Йордан Гюрков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Йордан Гюрков
български революционер
Роден
Починал
8 февруари 1931 г. (39 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учил вНационален военен университет
Скопско българско педагогическо училище
НаградиВоенен орден „За храброст“
Семейство
БащаХристо Гюрков
Братя/сестриПанче Гюрков
Подпис
Йордан Гюрков в Общомедия

Йордан Христов Гюрков с псевдоними Еделвайс, Радиков и Йосиф[1] е български учител, офицер и революционер, запасен член на ЦК на Вътрешната македонска революционна организация.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Йордан Гюрков
Братята Йордан и Панче Гюркови. София, 9 март 1925 г.

Йордан Гюрков е роден на 13 октомври 1891 година в Щип, тогава в Османската империя. Син е на революционера Христо Гюрков. Племенник е на солунския търговец от Щип Панчо Кюлюмов.[3] Майка му Елена е от известния български щипски род Кюлюмови.[4] През 1910 година завършва българско педагогическо училище в Скопие и учителства там до 1912 година.

При избухването на Балканската война (1912 – 1913) е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в 3 рота на 10 прилепска дружина. Награден е с орден „За храброст“ IV степен.[5] През 1913 година постъпва във Военно на Негово Величество училище, на 25 август 1915 г. го завършва с 35-и випуск и е произведен в чин подпоручик. Започва службата си в първи пехотен софийски полк. През Първата световна война е ротен командир на 6 полк на 11 дивизия. Участва в Криволашкото сражение. В края на войната е адютант на командира на дивизията Кръстьо Златарев. Уволнен е от служба през 1921 година с чин капитан.[6] По време на военната си кариера служи в 11 пехотна македонска дивизия, Школата за запасни подофицери и 1-ви пехотен софийски полк.[7]

Гюрков като четник. Източник Държавна агенция „Архиви“
Наум Томалевски, съпругата му Елена Кондова, Йордан Гюрков (отзад) и Петър Шанданов

След разгрома във войната Йордан Гюрков учи търговия във Виена. Участва в дейността на Съюза на македонските студентски дружества в чужбина. Прекъсва следването си и става активен член на ВМРО и за кратко е четник при Дончо Христов. След убийството на Тодор Александров през 1924 година Йордан Гюрков участва в организирането на Горноджумайските събития. По предложение на Иван Михайлов Йордан Гюрков, Панчо Михайлов и Петър Шанданов съставят организационен съд на ВМРО[8]. Делегат е на конгреса в Сърбиново и е избран за резервен член на ЦК на ВМРО. По време на Петричкия инцидент през октомври 1925 година в качеството си на временен пълномощник на ЦК за Петрички окръг е изпратен в града да координира местната отбрана. Участва и на конгреса в Крупник от 1928 година, като е избран за окръжен пълномощник на Централния комитет за Пиринска Македония. Гюрков поддържа международните контакти на ВМРО. След разцеплението на ВМРО застава на страната на Иван Михайлов.[9] Взима участие в убийството на Давидко Георгиев.[10]

Йордан Гюрков е убит на 8 февруари 1931 година в София[11] от протогеровистите във ВМРО[12].

Македонската младежка организация в Горна Джумая приема името „Йордан Гюрков“ и в 1932 – 1934 година издава няколко броя от вестник със същото име.[13] Секцията на МПО в Лакавана, Ню Йорк, САЩ, също носи името „Йордан Гюрков“.[14]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Темелко
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Поптемелков
(1845 – 1905)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андон
 
Константинка
Андонова
 
 
 
Панчо Кюлюмов
(1874 – 1930)
 
 
 
 
 
Петър Кюлюмов
 
 
 
Елена Гюркова
 
Христо Гюрков
(1868 – 1959)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йосиф Андонов
(1900 – 1945)
 
Борис Кюлюмов
 
Михаил Кюлюмов
 
Бойка Кюлюмова
 
Тодор Кюлюмов
(1899 – 1919)
 
 
 
Йордан Гюрков
(1891 – 1931)
 
Панче Гюрков
(1894 – 1944)
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 40, 81.
  2. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 284.
  3. Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VIII (от фонд № 601 до фонд № 800). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1995. с. 174.
  4. Родове: Кюлюмови // Солун и българите: история, памет, съвремие. Посетен на 5 декември 2017.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 193.
  6. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 248.
  7. Руменин, стр. 220
  8. ВМРО-разпъната между шпиономанията и истинските врагове на Македония
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 39.
  10. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 601.
  11. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 113-114.
  12. „НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНАТА БОРБА В МАКЕДОНИЯ, 1919 – 1941 г.“, колектив на Македонския Научен Институт, София, 2002 г.
  13. Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 378.
  14. Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 272.