, измежду които Нелей и Андрокъл, син на Кодър, последният цар на Атина. С оглед на тези съображения, по-късните хронисти и историците отнасят периода на колонизация или "Йонийската миграция" към периода сто и четиридесет (140) години след Троянската война, или шейсет (60) години след завръщането на Хераклидите в Пелопонес.[1]

География[редактиране | edit source]

Физическа[редактиране | edit source]

Йония се простира само на 140 км на дължина от юг на север и със средна ширина от 75 км, варираща от 65 до 100 км. Към тази опростена форма трябва да се прибави и полуострова Мимас (Карабурун), заедно с още двата прилежащи острова. Бреговата линия е толкова начупена и разнообразна, че дължината на брега е 4 пъти по-голяма от хордата (правата секателна линия) от север на юг и съответно пътуването по морския бряг отнема средно 4-5 пъти повече време, отколкото ако се прекоси морето или се мине във вътрешността на областта. Освен това брега на голяма част от областта е разпокъсан от планини. Най-високи измежду тях са планините Мимас и Корик върху западния, обърнал лице към остров Хиос, полуостров; планината Сипил, северно от Смирна (Измир), Коракс, издължавайки се на югозапад от Измирския залив и спускайки се към морето между Лебедос и Теос; и последно силно изпъкналия релеф на Микале, продължение на Месогисин от вътрешността на страната. Тези планини формират стабилното планинско било Троглий (или Микале) обърнато към Самос и Хиос.

Нито една от тези планини не се издига на повече от 1200м. Регионът е надарен с богата почва в трите плодородни долини, образувани по теченията на три големи малоазийски реки, едни от на-значителните в Мала Азия: (1) първата река е Хермус вливаща се в северната част на Измирския залив, още по-северно от едноименния град; (2) втората е Кастер, която мие стените на Ефес; и (3)третата е Меандър, която в античността е вливала водите си в дълбок залив, на чиито брегове е бил издигната град Милет, но постепенно наносите на реката са го запълнили. Поради прекрасния си средиземноморски климат, който е направил известна тази област от древността та и до днес, Йония се е радвала в древността на репутацията на най-плодородната и богата провинция на Мала Азия; дори и днес, при все несъвършеното и примитивно земеделие произвежда изобилно всякакви плодове, като стафидите и смокините на Смирна снабдяват целия европейски пазар.

Северна Йония, поглед от космоса
в процес на написване

Политическа география[редактиране | edit source]

Позицията на Йония ѝ е давала както преимущества, така и недостатъци. Йония винаги е била мореплавателна сила, основана от хора търговци и мореплаватели през време на мир или пирати в моменти на политическа нестабилност. Скалистият бряг и ограничената по територия орна земя, както и отдалечените от брега полета и пасища в рифтовите долини предопределили икономическата и политическа съдба на Йония. Местните йонийци се придържали към вътрешността и залесените ѝ сенчести пасища по склоновете на планините. Крайбрежните градове били разположени по островите или на планински възвишения, контролиращи пътищата през вътрешността на долините. Много от заселниците по долините не били от съшата народност като йонийците. Градовете били много-национални и обединявали различни култури от много цивилизации на източното средиземноморие, което допринесло за развитието на културата и възможността на това общество от хора да допринесат за разцвета на цивилизацията в световен мащаб. От друга страна, бидейки отделена от родината посредством Егейско море, Йония рядко се надявала на помощ оттам. Много завоеватели покорявали страната след безуспешните ѝ опити да се съхрани независима.

Демография[редактиране | edit source]

Древни демографски данни се намират само в литературни източници. Херодот твърди, че Йония е разделена между 12 града, пренесли се там от северен Пелопонес, който след напускането им става Ахея. Тези азиатски градове (от юг на север) са: Милет, Миус, Приен, Ефес, Колофон, Лебедос, Теос, Еритрея, Клазомена и Фокея, заедно със Самос и Хиос. Смирна, първоначално еолска колония, е окупирана по-късно от йонийците от Колофон, което събитие се случило преди времето на Херодот.

Тези градове не си съответствуват с ахейските. Нещо повече, ахейците по времето на Херодот (4ти -5 век пр.н.е.) говорели дорийски диалект, докато Омир (8ми -9 век пр.н.е.) ги описва като микенска култура, говорещи микенско-гръцки език, който определено не е дорийски диалект. Ако йонийците наистина са пристигнали в Йония от Ахея, то това трябва да е станало по времето на или след смяната на източно-гръцкия със западно-гръцкия диалект. В континентална европейска Гърция микенският диалект останал да се развива само в един ограничен район на Аркадия.

От късната бронзова епоха няма сведения за народи наречени йонийци, но в документи на хетите се говори за Ахияуайци от неизвестно географско местоположение в Мала Азия, кито поддържали търговски контакти с тях. Милет или някои от другите древногръцки колонии най-вероятно е бил населен от ахейски колонисти. Традициите на йонийските колонисти от Ахея ни карат да мислим, че те много вероятно са били познати и под двете имена (ахейци и йонийци) още в Ахея. При отсъствието на директни археологически доказателства за някакво прекъсване на нишката между заселниците на Милет и Ахея изглежда, че колонистите в Йония са дошли от Ахея като не се изключва възможността да има и атинянска колонизация.

Херодот изразява доза нетърпение по отношение на народностните схващания на сънародниците си по отношение на Йония: "...защото е върхът на глупостта да се твърди, че едни са повече йонийци от другите, или по какъвто и да е начин от по-горен произход..." Той изброява и други етнически групи, заселили се в Йония: абанти от Евбея, миняни от Орхомен, кадмийци, дриопяни, фокийци, молосяни, аракдски пеласгийци, дорийци от Епидавър и други. Присъствието на дорийските гърци е противоречиво, но и самият Херодот, един от най-главните литературни представители пишещи на Йонийски диалект е от дорийския град Халикарнас.

История[редактиране | edit source]

Преди гръцката колонизация в земите на Йония, местните обитатели на полуострова, от Егейско море до планините, говорещи анадолски езици впоследствие стават обитатели на древна Армения. Анадолците създали няколко полу-автономни държави, които в един исторически момент стават зависими от империята на хетите. Това нестабилно състояние постоянно е застрашавано от цивилизации, говорещи други езици и от трите страни, като четвъртата е била защитена от Черно море. Балансът на силите се изменил в късно бронзовата епоха, когато тези съседи се обединили и ги победили. Йония е заселена в промеждутъка от време след падането на Хетската империя и разбиването на Троя и укрепването на последната анадолска сила на ново-хетската държава Лидия. Създава просъществувалата за кратко Лидийска империя, преди нахлуването на персите на полуострова.

Заселване[редактиране | edit source]

Към края на 13 век пр.н.е., племената населяващи района на Егейско море, започнали да се изхранват с мародерство, пиратство и разпръскване и преселение по все по-далечни земи. Египтяните наричали тези племена морски хора. Едни от преселниците са микенските гърци. Те се заселват по бреговете на Анатолия, често по покана на местните жители. Това е ход на хетите, чиято цел е да намалят пиратските набези и така да подсигурят търговските си кораби и морско движение. Със западането на властта на хетите районът се озовава в политически вакуум, представляващ шепа крайбрежни градове-държави едва успяващи да подсигурят собствената си защита.

Кария и Ликия привличат вниманието на Атина, най-влиятелната държава в Гърция, която също изпитва загубата на централизирано управление на Микена, сега изпепелена и почти опразнена. Йонийците са прогонени от Пелопонес от дорийците и търсят закрилата на Атина. Атинските царе решават да облекчат пренаселеността на земите си като започват целевото заселване на йонийците от Пелопонес по крайбрежието на Кария под ръководстото на атиняните.

Местоположението на Милет, в древността крайбрежен град, а днес заливът се е превърнал в равнина от седименти.

Не само гърците стигнали до такива колонизаторски решения. Еолците от Беотия еднопвременно с това се заселили по крайбрежието на Лидия новодошлите дорийци отишли и в Крит и островите по крайбрежието на Ликия. Гърците нахлули в земите на лувийците по анатолийския бряг през 10 в.пр.н.е. Нашествието било насилствено и заселниците не били добре дошли.

Павзаний дава кратко описание на това преселение.[2] Първото селище, което се оказва под атаките на гърците е Милет. Там вече има микенски гърци под управлението на критяните. След отхвърлянето на властта на Крит, йонийците насочват вниманието си към съседните градове Ефес, Самос и Приене. Обединявайки се с еолийците от Тива основават Миус. Град Колофон вече е в ръцете на еолийците, които се заселват там по време на микенското господство. Йонийците и еолийците се заклеват в съюз и превземат град Лебед изгонвайки карийците и увеличават еолийското население на Теос. Те се заселват в Хиос, превземат Еритрея от карийците, лувийците, памфилийците и критяните. Клазомена и Фокия се заселват от жителите на Колофон. Малко след това еолийците превземат Смирна.

Автономен период[редактиране | edit source]

Анадолските империи[редактиране | edit source]

Сатрапство на Ахеменидите[редактиране | edit source]

Автономия в рамките на Атинската империя[редактиране | edit source]

Отново персийско сатрапство[редактиране | edit source]

Елинистичен период[редактиране | edit source]

Под римска власт[редактиране | edit source]

Наследство[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Smith, William. Ionia. // Dictionary of Greek and Roman Geography: Volume II Iabadius-Zymethus. London, Walton and Maberly, 1857. с. 60–61.
  2. Guide to Greece Book 7 Sections 5-7.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ionia“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.